Клошари, роми и алкохолици точат болници

&quot;А за първите шест месеца на тази година са 303-ма или ръстът им е от 42%, за които са похарчени 267 000 лв.&quot;, посочва пред &bdquo;Труд&ldquo; доц. Стоян Миланов. Той подчертава, че са свикнали с подобни пациенти, повечето от които са клошари и алкохолици. &quot;В момента в &quot;Пирогов&quot; буквално живее една незряща пациентка с диабет и много усложнения. Тя съжителства с мъж, който обаче сменил ключалката на апартамента и няма кой и как да я прибере, а ние не знаем какво да направим&quot;, разказва доц. Миланов. <br /> <br /> В Първа градска ръстът на неосигурените т.г. е от 27%. &quot;През 2011-а те са били 27 души, през 2012-а са 110, а за първото шестмесечие т.г. вече са 70&quot;, заяви директорът д-р Цветомир Димитров. С 10 % повече пък са приетите без платен &quot;данък&quot; здраве в Пета градска болница, каза шефът д-р Борил Петров. <br /> <br /> &quot;По-голяма част от тях са българи, които редовно злоупотребяват с алкохола. За съжаление те са между в групата 30-60 г., рядко са над 70 г.&quot;, посочва д-р Петров. Ако тези пациенти имат роднини, които работят, лекарите ги карали да им покрият дължимите вноски. Но, ако приетият е бездомник, болницата просто трупала поредния дълг от неосигурен. &quot;Най-често тези пациенти посягат към чашката заради проблем в семейството, загуба на близък или неразбирателство с приятели&quot;, добавя докторът.<br /> <br /> Тези столични болници разполагат с изолатор (самостоятелни стаи със санитарен възел), в който първо бездомните пациенти се хигиенизират и след това започва лечението им, ако не е спешно. &quot;Т.е. къпем ги, храним ги, лекуваме ги и чак тогава ги пускаме...&quot;, казват директорите. А в спешното отделение на столичната &ldquo;Св. Анна&rdquo; вече всеки трети приет е неосигурен. Това прави по над 200 души седмично.<br /> <br /> &quot;Става дума за роми и дошли от провинцията пациенти, някои от които дори нямат паспорти&quot;, съобщава директорът на лечебното заведение д-р Димитър Димитров. И добавя: &quot;Ако тези болни имат роднини, колегите се свързват с тях и ги молят да платят осигуровките на лекуваните. Ако нямат, пишем писма на общините, от които са тези пациенти, и чакаме да ни покрият разходите. Само, че кога платят, кога - не... Време е държавата да поеме своя ангажимент и да ни разтовари от несвойствената роля, с която ни е натоварила - да се грижим и за неосигурените&quot;. <br /> <br />