Стратегията FUD* или БГ журналисти пътуват из Европа

Хохохохо! - грубоватият смях разтърсва ранния автобус между летище Шарлероа и центъра на Брюксел. Източникът на гърлените звуци – Тео, както галено го наричат кръжащите като ято около него журналисти на заплата в различни съмнителни български издания с още по-съмнителни собственици, се забавлява на новината, че приемането на Истанбулската конвенция ще се забави. Въпреки че е издател на една от медиите, прокламиращи документа като фундамент на българската демокрация, медийният възторг по конвенцията се оказва поза, пише "Монитор".

Забавалението на групичката е прекъснато от силен телефонен звън, на който отговаря Светльо.

Въпреки че не е сигурен в плана за действие, Тео се мъчи да успокои журналистката, която очевидно е пуснала материал, без да може да го докаже и сега търси „помощ от приятел“. Затова излиза с революционно за журналистиката предложение - статията може вече да е публикувана, но тепърва да се направи проверка за фактите. В крайна сметка трябва да се направи опит да се докажат опорните точки. Все пак има опасност истината да лъсне в съда. Минута по-късно дава последен съвет: „Важното е да не покажеш, че си стресната“. И затваря телефона. Но е тревожен. Ледът се пропуква. Събеседниците му също са леко разклатени от проведения разговор. За успокоение на редиците и за стягане на бойния дух, Тео излиза с нова идея.

 

Този разказ може да звучи като фейлетон, но участниците в него са действителни лица, които се пробваха да приложат стратегията FUD по време на дискусия в Брюксел за свободата на медиите у нас, организирана с техни лектори от Европейския център за свободата на медиите, базиран в Лайпциг.

*Стратегия за дезинформация, използвана в пропагандата, черния пиар и маркетинга. Буквално означава“Страх, несигурност, съмнение“. Целта на стратегията е да се хвърли сянка върху продукта на конкурента, когато твоят собствен не е конкурентоспособен.