Още 50 години ще се борим с проблемите от така направената реституция в България. Това заяви пред Дарик главният архитект на столицата Здравко Здравков по повод множеството съдебни казуси с частни терени в София. Той коментира и случая със строежа на небостъргач в квартал "Стрелбище", който е факт поради допусната от Столична община замяна на терена през 2006 г. Архитект Здравков поиска и промяна в Закона за културното наследство в посока стимули за собствениците на сгради паметници на културата.
В диалог с инвеститора ще се търси решение на казуса с бъдещия небостъргач на ъгъла на булевард "България" и "Тодор Александров", стана ясно от думите на главния архитект на столицата Здравко Здравков, срещу когото Софийската апелативна прокуратура образува наказателно дело за неизпълнение на решение на съда.

Според решението Здравков трябва да издаде разрешително за строеж на мястото. До ситуацията се стигна, след като през 2006 г., по време на кметуването на Бойко Борисов, теренът в "Стрелбище" е заменен от общината за друг парцел на фирмата инвеститор, който е в пъти по-малък.

Главният архитект обърна внимание и на проблема с реституцията, който по думите му още дълго ще спъва работата на Столичната община: „В следващите 50 г. в България ще решаваме основно проблеми с проведената по този начин реституция. Не искам да обвинявам никого за провелата се реституция на земеделски земи в България, за някои тя създаде равноправие и справедливост, но за мен като архитект и градостроител тя създаде доста сериозни проблеми.

Комплексите "Младост", "Обеля" и "Овча Купел" са дадени на едни правила, макар и не добри от епохата на модернизма, но бяха създадени като градове градини. В един момент в останалите пространства между блоковете се проведе реституция и се възстановиха имоти. Тези имоти в "Младост" с плановете от 2009 г. частта, отредена за озеленяване, се направи анализ по повод протестите - 100 000 кв. метра от тези ниви ние допълнително сме отредили за озеленяване. Това е частна собственост, реституирана и ние сме отредили за озеленяване, която пък Столична община трябва да я придобие с всичките пари - вашите, моите и на всички останали". Двата закона, по силата на които се провежда реституцията у нас, са приети през 1991 година по време на управлението на Димитър Попов и през 1997 г. по време на управлението на Иван Костов.
 
Към днешна дата архитект Здравков поиска законови промени и за собствениците на сгради, паметници на културата, в посока на стимули, а не на рестрикции, които към момента не дават никакъв резултат:

"Трябва да има механизъм, в който те да бъдат дори целево субсидирани, по принципа на програмата за енергийна ефективност. В редица държави има механизми, в които се изчислява, че вашата сграда попада в историческия център, но там има сграда паметник на културата и има механизъм, в който вие да си продадете вашите условно бъдещи квадратни метри на някой друг инвеститор и парите да инвестирате в тази сграда". Засега обаче това е чуждестранен опит, който не намира приложение в родното законодателство.
 
Архитект Здравков се ангажира да провери и кой точно е отговорен за надигналите се плочки пред НДК, няколко месеца след като бяха ремонтирани. Той се обяви за законови промени, които да регламентират точно кой по веригата "възложител - проектант - изпълнител" носи отговорност за некачествено извършената работа.