Първото от серията дела за аферата „Софийски имоти“, по което подсъдим бе бившият шеф на дружеството Тошко Добрев, така и не стигна до окончателна присъда, а бе прекратено по давност. Това е очакваният край на делото, което бе внесено в съда едва през 2010 г., първата присъда бе четена две години по-късно, а обвинението е за неизгодна сделка от 11 декември 1998 г., съобщава „Правен свят“.
На 17 февруари 2012 г. Добрев бе осъден от Софийския градски съд (СГС) на първа инстанция на 4 години затвор. Тогава състав на СГС с председател съдия Иван Коев призна Добрев за виновен, че на 17 април 1998 г. е сключил неизгодна сделка &ndash; предварителен договор със &bdquo;София Франс АУТО&ldquo; ЕООД за замяна на имоти срещу 26 автомобила. <br /> <br /> Председателят Коев подписа присъдата с особено мнение и Добрев на практика бе осъден от заседателите, но куриозното бе, че той бе осъден по обвинение, което прокуратурата не му е повдигнала. Държавното обвинение поддържаше, че Добрев е сключил неизгодна сделка, но ставаше дума за сключен между страните договор от 11 декември 1998 г., който е за замяна на недвижим имот с два леки автомобила, като в резултат на това е причинена вреда на &bdquo;Софийски имоти&ldquo; ЕАД в размер на 118 608,20 лева.<br /> <br /> Софийският апелативен съд (САС) след това оправда Добрев, но по същото обвинение за сделка от 17 април, каквато в обвинителния акт няма. Очаквано ВКС върна делото на апелативния съд, който на 19 юни м.г. пак оправда Добрев, но вече за сделката от 11 декември 1998 г. Прокуратурата пак протестира решението и делото за втори път стигна до ВКС, но вече с оставащи по-малко от 6 месеца преди изтичането на абсолютната давност.<br /> <br /> Предвиденото в закона наказание за обвинението на Добрев е от 3 до 10 години затвор, от което следва, че абсолютната давност за наказателно преследване е 15 години и тя изтече на 11 декември м.г.<br /> <br /> &bdquo;Законодателят е преценил, че наказателното преследване може да бъде реализирано в определени срокове. В този смисъл е разпоредбата на чл. 80 ал.1 от НК, в която са предвидени различни срокове за възбуждане на наказателно преследване в зависимост от размера на наказанието за престъплението по предявеното обвинение. По този начин се цели от една страна да се дисциплинират към процесуална активност органите, които повдигат обвинението, а от друга страна да се гарантира сигурност за извършителя на престъплението, че няма да бъде поставен в състояние на заплаха до края на живота си от евентуално предявяване на обвинение&ldquo;, се казва в решението на ВКС, с което е отменена и присъдата на САС, а делото е окончателно прекратено.<br />