Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ ще въведе застраховка за читатели срещу евентуални инциденти в залите на най-големия храм на знанието у нас, пише „Монитор“. Идеята излезе на дневен ред още през зимата, когато плоча – част от покрива над една от читалните, се откърти под напора на снега и леда, при което посетител пострада и се сдоби с четири шева на главата. Тази опция няма да оскъпи цената на читателските карти. „Ще поемем застраховката като наш ангажимент от бюджета на библиотеката, като гаранция за безопасното пребиваване на посетителите на нашата територия“, увери директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова, която продължава да събира и проучва най-подходящите оферти.

Стойността на една новоиздадена читателска карта в момента е 25 лв., а за ученици и студенти – 15 лв. Широко се използват месечни, седмични и дневни карти, които струват съответно 10, 5 и 3 лв.

Средно на ден в библиотеката влизат между 200 и 500 души. Повечето от тях са постоянни читатели, които от години я ползват, и в този случай пререгистрирането на вече издадена карта е от порядъка на 20 лв. за 12 календарни месеца.

Наблюдава се трайна тенденция за увеличаване на броя на читателите. През 2016 година са издадени 7268 нови годишни карти, 1796 месечни, 2630 дневни, разкрива доц. Александрова. „Постоянният читателски състав тук е много специфичен – предимно експерти от различни области на знанието: за 2016 година те са 7075, а учениците и студентите, които са регистрирани, са 5142“, отбелязва тя. Любопитно е съотношението между половете сред редовните ползватели, като мъжете са повече – 6987, а жените са 5230, сочи статистиката. Най-много са стопанските и административни специалисти (4026).

Главоломно нарастват същевременно онлайн ползвателите на съкровищницата на Националната библиотека. За миналата година общо броят на виртуалните посещения е над 1 милион. От началото на 2015 до края на 2016 година те са скочили с цели 88%. „Всъщност това е трайна тенденция, която се отнася за всички библиотеки в световен мащаб и ние не правим изключение“, коментира Александрова.

От септември 2016 г. тя и екипът й предоставиха възможност на навършилите 14 години ученици също да ползват библиотечните масиви (дотогава изискването бе завършено средно образование и възрастова граница 18 години) и това ще продължи да допринася за този ръст – най-младите предпочитат да стигат до ресурсите на познанието максимално бързо, тоест онлайн. „От тази година въведохме услуга, която подпомага именно тази виртуална комуникация, с възможността да се направи заявка онлайн и когато читателят дойде в библиотеката, той да ползва веднага изданията, които е заявил и така да пести време“, обяснява доц. Александрова.

Работело се и целенасочено по дигитализиране на фондовете, предоставяне на още и различни форми на виртуални услуги, електронни издания, вкл. и линкове към различни електронни бази, за да получават най-любознателните нужната им информацията на часа.

Над 220 000 книги от фонда на Столична библиотека пък са прочетени от софиянци само за първите 6 месеца на 2017 година. В последните години читателите непрекъснато се увеличават и към момента регистрираните са общо 44 000, като от началото на годината до края на юни са се включили нови 7000, сподели Юлия Цинзова – директор на най-голямата публична библиотека в страната.

Приходите от абонаментни карти за този период надвишават 32 000 лв. Годишните са на цена 8 лв. (за ученици – 5 лв.), месечните – 5 лв., еднодневните – 2 лв. Много са читателите, записали се в културно-образователните кампании на Столична библиотека, които са с безплатни читателски карти (досега около 1000).

Всяко лято се организира и Зелена библиотека в парковете на София, както и „Библиотека в планината“ на Витоша. През целия август Столична библиотека ще бъде по парковете на столицата заедно със своя Библиобус, като ще е единствената обществена библиотека в София, която ще работи през втората половина на месеца. Библиобусът пък е единственият в България мобилен библиотечно-информационен център. „Това е пътуваща библиотека, с която достигаме до отдалечени места в столичния мегаполис, до проблемните и изолирани социални групи в града - домове за стари хора, за сираци, ромски общности, които ще имат достъп до знания, книжни ресурси, информационни услуги, а чрез различни образователни инициативи очакваме да подобрим нивото на грамотност на децата и подрастващите и качеството на социален живот“, уверява Цинзова.

Междувременно се оказва, че баби масово търсят за внуците си бивши класики на детската социалистическа литература като „Овчарчето Калитко”, „Митко Палаузов” и „Повест за Зоя и Шура”, разказаха търновски библиотекари. Една от възрастните жени се явила в библиотеката с цял лист със задължителна литература, която внукът и трябвало да прочете през лятната ваканция, но заявила на библиотекарка, че не е доволна от този списък, тъй като в него имало прекалено много чуждестранна литература. „Какви са тези имена на автори, дето езика си не мога да изкълча и да ги произнеса. Това ще е някоя глупост. Имате ли книгата за Митко Палаузов или „Овчарчето Калитко”, попитала бабата.

За да напомня на забравилите да си върнат книгите, служителите от Регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ в Пазарджик от своя страна издирват читателите си по телефона, с есемеси и дори по профила във Фейсбук.