Стефка Берова на 77: Аз съм куче от сой и не се давам лесно
Ще си живея в Рим, ще помагам на дъщеря си Косара и на внука ми Максим, казва певицата
Голямата българска певица и актриса Стефка Берова отново е в София. Както се знае, родена е през 1942 г. в столицата и започва своята активна кариера през 1967 г. Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, а след това в продължение на пет години работи в театрите във Велико Търново, Варна и Народния театър “Иван Вазов”. Участва в няколко филма, сред които култовият за времето си сериал “На всеки километър”, както и във “Вилна зона” и “Време разделно”. Завършва Школата за естрадни певци към БНР и първия випуск на Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на легендата Ирина Чмихова.
Стефка Берова си дойде от Рим специално за да вземе участие в концерта “Звездите на България”, който беше на 16 декември в НДК, и да посрещне Коледа и Нова година в София заедно с най-близките си хора.
- Май много ти е скъп този концерт в НДК, така ли е? Нямаш пропусната покана...
- Хит до хит, кой би могъл да се откаже! Залата в НДК беше пълна, пълна с хора, които ни обичат и почитат. Хората обичат така наречената стара българска песен. Прекрасни текстове от най-добрите наши поети. Аз изпях една чудесна песен по музика на Андрей Дреников и по текст на Надежда Захариева, която също е прекрасна, казва се “Наследство”. Признавам си, че има много талантливи поети, но аз си ценя най-много Надежда. Защото тя напише ли нещо, все едно че аз съм си изляла душата и сърцето.
Най ми е близка, така я усещам. Знаеш, че моята същина беше да съм артистка, но така се случи, че станах певица. Живях в едно друго време, което беше и доста несправедливо и което всъщност продължава и сега, но пък вече не ме интересува. Нямаш ли хора с власт да ти помагат, тежко ти. Българско си е. Знаеш, че нашите песни почти всичките с Данчо Марчинков бяха хитове. Защото песен се прави най-вече от певеца, нали.
- Кои от колегите певци си харесваш най-много и до днес?
- Сега човекът, който най усеща хита, е Орлин Горанов. Много го харесвам. Той е по хитовете, не може всеки като него. Имаме много певци, които правят хубави песни, но нямат чувството за шлагер. Моята единствена приятелка Катя Филипова имаше вълшебен, единствен, неповторим глас, но не обичаше хитове. Как не съм я молила в редките случаи, когато сме били заедно на концерти, да изпее на хората “Незабрава” и “Бялата птица”. А тя чак накрая усети, че са хитове, и даже се чудеше, не можеше да повярва. Ето, Данчето Христова опита да изпее “Незабрава”, но не се получи.
- Имаме ли вълшебни гласове днес?
- Има. Имаме млади хора и много красиви при това. Гледам си стари снимки и се питам аз ли съм това. Българката по всяко време е била красива. В Италия, в Англия не можеш да срещнеш красиви жени като нашите. Италианките имат хубави крака, но в лицето не се отличават с нищо и носовете им са дълги. В Рим според мен дамите нямат добър вкус.
- От тези певци, които изнесоха концерта, кои са ти най-близки?
- Нямам близки. Всяка коза за свой крак. Но са много симпатични. Харесах Кристина Димитрова. Още е хубава, много елегантна, като принцеска с бяла рокля. Същинска балерина.
- А Данчо Марчинков защо не дойде в НДК?
- Защото е интелигентен. Остаряват мъжете и не могат да се скрият като нас, с разните гримове и макияжи. С две думи, не дойде от суетност вероятно. Мъчно ми е за него, защото не можа никой да го замени в моя живот. Ние навремето сме се подбирали и по гласовете, но никак не е лесно да се научиш да пееш в дует. Ние бяхме чудесен дует. Харесвах много и “Каризма”, но този дует се разпадна, за мое голямо съжаление.
- На коя от вашите песни даваш най-висока оценка?
- Е, много са: “Мой роден край”, “Обичам те”, “Разказвай ми” - това е една зимна песен, “Есенни гнезда” и още, и още. “Семеен спомен за Поморие” не ми е любима, както и “Моряци”, въпреки че хората много ги слушаха.
- За какво жалиш най-много напоследък?
- Ами за композиторите, които измряха, а какви момчета бяха. За Тончо Русев, за Гаргов, хубава двойка бяха с Лили Иванова, за Морис Аладжем, Заберски... за Зорничка Попова също. Който иска да разбере за какво ви говоря, да си купи моя диск “Съдба”, ама няма да го намери. А защо го няма, а? За да не може хората да направят сравнение между истинска прекрасна музика и новата, която слушаме сега. И нека моите живи колеги от онова старо време да питат защо по радиа и телевизии не ни пускат хитовете.
Защо? И тия от СЕМ ли, МЕМ ли защо нищо не чуват! Възмутена съм, обидена съм. Нека се чуе. А, да си призная, нямам нищо против рапърите, които ни ги навират непрекъснато, ама дайте да не прекаляваме.
- Понеже го ударихме на спомени, кажи за Кръстьо Мирски, май само ти не си го забравила?
- Как, бе! Ето Ламбо и Стоянка си отидоха от нашия свят, до няколко години и тях ще ги забравим. Такива сме. А аз Кръстьо Мирски ще си го споменавам до края. Кой говори днес за такива колоси като Мирски, Масалитинов, Сърчаджиев, кой си спомня за Мила Павлова, Спас Джонев, Маргарита Дупаринова - какви артисти само!!! Това ли сме ние българите - само забравяме. Завист и забрава! Опонирай ми, де!
- Знам, че пенсията ти беше малко над 200 лв., вълнува ли те този въпрос?
- Преживях си го. Моята родина не ми е майка, а мащеха. Няма да говоря, болезнена е за мен тази тема. Смятам, че родителите ми ме възпитаха добре. Аз съм куче от сой и не се предавам. Никога!
- Сега живееш в Рим. Планираш ли да се установиш за постоянно отново в София?
- Не. Ще си живея в Рим, ще помагам на дъщеря си Косара и на внука ми Максим, който е на 3 години и половина и ми взима всичките сили. Артистичен е. Но Господ си знае работата. Толкова.
- Софийският ти апартамент е близо до този, в който живееше Катето Филипова. Успя ли да се видиш със съпруга й, Крум Калъчев?
- Ходих, но той не ми отвори, крие се. Не си вдига телефона, не иска контакти. Какво прави, не знам, а беше толкова добър музикант... Исках няколко пъти вече да отидем заедно до гроба на Катето, но той нито веднъж не ме взе.
- Тук ще посрещаш Коледа и Нова година, нали?
- Да, разбира се. С дъщеря ми, внучето, двете ми сестри и още някои скъпи хора ще се съберем. Обичам си ги аз тези празници! Ще се повеселим. А на 5 януари отново летим за Рим. Това е. Не ги харесвам много-много италианците - шумни, хич не уважават чужденците, но ми се налага - трябва да готвя, да чистя, да пазарувам, макар че не знам езика, справям се с всичко, но не пея на детето, а и то май не иска. Така си живея. Компенсирам пропуснатото. Навремето имах по 9 участия в концерти дневно, а сега ще правя нещо, което не обичам - да домакинствам, но пък Косара и Максим са ми най-скъпи, за тях живея. Кой като мен!
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55"/