След драматичната битка за Варна, завършила с триумфа на Гуцанов и пловдивското БСП даде своя отговор  - убедително преизбра Георги Гергов. Това е накарало Нинова да смени тактиката и да заложи на Паргов в София, твърдят от близкото ѝ обкръжение.

Планът ѝ е да поддържа версията, че неин фаворит в столицата е Георги Свиленски, но крайната цел е той да остане близо до нея и на „Позитано“, и в парламента. Още повече, че Корнелия почти е загубила връзката си с „Дондуков“ 2 и очаква чрез него да получава информация от първа ръка какво се случва там, разчитайки на добрата комуникация на Свиленски с бившата му съпруга Деси Радева.

Това съвпада и с интересите на Жоро Свиленски. Хем да изпълни прищявката на Корнелия да играе спаринг в партийната битка за София, хем да запази привилегиите си на народен избраник и мястото си на дясна ръка на председателката. Още от времето на Овчаров, градският председател не може да бъде и депутат. „Свиленски няма да изпусне питомното, за да гони дивото“, твърдят запознати.

Калоян Паргов нямал нищо против, защото не искал „състезание с един кон“. Те с Георги Свиленски са тандем още от времето, когато и двамата бяха в Общинския съвет на София и имат не само партийно, но и лично приятелство.

Единственият, който е в неведение за посоката на вятъра, е Христо Проданов. Продължавал да обикаля града и да обяснява, че или Свиленски, или той ще превземе червената крепост в София.

Да е първи в софийската организация на БСП е фикс-идея на Проданов от доста време. Щом станал поредното вице на Корнелия в парламентарната група, той си наумил, че трябва да влезе и в Изпълнителното бюро на партията. Няколко пъти получил деликатен отказ под предлог, че присъствието на софиянци в националното ръководство е твърде голямо и няма възможност за още един техен представител.

Лампата му светнала едва когато Нинова вкара в Бюрото столичната общинарка и топ адвокат Милка Христова. Тогава Христо осъзнал, че въпросът не е в квотата, а в личните и професионални качества, с които той не блесни. Така се заформила амбицията му, ако не за друго, то поне като градски председател на София да се шмугне в Изпълнителното бюро.