Попълнете търсена ключова дума или фраза

Вижте Гаврош vs. богатите в центъра на София!

https://blitz.bg/obshtestvo/stolitsa/vizhte-gavrosh-vs-bogatite-v-tsentra-na-sofiya_news182344.html Blitz.bg

Свит до комина на пицарията, беднякът крие името си и жадно гледа пълните маси

София, България 14 Февр. 2013, 17:46 5555 прочита 0 коментара
На какво ли не може да се натъкне човек по улиците на София. Оцеляването в столицата е борба за живот, ако погледнем едни, или охолство – ако се взрем в други. Именно на подобна мила картинка се натъкна репортер на БЛИЦ в непосредствена близост до парламента и храм-паметника “Св. Александър Невски”.
Буквално на метри от работното място на депутатите се натъкнахме на мъж, с вид на клошар, който преживява поредния си ден по улиците на столицата. Времето е мрачно, леко вали, а хората буквално прескачат бързо от тротоар на тротоар, за да влязат колите си. И на този фон нашият обект, който ни привлече вниманието, се е сгушил около един комин на кухня на заведение, който бълва топла пара. <br /> <br /> Пицарията е пълна, масите са оживени от хора, дошли да похапнат, или да обсъдят поредната бизнес среща. Вътре е топло. Буквално едно стъкло дели уюта от това да бъдеш Гаврош. Да, героят ни не е малък на възраст, но и той поглеждаше вътре от време на време, за да се &ldquo;нахрани&rdquo;. От заведението излизат хора, наметнати с палтата си, за да им се отвори вратата на джипа и да потеглят. <br /> <br /> В същия миг нашият Гаврош свежда глава, свива се. Излиза облак пара, а той вдишва. Човек ще каже, че се храни. А може и наистина да е така.<br /> <br /> Не се задържаме много, но все пак го заговаряме. <br /> <br /> <strong>- Как се казваш? </strong><br /> - Няма да ти кажа името си.<br /> <br /> Вече застанали до него виждаме, че дясното му око е цялото посинено. Но отокът е почти отминал, а кръвта се разсейва. Все пак се набива на очи синината.<br /> <br /> <strong>- Защо стоиш свит до комина?</strong><br /> <br /> - Студено ми е, времето е гадно...<br /> <strong><br /> - Какво става с теб? Защо не си вкъщи?</strong><br /> <br /> - Имам проблеми. Сега имам проблеми, иначе съм добре. Имам пари, имам дом. Ходя до Германия.<br /> <strong><br /> - Защо си изпаднал така?</strong><br /> <br /> - Случва се. Объркаха се нещата. Може ли да ме оставиш. Не ми се говори. <br /> <strong><br /> - Бъди жив и здрав...</strong><br /> <br /> - Бъди и ти. <br /> <br /> Разделяме се по живо, по здраво. Мъжът отново бърка във външния си джоб и вади пакет цигари. Пали една, прибира кутията. Изглежда лошо облечен и изпаднал, но някак щастлив &ndash; посвоему .<br /> <br /> В този момент от ресторанта излизат хора. И те също са някак щастливи - посвоему. <br /> Съдба. <br /> <br /> P.s. Съдба ли бе - да го опишеш? Съдба ли бе - да го разровиш? Разровиш ли го - ще мирише и ще горчи като отрова.<br /> <br /> <strong><em>Перифраза от стихотворението &ldquo;История&rdquo; на Н. Й. Вапцаров. </em><br /> </strong><br /> <strong>Калин КАМЕНОВ, БЛИЦ </strong><br /> <br /> <br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам