Новият филм “Ханът и империята” е създаден в света на новите технологии, с нов звук и музика от дигитално реставрирано изображение на един от най-мащабните филми в историята на българското кино - трилогията “Хан Аспарух” на Людмил Стайков. Във филма зрителите могат да видят актьори легенди, като Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Йосиф Сърчаджиев, Богомил Симеонов, Джоко Росич, Петър Слабаков и др.

Актьорът Стойко Пеев, превъплътил се и изиграл блестящо ролята на хан Аспарух, отпразнува 65-годишнина на 12 ноември. “Моята философия е такава - връщане назад няма, така че не крия годините си

За мен е добре дошъл всеки повод да се видиш с приятели и близки. За съжаление, сега празниците са в тесен семеен кръг заради епидемията. Но и това ще мине. Големите празненства, като 40-годишния ми юбилей на сцената на Театър “Българска армия”, както и 70-годишнината на самия театър ще се случат малко по-нататък, сподели в ефира на БТВ Стойко Пеев. Днес той твърди, че се чувства много добре и, не на последно място, е сбъднал своята мечта за сценична кариера.

Обявен е за хулиган - обожаван, харесван, мразен и хулен, актьорът има забележителна кариера, а може би орис.

Твърдят, че съм с буен характер, но аз не съм хулиган, казва за себе си той, буйничък съм малко, но какво да се прави - скорпионска работа. Още от малък не съм кротък. Навремето се занимавах с парашутизъм, след това - с алпинизъм. А за да се занимава човек с тези неща, трябва да е поне малко щур.

Имам около 500 парашутни скока и скачах до влизането си във ВИТИЗ. След завършването си една година работих като стругар в един завод, тъй като не можах да се дипломирам по здравословни причини. Предстоеше казарма. По това време шефът на окръжието, на последната “гола” военна комисия, каза: “Момчета, тези, които нямате дипломи, като завършите, да си ги донесете”. 

Аз бях изпълнителен и отличник, дипломирах се и право в окръжието при шефа на комисията. Той поглежда дипломата ми, започва да рови из едни бумаги и казва: “Момче, ти си изгорял - писал съм те три години моряк. Отивай си, вика, ще помисля”. В документите пишеше, че съм алпинист и парашутист.

След седмица получавам призовка за ШЗО - Плевен, без връзки, по онова време това беше нечувано. Направиха ме командир на Първо отделение на първа разузнавателна рота. Аз бях добър командир, но се наложи да ме уволнят по болест. 

Истината е, че от дете исках да стана актьор, но баща ми ме готвеше за инженер 

И може би татко си отиде разочарован от мен, разкрива в свое интервю актьорът. “Баща ми Михал, лека му пръст, беше много добър математик. Но, за съжаление, завършил 7-и клас и дядо ми Стойко не го пуснал да учи, защото някой трябвало да оре нивите. Татко искал да стане инженер, но не успял да осъществи мечтата си. Още от дете ми втълпяваше, че трябва да бъда това, което той не е могъл да стане.

Аз кандидатствах в Машинноелектротехническия институт и ме приеха. Обаче ме влечеше актьорската професия. Още като ученик бях самодеец, участвах в драмсъстав, който изнасяше програми в нашето село и в околните населени места. По време на жътва например сме играли сценки на селскостопанския блок. Бях и киноман, не пропусках прожекциите в селското кино. Така че за мен ролята на хан Аспарух беше сбъдната мечта.

Е, изкарах два семестъра в МЕИ-то, но през цялото време се готвех тайно за изпитите във ВИТИЗ. Играех в два самодейни състава във Варна. Баща ми твърдо ми забрани да напусна техническия и аз избягах от вкъщи. Майка ми направи всичко възможно да оправи отношенията ни и успя. Така заминах за София, за първи път през живота си. 
В родното ми село - Генерал Киселово, на кон не се бях качвал 

Като дойдох във ВИТИЗ, случихме се в един клас с Ивайло Калоянчев. Сприятелихме се. Един ден ме попита - искаш ли да се качим при каскадьорите в Киноцентъра, и аз се съгласих”, спомня си актьорът, изиграл основателя на българската държава. Започнал често да ходи, запознал се с шефа на каскадьорската група Митко Кехайов. “Той ми каза - щом си студент и имаш желание, няма да те спра. Беше ми интересно и любопитно да тренирам с момчетата.

Бях в трети курс, когато дойде “Хан Аспарух” и аз бях готов 

Имам такава теза, че Господ си знае работата и просто е трябвало да бъда подготвен”, добавя актьорът.
Именно след една такава езда при каскадьорите го забелязват от продукцията. “Те имаха традиция, като приключи работата с конете, сресваме ги, минаваме през кафенето на Киноцентъра да се видим с този-онзи и тогава се прибираме към София.

В един такъв ден на масата сяда една жена, която е втори режисьор на “Хан Аспарух” - Соня Христова. От дума на дума, вие какъв сте, студент във ВИТИЗ, той язди отдавна - казват момчетата. “Трябват ми такива хора. Ела да ти направя пробни снимки”, ми отговори тя. След 2-3 дни отидох, направиха ми фотоси, облякоха ме в кожи, сложиха ми един мустак накриво, който явно ми е бил на кадем - до ден днешен благославям гримьорката за това 
Заминах с моя клас, който беше първенец на випуска, за един месец в Петербург - обмяна на студенти. На 5-ия ден отговорникът от руска страна дойде и вика - утре в ректорския кабинет в 12 часа, разговор със София.

Чудех се кой ще ме търси. Отивам. Соня Христова ми казва в слушалката - по най-бързия начин се прибирай. Още 25 дни имам, как ще изпусна купона - отвръщам й аз. За хубаво е - продължава тя. Ама кой да се сети, че ще е такава работа. Намериха ми билет през Москва за София, върнах се. Соня ме заведе при Людмил Стайков. “Момче, стягай се, почваме след месец да снимаме” - ми заяви той. Останах като втрещен, като ми каза за главната роля”, спомня си паметния момент за кастинга Пеев. 

Една от първите му срещи на снимачната площадка, която остава незабравима в живота му, е с Джоко Росич. “Викахме му Батето. Той беше първият от по-възрастните, който ми подаде ръка. Каза - спокойно, аз ще ти помагам, каквото трябва, питай. Стоеше зад камерата, подаваше ми репликите. Така станахме много близки приятели”. Младият, тогава 23-годишен актьор, се среща и с друга голяма фигура от родната сцена - Стефан Гецов. “Не знам защо, но всички бягаха от него. А аз като новобранец, стоях и го слушах.

Въпреки чара си и преклонението към ролята му на Аспарух животът на актьора невинаги върви гладко, не му липсват емоции, както свързани с върха на славата, така и с падението. На 16 юни 2005 г. той бе осъден на 4 години затвор. И бе признат за виновен в това, че чрез измама е източил 177 млн. стари лева от държавата под формата на ДДС. В пледоарията си пред съда тогава прокурорът Владимир Йорданов поиска рекордната 15-годишна присъда за артиста.

Защитата му настояваше за оправдателна присъда, тъй като вината му не била доказана безспорно. Актьорът обжалва решението на Софийския градски съд. Другият подсъдим по делото бе певецът и бивш данъчен служител Дани Милев, който по-късно също бе арестуван. Следственото дело и процесът срещу Стойко Пеев продължиха почти 8 години. Пеев лежа в затвора 2 седмици, след което бе освободен срещу 2 милиона лева гаранция. И до ден днешен обаче случаят си остава една от големите мистерии. Мнозина вярват в чистия му образ, въпреки че 2 000 000 лева обикновеният българин, че даже и актьор, накуп не е виждал. 

Днес актьорът е убеден, че сред българските политици няма такъв, който да бъде сравнен с великия хан Аспарух. “Откакто градим демокрация, за съжаление, такъв политик не съм видял. Има една приказка - “Всеки народ си заслужава управниците”. Явно ние сме си виновни, избирателите - казва актьорът в едно свое интервю. - Привечер се събираме в махалата на кафенце и съседи ми казват: “Ех, хане, защо не заби копието на друго място?!”. Отговарям им: Аз забих копието там, където трябва, земята ни е прекрасна, а това, че понякога не сме случвали на управници, е съвсем друг въпрос.”

Щрихи към портрета

Хан Аспарух, Горан във “Време разделно”, полк. Стамов в “Рокада” и др. Сред най-известните му театрални роли са: княз Орсино в “Дванадесета нощ” (Шекспир), Тибалт в “Ромео и Жулиета” (Шекспир), Аякс в “Троил и Кресида” (Шекспир), Лаврухин в “Години на странстване” (Алексей Арбузов), Бепе в “Рибарски свади” (Карло Голдони), Семьон в “Книжен грамофон” (Ал. Червински), Жеронт в “Илюзията” (Пиер Корней), съседът в “По-големият син” (Ал. Вампилов), Микеле в “Събота, неделя, понеделник” (Едуардо де Филипо). Това са само част от емблематичните роли на Стойко Пеев.

Подготви Поли БОЯНОВА