Страховита прогноза: До часове настъпва най-тежкият ден за България

Очакванията са 17 юли да бъде отчетен като най-топлият ден за годината в България. Това каза климатологът д-р Зорница Спасова по време на онлайн събитие на тема „Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?“, организирано от платформата "Климатека".

Лекцията, в която бяха цитирани данни на НИМХ, Световната здрава организация, Световната метеорологична организация и други международни и регионални институции, и последвалата дискусия бяха посветени на явлението „гореща вълна“, последиците и рисковете от възникването му и какви мерки са необходими за справяне с предизвикателствата, пред които то изправя човечеството, съобщава БТА.

„Настоящата гореща вълна в България започна на 8 юли с издаване на първия предупредителен код за страната. Тя ще се задържи още няколко дни, като вече са налице множество пожари в цялата страна. Явлението крие много рискове за човешкото здраве, поради голямата продължителност, интензивност и проявата на тропични нощи на много места в страната“, обясни д-р Спасова.

„Има различни дефиниции за понятието гореща вълна. Първата се дава от Томас Бъроу (Thomas Burrow) в края на 19 век за Съединените щати. Той казва, че трябва да има поне 3 последователни дни с максимални температури над 32 градуса, за да говорим за гореща вълна“, обясни д-р Спасова.

Тя обясни, че в умерения климатичен пояс, в който попада и България, за гореща вълна  се счита период с максимални температури по-големи или равни на 30 градуса за три последователни дни.

„Световната метеорологична организация препоръчва да бъдат налице пет последователни дни с максимални температури, надвишаващи с 5 градуса средната от максималните дневни температури за съответния период, за да бъде налице гореща вълна‘‘, поясни д-р Спасова.

Топлинен стрес

„Топлинният стрес е състоянието, при което тялото ни не може да се справи с регулацията на вътрешната телесна температура“, обясни д-р Спасова.

Според нея по-пълни данни за реалното човешко топлоусещане дава Универсалният термален климатичен индекс, който се отчита от около 15 години. Според него човек се чувства най-комфортно и без състояние на топлинен стрес, когато температурите са между 9 и 26 градуса.

„Този индекс е изобретен за здрав човек, мъж в разцвета на силите си, около 35-годишен с леко облекло, адекватно за сезона, който извършва лека физическа работа, без допълнителни заболявания. При рисковите групи обаче може да се окаже, че диапазонът, в който не е налице топлинен стрес е по-тесен“, добави докторът по климатология.

Ситуацията в Европа и региона

Европа е най-бързо затоплящият се континент в сравнение с другите – ако средно в света температурата се е увеличила с един градус, то за Европа увеличението е с два градуса. Смъртните случаи, свързани с топлината са започнали да надвишават тези, предизвикани от студено време за периода от 2010 година до днес‘‘, добави тя.

„В Европа годишният брой на дните с екстремно горещо време се увеличава с по 10 на десетилетие. В Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров това се наблюдава от 1960-а година насам. Установено е, че събития, които са били изключително редки, например два пъти за столетие, вече се случват два пъти на десетилетие‘‘, разказа д-р Спасова.

Тя обясни, че очакванията са затоплянето да продължи, а смъртността от горещи вълни да се увеличи, въпреки предприеманите мерки за адаптация в много райони.

„Те няма да бъдат достатъчни, за да спрат този процес, още повече, че населението в Европа застарява. В момента около 18 процента е делът на възрастното население средно за Европа, като той ще се увеличи към средата на века на 28 процента. В България по принцип той е с 3-4 процента по-голям, отколкото средно за Европа, като това има връзка и с процеса на урбанизация – в големите градове се наблюдава явлението „топлинен остров‘‘, който увеличава интензивността на горещите вълни‘‘, добави специалистът по климатология. Тя акцентира, че когато се гледа прогнозата за София, трябва да се има предвид, че в центъра градусите са по-високи именно заради ефекта на „топлинния остров“.

Тревожни данни

"Очаква се до средата на века около 850 хиляди души да загинат поради горещите вълни в Европейския съюз, в Швейцария и Норвегия, като това е при оптимистичния сценарий на затоплянето на климата. Най-тежко ще бъдат засегнати именно страните от Средиземноморието и Източна Европа, като в момента се оказва, че в Източна Европа смъртността вследствие на горещите вълни е почти 5 пъти по-висока от средната за света‘‘, посочи Зорница Спасова.

„Според прогнози на Световната здравна организация (СЗО) смъртността, свързана с топлина при хората над 65 години, е почти нулева през 1961 г. Според някои сценарии до края на века тя може да нарасне до 3 души на 100 хиляди при оптимистичния вариант, и до 15 на 100 хиляди при песимистичен сценарий, което се равнява на 3500 човека, които ще загиват при горещи вълни в България. В момента техният брой е около 1000“, разказа д-р Спасова.

Ситуацията в България

Д-р Спасова разказа, че за климатичния пояс, в който попада България, е установено, че ако средната температура се увеличи с два до три градуса, ще се увеличи двойно честотата на горещите вълни.

,,В последните години все по-често се наблюдава явлението гореща вълна и по публикации на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) са сравнени два периода – 1960-1980 и 1981-2019 г. за 36 измервателни станции в извънпланинската част на България. Те разглеждат броя на дните, в които максималните температури нахвърлят 32 градуса, което при нас се приема за ден с горещо време“, разказа д-р Спасова.

По думите й се оказва, че има голямо изместване на разпределението към по-високи стойности през втория период (1981-2019), като съответно продължителността и интензивността на екстремните горещини са се увеличили, средно с 3.5 дни на всяко десетилетие.

Тя обясни, че характерно за горещите вълни е, че се наблюдават през месеците юли и август, но с времето се появяват все по-често и през юни и септември.

Най-горещото място в България 

„Най-горещото място у нас е долината на река Струма, на юг от град Кресна, където продължителността на отделни топлинни събития при максимални температури над 40 градуса може да достигне между 6 и 8 последователни дни. През 2012 г. – една изключително гореща година, се е наблюдавал в този район  96-дневен период с максимални температури над 32 градуса. Това е изключителна гореща вълна, която на практика обхваща целия летен сезон‘‘, разказа климатологът.

Последствия за здравето

От представената презентация стана ясно, че основните здравни рискове, последвали от горещите вълни, са повишена заболеваемост и смъртност; повишен стрес и безпокойство; повишени нива на междуличностно насилие и нарушен режим на съня.

Три вида са предизвиканите от топлината заболявания – крампи, топлинно изтощение и топлинен удар.

По думите на д-р Спасова екстремната топлина и застоялият въздух по време на гореща вълна увеличават замърсяването с тропосферен озон и прахови частици , а все по-честите пожари предизвикват проблеми с дишането.

Експертът обясни, че при гореща вълна рискът за хора с диагноза шизофрения да загинат е от 8 до 13 пъти по-висок в сравнение с останалите.

„Според нов критерий, въведен в здравния доклад на сп. "Лансет" за Европа, става ясно, че заради топлинните вълни имаме по-малка възможност за спорт на открито, което увеличава затлъстяването и развитието на незаразните болести‘‘, каза климатологът.

„Косвена връзка със здравето можем да открием и при пътната безопасност, защото над 35 градуса асфалтът се размеква и се образуват коловози, и съответно се поставя забрана за тежкотоварни автобуси, която не винаги се спазва. Установено е, че в България 60 човека загиват годишно, поради инциденти, предизвикани от деформация на асфалта‘‘, добави климатоложката, като цитира данни от Института за пътна безопасност.

Икономически щети 

Основните последствия от горещото време, които влияят на икономиката, са загуба на производителност; увеличение на разходите за здравеопазване; загуба на реколта; щети върху инфраструктурата и повишени разходи за енергия за охлаждане.

„В Испания например е установено, че горещите вълни през лятото са довели до спад от един процент на БВП заради намаляването на производителността. Загубите вследствие намалялата производителност на труда се очаква да достигнат само за САЩ до 2050 г. половин трилион щатски долара годишно‘‘, добави д-р Спасова.

По думите й високите температури имат значителен ефект върху доходите.

„Според Международната организация на труда топлинният стрес, предизвикан от изменението на климата, ще доведе до загубата на 80 млн. работни места, предимно в най-бедните страни“, уточни експертът. 

Тя обясни, че промяна ще има и в туристическите потоци, като ще се засили натоварването от Южна Европа към Северна Европа и Скандинавието, именно защото на юг през лятото времето става непоносимо горещо.

„По-високите температури ще засилят и продоволствената несигурност. По-горещото време се свързва с по-бързо разваляне на храните, по-високи разходи и повече електроенергия за тяхното съхранение‘‘, каза още климатологът, като обясни, че глобалното производство на пшеница намалява с около шест процента при един градус допълнително затопляне.

Последици за околната среда

От изложената презентация става ясно, че ако затоплянето продължава, ще се изострят условията на засушаване и ще има повишен риск от горски пожари; ще са налице големи загуби на растителни и животински популации; ще се разпространяват по-лесно вредители и болести.

„Сушата влияе на физиологията и метаболизма на растенията, съответно растението или ще се адаптира, или ще изчезне. Установено е, че най-чувствителните екосистеми са в субарктическите и арктическите екосистеми“, обяснява д-р Спасова.

По думите й екстремните горещини повишават психологическия стрес при животните; намаляват репродукцията и размера на популацията.

Морски горещи вълни

В презентацията на д-р Спасова бе обяснено и значението на т. нар. морски горещи вълни, а именно - продължителни периоди на много високи температури на повърхността на водата, които продължават от седмици до месеци.

„Морските горещи вълни зачестяват, затоплянето вследствие на изменения климат е със средна скорост 0,15 градуса на десетилетие през последните 40 години, като то причинява по-дълги и чести морски горещи вълни. Осем от десетте най-тежки морски горещи вълни са се случили именно през последното десетилетие“, каза климатологът.

Социални последствия

„Социалните последствия от горещите вълни се изразяват в непропорционално въздействие върху маргинализираните общности и населението с ниски доходи, повишено натоварване на здравните системи и социалните услуги; прекъсване на образованието и на обществения живот“, посочи д-р Спасова.

Тя добави, че е установено още преди повече от век, че през летния период се увеличават престъпленията срещу личността и против морала. „Освен че са свързани със сушите и пожарите, горещите вълни увеличават риска от наводнения, защото изсъхналата земя става твърда и неспособна да поеме за кратко време обилните внезапни валежи“, каза експертът.

От презентацията й стана ясно, че се увеличава и опасността от катастрофи  с около 30 процента при температура в превозното средство от 37 градуса, тъй като нормалната е 22 градуса.

Д-р Спасова пише и че най-бедните части на света ще бъдат изложени между 2 и 5 пъти повече на горещи вълни, отколкото по-богатите страни, за периода до 2060-а година.

Необходими мерки

В презентацията си д-р Спасова отбеляза, че главните мерки, които трябва да се предприемат, са въвеждане на системи за ранно предупреждение; съвместни действия на представителите на метеорологичните служби; по-голяма намеса на здравната система, и засилване дейността на службите за реагиране при кризисни ситуации.

По думите на климатолога съставянето на план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време е препоръка на СЗО към здравните власти в отделните държави.

„В България нямаме планове за защита на здравето на населението при горещи вълни. Имаме система за ранно предупреждение, която обаче не знаем до колко работи. Има институции, които са заинтересовани – например Българския червен кръст‘‘, коментира д-р Спасова.

„Предупрежденията по принцип са свързани с издаване на кодове, като те са съответно жълт, червен и оранжев“, добави тя. Климатологът поясни, че за различ„ните страни в Европа разрешенията за работа на открито са свързани с различни температури.

Връзка между институциите и научната общност

В отговор на въпрос това доколко формирането и приложението на политики и решения за действие в условията на климатичните промени, д-р Спасова отговори, че „в Хърватия например има такава връзка. През 2019 г. те разработваха План за действие при горещо време въз основа на препоръка на местни учени и предполагам вече са го имплементирали. За съжаление у нас не знаем дали ще има действия в тази посока“.  

Според нея здравните последици от климатичните промени в най-голяма степен ще бъдат свързани с горещите вълни и горещото време.

„Необходимо е и здравната система да обърне внимание тук, и всички институции да се включат. Тези, които издават прогнози за времето, Гражданска защита и да се използват всякакви възможности, които създават пример за конфронтация. Например СЗО издава ръководства за това какво може да се направи; прави работни групи, в които България не е включена. Ние самите не използваме възможностите. Въпросът е интердисциплинарен и изисква специалисти, които са малко в България“, добавя климатологът.

Според нея не трябва да изпускаме и възможностите, които предоставят други европейски държави. „Хората и държавите трябва да знаят как да действат в тази посока‘‘, отбеляза д-р Спасова и подчерта, че смъртните случаи при горещо време са предотвратими.

Тя акцентира, че е необходимо да се изследва температурата, при която започва рязко да се покачва смъртността у нас; да се направи преоценка на праговете за предупреждение; да се създадат медийни кампании в началото на всяко лято; да се работи с уязвимите групи; да има програми за поставяне на климатици, както и да се обърне повече внимание на работещите на открито или при допълнително топлинно натоварване.

Зорница Спасова е доктор по Климатология от Софийския университет „Св. Климент Охридски‘‘. Тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. Д-р Зорница Спасова участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община за периода 2021 – 2030 г.

Зорница Спасова е автор в Климатека. Носител е на наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество за 2023 г. и посланик на Европейския климатичен пакт.