Вижте Гаврош vs. богатите в центъра на София!

Буквално на метри от работното място на депутатите се натъкнахме на мъж, с вид на клошар, който преживява поредния си ден по улиците на столицата. Времето е мрачно, леко вали, а хората буквално прескачат бързо от тротоар на тротоар, за да влязат колите си. И на този фон нашият обект, който ни привлече вниманието, се е сгушил около един комин на кухня на заведение, който бълва топла пара. <br /> <br /> Пицарията е пълна, масите са оживени от хора, дошли да похапнат, или да обсъдят поредната бизнес среща. Вътре е топло. Буквално едно стъкло дели уюта от това да бъдеш Гаврош. Да, героят ни не е малък на възраст, но и той поглеждаше вътре от време на време, за да се &ldquo;нахрани&rdquo;. От заведението излизат хора, наметнати с палтата си, за да им се отвори вратата на джипа и да потеглят. <br /> <br /> В същия миг нашият Гаврош свежда глава, свива се. Излиза облак пара, а той вдишва. Човек ще каже, че се храни. А може и наистина да е така.<br /> <br /> Не се задържаме много, но все пак го заговаряме. <br /> <br /> <strong>- Как се казваш? </strong><br /> - Няма да ти кажа името си.<br /> <br /> Вече застанали до него виждаме, че дясното му око е цялото посинено. Но отокът е почти отминал, а кръвта се разсейва. Все пак се набива на очи синината.<br /> <br /> <strong>- Защо стоиш свит до комина?</strong><br /> <br /> - Студено ми е, времето е гадно...<br /> <strong><br /> - Какво става с теб? Защо не си вкъщи?</strong><br /> <br /> - Имам проблеми. Сега имам проблеми, иначе съм добре. Имам пари, имам дом. Ходя до Германия.<br /> <strong><br /> - Защо си изпаднал така?</strong><br /> <br /> - Случва се. Объркаха се нещата. Може ли да ме оставиш. Не ми се говори. <br /> <strong><br /> - Бъди жив и здрав...</strong><br /> <br /> - Бъди и ти. <br /> <br /> Разделяме се по живо, по здраво. Мъжът отново бърка във външния си джоб и вади пакет цигари. Пали една, прибира кутията. Изглежда лошо облечен и изпаднал, но някак щастлив &ndash; посвоему .<br /> <br /> В този момент от ресторанта излизат хора. И те също са някак щастливи - посвоему. <br /> Съдба. <br /> <br /> P.s. Съдба ли бе - да го опишеш? Съдба ли бе - да го разровиш? Разровиш ли го - ще мирише и ще горчи като отрова.<br /> <br /> <strong><em>Перифраза от стихотворението &ldquo;История&rdquo; на Н. Й. Вапцаров. </em><br /> </strong><br /> <strong>Калин КАМЕНОВ, БЛИЦ </strong><br /> <br /> <br /> <br />