Попълнете търсена ключова дума или фраза

Потоците на Витоша крият злато

https://blitz.bg/obshtestvo/stolitsa/pototsite-na-vitosha-kriyat-zlato_news268497.html Blitz.bg

Маниаци чоплят за люспи и зърна всеки ден в търсене на Ел Дорадо

София, България 20 Май 2014, 08:02 5713 прочита 0 коментара
Истински Клондайк се крие в полите на Витоша. Докато за повечето от нас пролетните порои са напаст, за други буквално са златен дъжд. В търсене на своето Ел Дорадо, вместо да ловят риба, те събират златни люспици и самородни зрънца в подмолите и коритата на горски потоци и ручеи. Обикновено на ден добивът не надвишава грам-два, но апетитът идва с яденето. И авантюристите тръгват към своето Ел Дорадо и в следващия почивен ден.
Местата, където се търси злато, не са строго пазена тайна. Напротив - ентусиастите не се крият, а се хвалят с находките си, пише &quot;Стандарт&quot;. По южните склонове на Витоша има няколко находища, но най-едрите парченца самородно злато са намирани около Диканите. Има и потоци, в които са откривани и парченца обработен скъпоценен метал. В ситото на златотърсачите са се оказвали халки, ламаринки, дребни изрезки. &quot;Няма как това да е попаднало в планината по друг начин, освен ако древните й обитатели не са добивали злато и не са го обработвали на място&quot;, коментират откривателите на такива находки. <br /> <br /> Оборудването на златотърсачите е от самоделно - аматьорско до марково и високопроизводително. Улеи, легени, драги, помпи, специални лопати - това е част от инструментариума. Някои си ги правят сами. Други пригаждат подръчни средства. За напредналите обаче е въпрос на престиж да имат легени с марка &quot;Гарет&quot; или &quot;Филнер&quot;. Снабдяването става чрез интернет, но вече има и вносители за България. Системата от сито и корито за промиване на пясъка също може да се сглоби, но има и фирмени, в които се инвестира едва след по-сериозен добив. <br /> <br /> Част от ентусиастите са обединени в Българска асоциация на търсачите на злато и метеорити. Своя сезон те откриват в началото на април - нагазват потоците веднага с оправянето на времето и пролетното слънце и остават сред природата до късна есен и първия сняг. Често искрата припламва случайно, но като се заговори за злато, треската се прихваща бързо. Има такива, които са пипнали заразата виртуално от форумите в интернет. &quot;Запалих се преди около 3-4 месеца на тема &quot;добиване на речно злато&quot;. Не знам точно как стана - от много ровене в интернет попаднах на сайта. Естествено изчетох го на един дъх. И не само този форум, но и друга информация. Сега знам, че подбудите ми са само отчасти икономически и отчасти авантюристични, но са по-скоро изцяло от любопитство&quot; - това споделя преди време един от активните днес форумци. Той си спомня как си помислил, че няма да има конкуренция - ще ги разбие тия преди него, защото има усет и на ден направо ще вади по 5 грама. Щастлив, си мислел, че става милионер за няма и седмица<br /> <br /> &quot;Ако мисли трезво човек, от речно злато е точно 100 пъти по-вероятно да забогатееш, отколкото от тотото!&quot;, споделя златотърсачът. Но за да не му се налага да харчи милионите сам, побързал да сподели идеята с приятел и съвпадение или не - другият се оказал на същата вълна. Даже двамата мислели за едно и също място, откъдето да започнат с богатеенето. То е преценено и по недостъпност, за да няма кой да гледа двамата златотърсачи как носят килограмите и ги сортират по едрина в колата. На първия излет двамата отиват по различно време. Единият успява да открие люспица, която разпалва златната треска в очите им. Вследствие на придобития от четене опит новаците атакуват златната река, която всъщност е широка само половин метър вадичка. Монтират дървен улей, за който предварително знаят, че не става. И с 40-сантиметрова лопата ръчкат под камъните и сипват в строителното сито, което е малко по-голямо от легена за промиване. При вида му приятелите си представят 2-3-10-грамови камъчета, прашинки, люспички - все от злато. Като започват да ситят обаче - нищо. Мислят си: &quot;Случва се, сбъркали сме мястото!&quot;. И пълнят следващ леген от другаде. Правят всички процедури така, както са ги видели по клиповете, но - нищо. Приятелите пият по бира и се захващат да добиват. Като начало изтеглят с магнит магнетита. Отначало не се вижда нищо, но по някое време в легена проблясват няколко прашинки - около 20, но с размера на връх на игла. &quot;Сигурно това събират пичовете от форума&quot;, си мислят новаците и изоставят постепенно идеята за милионерстването, защото им се струва, че от тези люспи могат да съберат 1 грам и след десетки години.<br /> <br /> След първия излет приятелите си тръгват леко разоча-ровани и се опитват да осмислят какво точно им се е случило и защо пак са се разминали с приятните емоции от харченето на бързо спечелени пари. Опитът показва, че на следващата неделя са надвили не мекото легло, студената бира и дистанционното, а повика на природата и свободно циркулиращото из нея злато. Освен приятната емоция да си на чист въздух току-виж попаднеш и на златинки. <br /> <br /> Сега благородният метал е по 50 лева за грам, но преди година-две беше и по 80. Ако все пак усетът се окаже по-силен, излетът може да се окаже обезвъзмезден, а да остане и за следващ. Повечето златотърсачи твърдят, че марковото оборудване е в резултат на реинвестирана печалба от събрано по ручеите злато. Форумците искат прозрачност на договорите с промишлените концесионери, за да се види, че държавата няма полза от тях. В хобито си увличат и своите семейства и живеят като в колонии, обединени от треската за злато, приключенския дух и любовта си към природата. /БЛИЦ

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам