Днес е Света Варвара- Светицата закриля децата от различни болести и най-вече от шарка.
И в България има частица от мощите на светицата, които се пазят в Константинопол и Киев. Тук те се съхраняват в столичния храм &quot;Преображение Господне в Лозенец, където в двора на църквата има параклис, наречен на Варвара.<br /> <br /> В празника на св. Варвара у нас се преплитат с християнски и езически традиции. Според житията тя е знатна римска дъщеря, която е осъдена на смърт за това, че е приела християството. Тачат я и православи, и католици.<br /> <br /> Българският народ пък дори я е наричал &quot;Баба Шарка&quot;. По стар обичай на този ден се меси питка, намазана с мед.&nbsp; Тя се раздава на минувачите. След като поемат залъка, те задължително трябва да благословят дома и челядта: &quot;Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!&quot;<br /> <br /> Семейството вари боб, а когато варивото омекне, най-малкото дете във фамилията - изтърсакът, изважда с лъжица бобчета и ги реди на коляното на всяко от братчетата и сестричетата по три бройки. Децата изяждат зърната направо с уста, без да ги хващат. Бобът символизира шарката.<br /> <br /> Смята се, че Света Варвара е покровителка на хората, които умират внезапно без да са успели да се причестят, а в Полша тачат особено празника. Там считат светицата и за покровителка на миньорите. <br /> В народните представи Варвара е сестра на Свети Сава -почитан на следващия ден, и на Св. Никола на 6 декември.<br /> <br /> &quot;Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде.&quot;, казва още народът. В някои места на България вярват, че както ти тръгне и мине денят на Св. Варвара, такава ще ти бъде и цялата година нататък. В столичната църква &bdquo;Преображение Господне&rdquo; в кв. &quot;Лозенец&quot; Денят на Света Варвара се счита за втори храмов празник, тъй като в храма има параклис, посветен на светицата с частица от нейните свети мощи. Мощите са донесени от Киев през 1957 г.<br />