Денят 4 август е важен за вярващите. Отдаваме почит на смели християни, които с достойнство приемат мъченичество, но не предават Христа.

В град Ефес живеели много християни. Някои от тях произхождали от знатни семейства. Други от обикновени. По времето на император Деций започнали кървави  и страховити гонения и преследвания над християните. Онези християни, които изпитвали страх, се покланяли на идолите, правели жертвоприношения и техният живот бивал пощаден.

Безстрашните християни не се отричали от вярата си.  С достойнство понасяли всички изтезания, включително и екзекуция.

За да се спасят от гибел много християни напускали своите родни домове и се криели в пещерите в близките околности. През 250 г. сл. Хр. такава била съдбата и на група християни, сред които били 7 момци от Ефес.


Войниците на императора открили къде в пещерата са се скрили християните. Затрупали входа й с камъни, за да не могат да избягат. Сред войниците имало и двама християни (Руфим и Теодор), които наслагали до камъните пред пещерата и оловни плочки с  имената на мъчениците.

От тези плочки след години жителите на Ефес научили важна новина. В пещерата смело станали Христови мъченици Светите 7 отроци от Ефес.

Това са  Антонин, Маскимилиан, Дионисий, Йоан, Ексакустодиан, Мартиниан и Ямвлих.

На 4 август почитаме паметта и на младата християнка Евдокия. Света Евдокия живяла в Персия около 363 година. Затова я наричат Персийска. И тя била подложена на мъчения, но не се отказала от християнството. Затова  пострадала мъченически.

Почитаме и Свети Елевтерий. Той работел в двора на император Максимиан. След предателство бил разкрит, че е християнин и бил посечен с меч.

Имен ден празнуват Евдокия, Евда, Дочка, Донка, Доко, Дочо.

Същите имена празнуват своя имен ден и на 1 март, когато почитаме паметта на Света Евдокия Илиополска.

Българската княгиня Евдокия била силно религиозна.

Тя била талантлив художник и меценат. Проектирала и изработила бойните знамена на дивизиите и на полковете на Българската царска армия. Нейните картини са запазени като част от културно-историческото наследство на България.