Живеещата в прословутия софийски блок до бежанския център в „Овча купел” Неда Дойчинова алармира в писмо до БЛИЦ, че проблемите с бежанците в столицата не са решени и могат да донесат сериозни проблеми. Според нея, тълпи от мъже от североафрикански произход са ежедневие за хората от този район в София.
&nbsp;Тя твърди, че всички вече се страхуват да пуснат децата си до магазина и че са готови да блокират Околовръстното шосе, ако отговорните за реда институции в държавата не се задействат.<br /> <u><strong><br /> Ето и текста на писмото: </strong></u><br /> <br /> <em><strong>&ldquo;Германия&rdquo;.&rdquo; Бежанци&rdquo;. Струва ми се, че това са най-често използваните думи в последните дни. Не само по радиото, телевизията или вестниците. А и в магазина, градския транспорт, в домовете ни. Повече от &ldquo;заповядай&rdquo;, &ldquo;моля&rdquo;, Повече дори и от &ldquo;как си&rdquo; и &ldquo;благодаря&rdquo;.<br /> <br /> В много от прочетените статии тези дни разпознавам първообраза на лирическия герой. На много места за хипотетични се представят реални ситуации, на които аз и моите съседи сме били свидетели. На други &ldquo;Авторът&rdquo; разказва какво е преживял и почувствал в измислени случки, вече писани и казани от нас. Досетихте се кои сме НИЕ, нали &ndash; жители на &ldquo;прословутия блок&rdquo; в Овча Купел.<br /> <br /> Да, и ние тук се вълнуваме от всичко, което се е случило в Германия в Новогодишната нощ. И няма как да не е така. Осъзнаваме, че някой от извършителите на ужасните деяния, може би е бил под прозорците ни само преди 2-3 месеца. Може би е онзи младеж, който искаше да почерпи детето ми с бисквитка. Или другият, който поне 6 пъти ми каза &ldquo;сори&rdquo; за това, че беше застанал на стълбите и ми пречеше да мина. Може би е участвал в сбиването, когато в буса, в който искаше да се качи се оказа, че няма място за всички. Или е бил в &ldquo;тълпата&rdquo; от 100-тина, струпали се пред блока, заради които съседката ми звънна на 112&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/1(4).jpg" width="600" height="800" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Всички и по всякакъв начин тези дни се чувстват длъжни да направят своите коментари и анализи на събитията. Начетох се на всевъзможни гледни точки. Някои от анализите насаждат истинска омраза. Към всички. Всички хора с друг цвят и произход, различен от европейския. Някои са в другата крайност &ndash; жените сами си виновни. Голяма част от статиите, които аз прочетох носеха посланието &ldquo;КАЗАХМЕ ВИ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ&rdquo;! Чудя се колко от &ldquo;анализаторите&rdquo; на събитията всъщност са виждали &ldquo;наживо&rdquo; бежанци (или мигранти. Вече май е все тая как ще ги наричаме). <br /> Често, четейки &ldquo;казахме ви какво ще се случи&rdquo;, се чувствах сякаш някой се опитва да ми &ldquo;вмени авторство&rdquo;. Нали от нашия блок са подавани толкова сигнали и жалби до институциите. Нашият блок е бил толкова пъти обект на статии и телевизионни предвания. Една част от споделените от наша страна страхове са свързани точно със събитията от последните дни.<br /> <br /> Аз, обаче, не искам да кажа &ldquo;казахме ви какво ще се случи&rdquo;. Моля се ежечасно никога да не ми се наложи да го кажа.<br /> И на децата стана ясно, че &ldquo;има нещо гнило в Германия&rdquo;. Че всичко там не се е случило случайно, не е моментно хрумване на &ldquo;няколко от тях&rdquo;. Целта на всичко това обаче (за мен поне) остава неясна. Както и кой и с каква цел го е организирал. Кой и с каква цел е накарал полицията да &ldquo;бездейства&rdquo;. (всъщност, аз дори не знам все още кой и с каква цел покани и организира цялото това преселение).<br /> Знам обаче резултатът. <br /> <br /> Уважаеми политици,<br /> Объркахте ни. Объркахте ни мисленето. Объркахте ни целият мироглед.<br /> Объркахте представите на децата ни за добро и лошо, за хубаво и грозно. <br /> Преди три години карах детето си да отделя умалелите си дрешки, за да ги занесем заедно в близкото общежитие за бежанци. Днес не му позволявам да влезе в магазина сред тях.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/3(5).jpg" width="600" height="748" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> Преди две години бях силно възмутена как може да оставят такава мръсотия след себе си. Днес не се впечатлявам от уриниращите и дефекиращи пред очите ми.<br /> Преди година звънях на 112 когато 4 човека слушаха силно арабска музика в 23ч. под балкона ми. Днес дори не забелязвам групички млади мъже, ако се състоят от по-малко от 80 човека.<br /> <br /> Преди месец бях убедена, че проблем в района са единствено нелегалните мигранти. Днес изпитвам ужас от гледката как в общежитието настаняват около 50-тина нови &ldquo;мои съседи&rdquo;.<br /> <br /> Вече наистина не знам какво значи думата &ldquo;бежанци&rdquo;.<br /> И не, призивите ви за толерантност не ме направиха по-толерантна. Точно обратното. Скоро може би ще придобия нетърпимост към тях.<br /> Уверенията ви, че всичко е наред, не ме направиха по-спокойна. Напротив, страхът вече не ме напуска дори и по светло.<br /> <br /> Уважаеми дами и господа, български политици,<br /> Вие все още имате шанс да не ми позволите да кажа някога &ldquo;казахме ви, че това ще се случи&rdquo;.<br /> Имате шанс да ме освободите от чувството, че съм &ldquo;малцинство&rdquo; в собствената си държава.<br /> Имате шанса да промените ситуацията, в която български семейства се налага да ограничават собствената си свобода, заради &ldquo;тяхното&rdquo; право на свободно придвижване.<br /> Имате шанса да убедите родителите на 15 годишни деца, че могат да им позволят да се прибират сами от училище.<br /> Имате шанса да ни докажете, че живеем в мирна държава. И че държавата ни може да ни защити!<br /> Силно се надявам да не пропуснете този ШАНС!!! <br /> <br /> </strong></em> <br />