Свекървата на Лилия, която захвърли бебето си, пред "ШОУ": Тя не е майка, чудовище е!

После социалните я дадоха на приемно семейство в Пловдив. 33-годишната майка, която има още двама синове от двама различни бащи, е арестувана за 24 часа. След като я освободиха, застана пред възмутените медии и заяви, че била постъпила така, защото нито баба й в Долна махала, която отглежда другите й две деца, нито любовникът й Владимир, от когото е бебето, нито майка му Лалка Станева от пловдивското село Житница, я искали. Гонели я от домовете си, Лилия не срещала подкрепа отникъде. Това била причината да остави във входа на кооперацията Владислава. <br /> <br /> Малко по-късно социалните изнесоха стряскаща информация &ndash; че жената е била безотговорна през целия си живот дотук. От чужбина се обади вторият й съпруг, който каза, че тя е изоставяла по същия начин и неговия син. Малката Владислава пък месеци наред е била в приемно семейство. Малко след раждането си е била дадена на хора в Асеновград. Причината: Лилия изоставила и захвърлила бебето. Сега изоставяла момиченцето за втори път. Цяла България ожали детето. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна с Лалка Станева, баба на изоставената Владислава. Ето нейната истина за трагедията. <br /> <strong><br /> - Г-жо Станева, разкажете какво се случва, вървят разнопосочни информации за снаха ви Лилия, за това как е изоставила бебето...Вярно ли е, че вие и синът ви не сте й оказвали никаква подкрепа и сте я гонили с малката Владислава от дома си?</strong><br /> - Нямам думи да ви опиша какво сме преживели с тази жена. Последния ден, преди да остави детето във входа на кооперацията в Пловдив, аз бях на работа. Предната вечер я нямаше. Те живееха тук, при мен, в къщата ни в Житница. Тя казваше, че тук няма удобства, което са пълни измислици. Ето, вие виждате как всичко е обзаведено модерно, какви добри условия има за живот. А видяхте ли мизерията в къщата им в Долна махала? - Вие знаете ли, че Лилия за една година ми взе здравето и психиката? Не искам да кажа пред вас, медиите, точната дума, която я описва. Това е чудовище. Лековато поведение е най-малкото, с което може да се опише Лилия. Направи ме за посмешище в селото. Аз не знаех, че в България има полиция и социални работници. Е, научих, благодарение на нея. <br /> <br /> <strong>- Започнете отначало, кога видяхте Лилия за първи път?</strong><br /> - Не знам, преди няколко години къде са се запознали със сина ми Влади. Истината е, че сме чували за това момиче, че е леко, че не е за нашия син. Бях против, няма да си кривя душата, целият род беше против. Никой не я искаше. Като я видяхме още, и не ни направи добро впечатление. Първо, тя има два брака, две деца от различни мъже. Не се грижи за тях, отглежда ги баба й в село Долна махала с пенсията си. Това детенце е трето. Много е красиво. Но първото, което е, ние не знаем дали бебето е наше, като майката е такава жена. Ходиха със сина ми Влади на море, върнаха се. Давах им пари за всичко. Тя не искаше да работи, така й беше по-добре. Лилия забременя и Владислава, която е кръстена на баща си, се роди. Радостта ни беше голяма. <br /> <br /> Събрах цялата рода да почерпя - роди ми се първо внуче. Примирих се аз, викам си Влади, като е щастлив, тя ще се оправи. Мислех си, че човек може да се промени към по-добро. Тя все пак е на 33 години. Но...Много плаках за внучето си...Много ми е мъчно. Тази жена, откакто дойде у нас, само скандали, бял ден не сме видели от нея. Тя стои горе на втория етаж, не иска да ме види, не иска да види и по-големия ми син Иван. Нямам обяснение за това. В началото нито тя мен искаше, нито аз нея. И ми каза: &bdquo;Аз искам ти да пукнеш, да умреш и да те видя в гроба!&rdquo; &ndash; Мен от курви не ме е страх, й отговорих аз. Тя пусна сигнал до полицията, че съм й казала така. Викаха ни при следовател. Той попита Влади дали познава тази жена, каза му, че не я познава достатъчно. Те от полицията си я знаят каква е. Дойдохме си, молих го Влади, докато още няма дете, да я остави. Дандании, скандали, напред-назад, ходи си Лилия, връща се пак. И като забременя, си казах: Е, на млади години всеки е бъркал, ще я приема! Роди детенцето. Отидохме да го вземаме. Владо излезе от родилното жълт като платно. Детето не било записано на негово име. Тя не ни даде тогава никакво обяснение. Каза, че ще говорим у дома. Примирих се и с това. <br /> <strong><br /> - А защо Владислава не е била записана на името на баща си?</strong><br /> - После разбрахме. Прибрахме я, ядохме, пихме у нас с гостите, щастливи бяхме, ама нещо все ме глождеше отвътре. Когато отидох да дам на бебето пари, стана ясно, че тя не се е развела с втория си съпруг и затова не може да запише малката на името на сина ми и на нашата фамилия. Преглътнах и това. Казах й: &bdquo;Лилия, виж какво, било каквото било, всичко потъпкваме, защото колкото повече ровим, толкова повече мирише. Оставяме нещата така и започваме да се разбираме, в името на детето и на щастието на вас със сина ми&rdquo;. Тя се съгласи. Аз наивно й повярвах. Нищо не сме й казали повече, в нищо не сме я упрекнали. Както ви казах, другите й две деца ги гледа баба й. Майка й й праща пари от Испания за децата. Горките, нещастните дечица. Владислава се роди тази година на 31 януари. Мина се един месец, през март нашата Лилия избяга, остави детето. Аз съм вдовица &ndash; съпругът ми почина преди 5 години &ndash; живеех при един мъж на семейни начала. Звъни ми Влади и ми вика, че няма кой да гледа детето. Дойдох си тук, Влади нямаше идея защо тя си е отишла. Не са се карали, нямало е скандали, просто решила и си тръгнала. Гледам аз детето, но притеснена, защото малката не е на наше име &ndash; по закон нямам право да я гледам. <br /> <br /> <strong>- Вие и сега нямате право да я вземете от приемното семейство?..</strong><br /> - Ще се боря, ще си я взема. Детето няма да го оставя. Та да продължа. Събраха се вечерта хората от нашата рода, да умуваме какво да правим. Все пак малко дете, а майката избягала. Ето ти я по едно време вечерта тя цъфна - върна се. И пак избяга. Към 23 часа телефонът звъни на Влади. Обаждат се от полицията от Пловдив и му казват, че аз, майка му, съм &bdquo;откраднала чуждо дете&rdquo;. Онемях. Обясних на полицая ситуацията и той се хвана за главата. Питайте ме как съм жива, какво ли не съм преживяла с тази жена. Единствено ме крепи вярата ми в Господ. И социалните дойдоха. Пуснах ги у дома, но Лилия не я пуснах вътре. Социалната работничка много й се кара, а полицаите разбраха, че снаха ми лъже. <br /> <br /> <strong>- Кога ви взеха Владислава?</strong><br /> - На 8 март дойдоха и взеха Владислава. Социалните от Асеновград я взеха и я дадоха на приемно семейство в Асеновград за няколко месеца. После Лилия пак омагьоса сина ми, прибраха се, събраха се и отидоха да живеят на квартира в Пловдив. Каквото можех, давах. Но живееха в голяма мизерия в тази квартира. Настоях пред сина ми да се прибират на село, където има условия за живот. Тя обаче не искаше, защото не можеше да хойка. Тя хойка, Влади гледа детето. На 2 ноември си дойдоха. Аз бях на върха на щастието. Отделихме се ние с големия син и сляпата ми майка, която гледам, и станахме отделно домакинство. Намерих работа на Влади, успокоих се малко. Викам си: Той работи, аз също, детето е при нас, ще се справим. Поведението на Лилия беше горе-долу поносимо. <br /> <br /> До 13 ноември. Тогава без всякаква причина Лилия се качи горе на втория етаж. Нито сме се карали, нито нищо. Не даваше да видим детето, заключи се и толкова. А причина нямаше. Влади ходеше гладен, непран на работа. А аз им оставих прекрасно обзаведен етаж - с хол, спалня, кухня, баня и тоалетна. Тя обаче каза, че това било &bdquo;циганска къща&rdquo;. Вярно, на втория етаж нямаме пералня, затова я поканих да пере в тази на първия етаж, но тя каза, че затова няма да остане - защото нямала удобства, тоест пералня. Кажете ми, коя нормална майка изоставя детето си и бяга от мъжа си, защото няма пералня на етажа й?! Преди две седмици, в началото на декември, Влади готвеше долу, в моята кухня и ми каза, че тя нито иска да готви, нито да слезе долу при нас. Качих се аз, да я попитам какво става. Тя се развика: &bdquo;Как така ще ми влизаш ти в стаята, ма?! Къде се намираш, ма?!&rdquo; Казах й тихо и кротко, че няма да й позволя да ми държи такъв тон. Тя тресна вратата на спалнята. Чух, че говори по телефона, разбрах, че с полицията. Говореше, че сме я пребили и че живот в тази къща за нея нямало. А никой не я беше докоснал. Влади грабна детето, да не слуша повече крясъци. <br /> <br /> След малко дойдоха трима полицаи. Поканих ги вътре. Казах им истината. Тя ми се развика и пред полицаите. Някакъв ужас беше. Тръгнаха си те, останахме пак сами в семейството. Те настояха да се отделят окончателно като домакинство, да нямат нищо общо с нас. И на това се съгласих. И преди няколко дни, когато изостави бебето, била напълнила няколко чанти с луканки и скъпи лакомства. А те нямат пари със сина ми. Влади я попитал къде отива и от къде са парите за тия скъпи неща, а тя му казала, че не е негова работа. Уж щяла да ходи в Долна махала да си види другите две деца. Вечерта се прибрала, Влади я попитал няма ли да му сготви нещо за вечеря, и пак избухнал скандал. И на другия ден направила скандал и на големия ми син. Развикала му се, че той настройва Влади срещу нея и детето. Налетяла да го удари, полицията пак дошла у дома, но тя била тръгнала вече. Взела и детето с количката. Качила се на рейса за Пловдив в 2 следобед, и нататък вече &ndash; знаете. Тогава е оставила Владислава в онзи вход, на студа!.. Добре, че хората са го намерили и стоплили, милото детенце. Това е цялата истина за майката. Имам чувството, че ще гръмна. Много съм притеснена. Сега се срещам със социалните, искам си детето. Ще си го отгледаме, няма да го оставя на чуждите хора. Това не е майка...Чудовище е. Да не дава Господ на никого да преживее това, което ние преживяхме с тази жена. <br /> <br /> <strong>Красимира ГЕШЕВА, Пловдив</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЩЕ ЖИТЕЙСКИ ДРАМИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА</strong></span><br /> <br /> <br />