"Майце си" е първото публикувано стихотворение на Христо Ботев (във в. „Гайда“, 1867 г.). То е емоционална изповед, насочена към майката, в която лирическият герой изразява болката, самотата и отчуждението си.

Стихотворението отразява вътрешната борба на Ботев – между личните чувства и дълга към революционната кауза. То е написано в духа на романтизма и бележи началото на неговото ярко поетично творчество.

 

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

 

Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

 

Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!

 

Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво —

мечти и мисли — от що страдая.

 

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тук вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

 

Много аз, мале, много мечтаях

щастие, слава да видим двама,

сила усещах — що не желаях?

Но за вси желби приготви яма!

 

Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана…

 

Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!