Такава, каквато не сте я виждали! Корнелия Нинова с много силна реч пред БСП, разкри защо социалистите не спечелиха изборите
От БСП разпространиха пълния текст на речта на председателя на партията Корнелия Нинова след днешното първо заседание на Националния съвет след парламентарните избори:
Благодаря ви за работата, за енергията, за емоцията, които вложихме в тази кампания. Вие и структурите на партията, които представлявате, сте в основата на високия резултат, който постигнахме, а той е 955 490 гласуваха за коалиция „БСП за България”. Това са 27, 93%. Сравнено с парламентарни избори назад в годините- най-добър резултат от 2009г.: 2009г. – 17,7 %, 2013г. – 26,6%, 2014г. – 15,4%. По- добър резултат и спрямо Президентски избори 2016г. – първи тур, когато се мери партийният вот – 25,4%. Печелим първо място в 7 области, където досега бяхме втора или трета политическа сила – Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Плевен, Монтана и Ямбол. Поздравления, колеги.
Печелим първо място в 108 общини. На последните парламентарни избори сме били първа сила само в 38. Поздравления и за тях. Три пъти сме увеличили присъствието си на общинско равнище, като първо място.
Имаме депутати в области, в които до сега нямахме – Разград, Търговище, Силистра и Кърджали. Благодарност за работата, колеги. „БСП за България” има депутати от всички области вече, без изключение.
Чужбина: 2013 г. – 4%; 2014г. – 2,6%; 2017 г. – 12,7%, пет пъти увеличена подкрепа от българите, живеещи в чужбина.
Съществено е увеличението в държавите от ЕС – Италия, Германия, Великобритания, като в някои от районите там – Флоренция, Сиена, Бристол- сме първа политическа сила.
Прегледът по градове, възрастово и професионално отношение показва, спрямо 2014г. в София – увеличаваме с 15% подкрепата си. Специален поздрав на Красна поляна и Евгений Белий, където сме първа политическа сила. В областните центрове имаме 15% увеличение, в по-малките градове – 7%, в селата – 8%.
По възраст: между 18 и 29 години имаме ръст на подкрепата от 10%; между 30 и 39 години – 6%; между 40 и 49 години – 9%; между 50 и 59 години – 4%; 60 години и нагоре – 20%.
По образование: сред хората с висше образование имаме по-висока подкрепа с 15%; средно образование – 8%; и нискообразовани – 8%.
Интересна е една статистика за хора, които са ни подкрепили, но са с различни политически убеждения от нашите. Такива, които посочват, че на предишни парламентарни избори са гласували за други политически сили. 10% от гласувалите за БСП на предишни избори са гласували за ГЕРБ, 2% за РБ, 2% за Обединени патриоти, 2% за ДПС, почти 2% за АБВ и „Движение 21” и 7% от хората, които са заявили, че на предишни избори не са гласували, защото не са припознали своя политически проект в някоя от партиите.
До тук са статистиката и числата. Какъв извод можем да направим от тях?
„БСП за България“ завоюва позиции в големи областни центрове и градове, където досега не е имала; бележи висок ръст сред младите; възстановява доверието на възрастното поколение, което бяхме загубили в последните години; увеличава доверието у българите, живеещи в чужбина и на хората с висше образование; привлича хора, които на предишни избори са предпочитали друга партия.
Въпреки този висок резултат, ние загубихме тези избори. Спокойно, мъдро и с поглед напред да видим защо. Изчакахме няколко дни, чухме анализатори, коментатори, структурите си, и можем да обобщим изговореното, мненията в обществото в няколко групи причини.
Първо, не сме показали проевропейско поведение и сме оставили впечатление, че ще отклоним България от европейския й път. Фактите и позициите и тяхната интерпретация:
Позициите ни по европейски и международни теми в кампанията са: На първо място- многократно изразена позиция, че БСП е партията, която има най-сериозен принос за влизането на България в ЕС и НАТО и никога пред нас не е стоял въпросът за напускането на тези два съюза.
На второ място- позиция срещу споразумението с Канада, СЕТА, взето на НС на БСП, изразявана от нас много преди изборите, подкрепена от нашите евродепутати, подкрепена от българските синдикати, съюзи на производители в България, малък и среден бизнес. Същата позиция изразяват и други европейски страни, официални представители на властта в Австрия, от австрийския премиер, Румъния, която дори имаше позиция, че ще наложи вето на този договор, ако не бъде променен, Германия – след масови протести на леви и зелени движения сезира Конституционния съд, Валония и позицията на Белгия и на министър председателя. Не сме чули тези държави и тези лидери да бъдат нарочени за антиевропейци и за такива, които искат да извадят държавите си от ЕС и НАТО.
Трето, позиция против санкциите срещу Русия, които ощетяват българския интерес, взета от НС на БСП, подкрепена от Конгреса на партията, многократно отстоявана в 43-то НС с конкретни законодателни актове, проекти за решения за отмяна. Подобна позиция изразяват в Европа –правителствени представители, официални лица като: министър председателя на Бавария: „До края на тази година трябва да се отменят санкциите”, италианският премиер, унгарският външен министър, който казва, че са абсолютно безполезни, гръцкият премиер: „Те са противопоказни и са непродуктивни”; външният министър на Австрия – курс към постепенната им отмяна, Кипър – официална позиция срещу санкциите. Нито един от тези лидери, тези партии, които представляват и тези държави, не са нарочени в публичното пространство за антиевропейци и антидемократи.
Четвърто – позиция против смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева и посочване на европейски лидери като заинтересовани от тази смяна. Мисля, че няма в залата човек, който да се съмнява, че тази позиция е правилна и че България загуби от тази смяна на кандидатури. И едва ли това може да бъде определено като антиевропейско поведение.
Пето – присъединяване към позицията на Вишеградската четворка за качеството на храните в Западна и Източна Европа и желание да не се прилагат двойни стандарти в ЕС. Наша стара позиция, защитавана и в предишния парламент, отнася се до Закона за търговските вериги. Никой от Вишеградската четворка също не е посочен за антиевропейски лидер.
Шесто – против Европа на няколко скорости. Позиция, изразена и от нашето семейство в Европа – ПЕС.
Седмо- може би единственото ново в кампанията – спорът ни с генералния секретар на ЕНП г-н Лопес, който се намеси в изборите и съветваше българския народ кой да си избере, за да го управлява. Благодаря на Сергей Станишев за подкрепата, която изрази публично по този спор. За да бъде ясно какъв беше нашият отговор и антиевропейски ли е той, цитирам: „Г-н Лопес, Вие не сте ни началник. Ние сме за единен и силен Европейски съюз, а не такъв, в който слагате България на втора скорост. Уважение към българския народ, като към равноправен на вашите народи, равнопоставено партньорство с други европейски лидери, а не с послушание и превиване на гръб. Това е цялата ни европейска темата в нашата кампания. Моля, критиците да кажат кое тук е антиевропейското и къде дотук се говори за отклоняване на България от пътя й в общото европейско семейство и в съюза НАТО. Европейските лидери разбират проблемите, които стоят пред ЕС. Надявам се да разбират и нуждата от промяна вътре в Съюза и необходимостта от общност върху ценности, върху ценностна система, от взаимно уважение на интересите на всяка държава-членка. Ние критикуваме не ЕС, а европейската десница, която го доведе до това състояние. Но нашият път и битка оттук нататък ще бъдат за силен и единен ЕС и за достойното място на България в него.
Стои сега въпросът за интерпретацията на тази тема. Нашата слабост и грешка беше това, че допуснахме една проевропейска партия, каквато сме ние, с принос към влизането в ЕС, със сериозни усилия в членството ни, сериозни усилия за европейското ни бъдеще, да бъдем представени, да бъде внушено на българските граждани, че сме антиевропейска партия. Не съдържанието на нашите послания е сгрешено, а невъзможността ни да ги защитим, да ги отстоим и да допуснем те да бъдат изопачени. Това обаче поставя пред нас голямата задача много ясно и категорично да казваме каква е нашата позиция и аз вече я определих.
Друга група коментари, посочени като грешки – демокрацията. Дадохме повод да се правят внушения, че ние сме антидемократична партия. Иронията в това е, че поводът може би беше най-силният призив за демокрация и аз държа поне днес, тук и пред вас, да го прочета целия, защото беше извадено не половин изречение дори, а три думи от един контекст и друг смисъл: „Заставам зад тази смела жена, Елена Йончева и ви гарантираме, че ще бъдете свободни хора. Демокрацията ни отне много в здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свобода да казваме какво мислим, да се борим за правата си, да бъдем спокойни хора в България.
Един човек ни отне и тази свобода. Човек, който управлява съдебната система с СМС-и, който управлява митницата с СМС-и, който уволнява с СМС-и. Българи, да поискаме да бъдем свободни хора, да можем да си казваме мнението, да не се страхуваме, че ако имаме позиция ще бъдем уволнени от работа и да не целуваме ръка никому и на никой политик“. Разбира се, че думата демокрация тук можеше да бъде сменена с думата преход, но вероятно всеки разбира, че говоря за това. Не за демокрацията, като форма на управление на народа, сила на народа, каквото е съдържанието на тази дума, а като историческо време на прехода, което създаде паралелната държава, срещу която ние се обявихме. Дума, извадена от цялото съдържание и контекста, даде възможност на нашите опоненти да внушават опасност за демокрацията в лицето на БСП. Гарант за демокрацията в България е българската Конституция, в чието съставяне и написване нашата партия има ключова роля и принос. През всички години на прехода БСП се е борила да не се нарушават демократичните принципи на българското общество, да не се отнемат демократични права на български граждани.
Никога БСП в тези години не е посягала на свободата на словото, не е командвала медии и журналисти, не се е бъркала в тяхната работа. Никога не е определяла някого за престъпник, без съд и присъда. Никога не е пренебрегвала разделението на властите и не е превръщала парламента в изпълнител на изпълнителната власт. Не е внушавала страх и не е упражнявала натиск върху бизнес, семейства и върху хора. Нашата слабост и тук е обаче, че не се противопоставихме достатъчно ясно и на тази манипулация. Но и нашата задача оттук нататък е все по-категорично и ясно да посочваме случаите, в които се посяга на демокрацията, отнемат се права и все по-ясно и категорично да се борим за тези демократични права и за защита на демокрацията в България. Твърди се, че тези две теми – антиевропейската и темата демокрация, е отклонила колебаещите се от избора- БСП. Че сме загубили в последната седмица на кампанията онези, които биха могли да ни изберат. Какво обаче показват отново числата? От тези, които са взели решение в последния момент, последната една седмица – 25,3% са избрали ГЕРБ, 20.2% са избрали нас. Т.е. имаме същото съотношение, каквото и при твърдия избор.
Следваща група причини – програма и послания.
Тук мненията са полярни. Не сме достатъчно лява партия, защото сме поставили на първо място икономиката и говорим за капиталов пазар в частта финанси и икономика. Или пък обратното, не сме премахнали до край плоския данък. Не сме отговорили на очакванията на хората за това. Питам, как тогава постигнахме такава висока консолидация вляво, ако не сме лявата партия? Други заявили се леви партии АБВ и „Движение 21” имат 1,7%. Очевидно сме обединили лявото, ляво мислещите хора, до степен- да се появи мнение, че сме възпроизвели двуполюсния модел. Следователно тезата, че не сме лява партия и сме загубили левия вот не е вярна. По-скоро не сме възстановили двуполюсния модел, тъй като 15% от десните останаха непредставени в парламента. И това ще е проблем на бъдещия парламент. Друго мнение обаче, по програмата и идеологията ни е много интересно и заслужава много задълбочен разговор между нас в бъдеще. По съществото си, идеологически, лявата идея за отмяна на плоския данък, и интерпретациите, които отново допуснахме от нашите опоненти – БСП ще ви вдигат данъците, уплашиха много хора. Уплашиха ги, че 20% данък върху най-високите доходи е само първа стъпка, че ще продължим с увеличаването на данъците за всеки. Моля, в бъдеще да обсъдим внимателно данъчната политика на България, обаче в комплекс: Семейно подоходно облагане, ДДС, Плосък данък, и да имаме една цялостна програма и визия по данъчната политика.
Вътрешнопартийни мнения и укори към нас. Имаше мнения за неудачен избор на водачи, за парашутисти в листите. Какво показват обаче резултатите. Най-голямо като че ли беше недоволството сред нас в Ямбол, срещу Кристиан Вигенин. Ами първа сила са Ямбол. Побеждават ГЕРБ. Враца – имаше напрежение, а са първа сила. И те побеждават. Монтана – напрежение, същият резултат – първа сила. Разград – пред бунт, но имаме депутат, какъвто не сме имали там отдавна. Търговище – страшно напрежение, имаме мандат. Варна? Редихме служебно листата в тази зала, помните колко беше напрегнато там. Очаквахме да сме четвърта сила във Варна. Е, втора сме. С изключително достоен резултат, при това с Марешки на терен. Следователно, и тезата за водачите парашутисти не сработва при тези резултати, които отчитаме. Разбира се, това не затваря вратата за организационното състояние на партията. Напротив, предстои ни много работа в бъдеще за неговото подобряване.
Още една група въпроси по кампанията и грешките.
За съжаление най-малко коментираната тема, но представляваща най-голямата опасност за демокрацията – купеният вот, корпоративният вот и административният натиск. Има ли някой в залата, от която и да е община, който да не е видял с очите си как става това. И тези избори показаха много масово подобни порочни практики. И тук стои големият въпрос, и пред държавата, и пред политическите сили – за преодоляване на тези проблеми, защото това е част от демокрацията – да можеш свободно и без натиск, без да разчиташ на 50 лева, защото си толкова беден – да бъдеш свободен човек, да избираш свободно, в свободна държава. Голямо предизвикателство пред всички ни.
В обобщение: Ние се водихме от желанието за промяна. Започнахме я в БСП, но като че ли нямаше достатъчно време да покажем на българските граждани, че ние сме различна партия. Променена вече партия. Поискахме промяната в България. Но не всички български граждани я олицетвориха с нас, с нашия образ. Ако обаче сумираме гласовете на онези, които са гласували за партии-поискали промяна, става очевидно, че по-голямата част от българския народ я иска тази промяна. Затова пред нас се очертава и перспективата – стои въпросът за бъдещето на България. За бъдещите формули на управление. Политолози и социолози, анализатори и политически лидери напоследък разсъждават от наше име за голяма коалиция ГЕРБ – БСП. Да поразсъждаваме и ние днес, тук. Докъде е националният интерес на България? Докъде е стабилността на България? Докъде е спокойствието на българските граждани и европейското ни бъдеще? И къде е границата на съглашателството за власт и предаването на доверие, на човешко доверие? Границата е тънка и сигурно е субективно усещане за всеки един от вас и от нас. Но в политиката има принципи, които, когато ги прекрачиш – губиш. Губиш идентичност, губиш доверие, сила. В нашия случай – силата, която ни дават един милион българи! Тези хора поискаха промяна. Затова нека днес да очертаем границите. Наша първа грижа е България. В днешната ситуация, това е: председателството на ЕС, бъдещето на България в Европа и нейната сигурност. За нас успешното провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС, трябва да бъде общ приоритет на всички политически сили в мандата на 44 НС.
Председателството е кауза, около която всички трябва да се обединим, защото до края на тази година и в първата половина на следващата, ще протече един от най-важните дебати за нас – за България – дебатът за бъдещето на Европа. Нашата позиция е, че искаме Европа обединена, силна и солидарна. Нашата отговорност ще бъде да преведем ЕС, като председателство, през трудностите, които предстоят. Това изисква много умело политически, да се намери пресечна точка и добрият баланс между националните и общоевропейските интереси. И нека ние да поставим важните за нас и за България теми в тези бъдещи процеси. А те са: външна и вътрешна сигурност на Съюза, политиката за миграция и постоянният ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите членки по външните граници на ЕС, създаване на устойчива заетост и преодоляване на младежката безработица, подкрепа за малките и средните предприятия, подобряване на връзките между образованието и трудовия пазар, модернизация на образованието и осигуряване на равен достъп до качествено образование и здравеопазване, гарантиране на енергийна сигурност и независимост, повишаване на ефективността и независимостта на работата на органите на Съдебната власт, продължаване на развитието и запазване на философията относно кохезионната политика, като водеща европейска инвестиционна политика за намаляване на контрастите на развитието на регионите.
Но наша втора грижа, след тази за България и нейното бъдеще, е да променим България. И ние от това няма да отстъпим. Да променим икономиката си, с повече възможности за малкия и среден бизнес, и разбиване на монополите. Да я променим в образованието – неговото качество и обвързването му с бизнеса. Да я променим в здравеопазването – неговата достъпност за всеки и в неговото качество. Да я променим в доходите – тяхното нарастване. В демографската политика- за младите семейства. И за да стане всичко това възможно, да я променим чрез безкомпромисната борба с корупцията и да се изправим смело срещу паралелната държава. Ето защо, още в първите дни на парламента, внасяме закона за публичните предприятия, Закон за храните, Закон за училищното и предучилищното образование, промените в НК и НПК, увеличаването на доходите, политиката по отношение на децата и слабите. Всичко онова, което поехме като ангажимент в предизборната кампания, трябва да превърнем в действие. Усилията, работата ни за промяна продължава. Вярвам във всеки един от вас. Вие сте двигателят на тази промяна. Вярвам в тези един милион българи, които знам, че в най-скоро време, ще получат нашия отговор, а той е: Промяната е възможна!
Още веднъж ви благодаря. Ние постигнахме прекрасен резултат, но загубихме тези избори.
Сигурно ще се чуят много мнения за отговорност. Чух вече такива. На щаба, на ИБ, на областните структури. Така е – всеки носи отговорност. Но колективната отговорност е безотговорност. Отговорността се носи в първо лице, единствено число. И се носи най-вече от лидери.
Аз поемам отговорността за загубата на тези избори.
И днес моля да решим един въпрос. Искам от вас вот на доверие. Ако не го получа, се оттеглям и избираме нов председател с общопартиен избор. Ако получа вашето доверие, продължаваме заедно да се борим за тези един милион българи и за България, която трябва да променим.
Благодаря ви.