Талантливият прахосник капитан Майн Рид мечтаел за приключения и живот сред индианци

Едва ли има човек, който да не е чел поне един приключенски роман на Томас Майн Рид. Той е автор на десетки литературни произведения за деца, юноши и възрастни. Дарбата му да владее читателя се оказва толкова силна, че дори днес той е сред най-популярните автори. Действието в неговите романи се развива в американския Запад, Мексико, Южна Африка, Хималаите и Ямайка. 

Майн Рид е роден на 4 април 1818 г. в Балирони, графство Даун, в близост до Кейтсбридж, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец - както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция - прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя.

Като момче Майн Рид учи в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съседното село Кейтсбрийдж, на който посвещава романа си “Ловци на растения”.

На 16 години родителите му го изпращат да учи в Белфаст, в Кралския университетски колеж, където прекарва 4 години и получава високи оценки по математика, древни езици, риторика и спортни дисциплини. Единственият предмет, към който не изпитва влечение, е богословието, което много огорчава родителите му, които мечтаят да видят сина си презвитериански пастор.

Вече завършил, Майн Рид се връща в Балирони, където известно време работи като частен учител в заможни семейства. Но младежът се отегчава от живота в бащиния дом, завладян е от жажда за пътешествия и романтични приключения. Страната, в която мечтае да замине, е САЩ. Особено му се иска да общува с дивите индиански племена в естествени условия и да ловува заедно с траперите. 

Мечтае за безбрежни пространства от прерии и непроходими гъсти гори

В търсене на приключения Майн Рид напуска Ирландия и се отправя с кораб за Съединените щати. През 1840 г. пристига в Ню Орлиънс - най-големият град на робовладелския Юг. Замаян от тамошния бурен живот, бързо изхарчва парите, които получава от баща си, и се изправя пред необходимостта да си търси работа. Разбира, че образованието му няма да му помогне и постъпва в търговска фирма, която се занимава с препродажба на “жива стока”. 

Неговите задължения се състоят в надзор над пристигащите партиди роби до наказания с бичуване 

Отвратен, Майн Рид напуска и се отправя на север. През първите две години младият авантюрист е продавач в магазин, в Охайо за кратко става пътуващ актьор, в Нашвил той дори открива собствено училище, което строи със свои средства. В Натчез, Мисисипи, се запознава с индиански търговци и бели трапери и се впуска в дълги търговски и ловни експедиции в прерията. Натрупаните богати впечатления по-късно използва в литературното си творчество.

След поредицата бурни преживявания Майн Рид заминава за Питсбърг, Пенсилвания, където започва литературната си кариера, като публикува поезия във в. “Питсбърг Морнинг Кроникъл” под псевдонима Пуър Сколър (Poor Scholar - Беден ученик).

Пише стихове и разкази, които публикува в различни издания. Във Филаделфия Майн Рид написва и първата си пиеса “Мъченик на любовта” (Love‘s Martyr), която веднага е поставена на сцената в един от местните театри. По същото време - през есента на 1843 г., се запознава с известния американски поет и писател Едгар Алън По в Тексас.

Майн Рид се мести в Ню Йорк. Започва да работи в популярния седмичник “Спирит ъв дъ тайм” и “Ню Йорк Херълд”. По това време той започва да използва псевдонима Еколие (Ecolier).

Войната между САЩ и Мексико започва през пролетта на 1846 г. и по това време е в разгара си. На 23 ноември 1846 г. Рид изоставя литературния живот и се присъединява към Първи нюйоркски доброволчески пехотен полк като младши лейтенант. През януари 1847 г. полкът напуска Ню Йорк с кораб, който отплава за бреговете на Южно Мексико. Той престоява в лагера няколко седмици, преди да вземе участие в бойните действия. 

Той се проявява не само като храбър офицер, но и като журналист

В почивките между боевете пише статии под общо заглавие “Записки на стрелеца”. Рид участва в обсадата на Вера Крус, в битките за Контрерас, Чурубуско и др. На 13 септември 1847 г. при щурма на крепостта Чапултепек той е тежко ранен в бедрото, губи съзнание и остава да лежи на бойното поле. Считат го за загинал, в някои американски вестници се появява негов некролог,

дори и семейството му в Северна Ирландия получава известие за смъртта му. Обаче той остава жив

Остава за няколко месеца в Мексико, като се запознава със страната и изучава природата й. Тези свои впечатления използва по-късно при написване на няколко свои романа. Повишен е в чин старши лейтенант за храброст в битката. Напуска армията с чин капитан, звание, което използва до края на живота си. Няколко месеца прекарва в Охайо, в дома на журналиста Дон Паят, бъдещ юнионистки генерал, където написва първия си роман “Живот на война”. 

През 1849 г. вдъхновеният романист заминава за Ню Йорк, където събира отряд от доброволци в помощ на европейските революции от 1848 - 1849 г. Когато обаче групата пристига в Париж, те научават за потушаването на революцията. Майн Рид разпуска доброволческия отряд и се завръща в Северна Ирландия. Там написва втория си роман, “Ловци на скалпове”, за който твърди, че е базиран отчасти на неговите собствени приключения в Далечния Запад.

След успеха на “Стрелкова част” Майн Рид намира сигурен издател за книгите си в Англия и се премества да живее там. Издателят Дейвид Боуг предлага на Майн Рид да напише серия приключенски романи за деца и писателят се съгласява. Оттогава в творчеството му се забелязват две основни направления - романи за възрастни и повести за деца и юноши. 

Теми на произведенията са главно войната, любовта и отмъщението 

През този период от живота си Майн Рид създава някои от най-добрите си произведения и става изключително популярен. На 15 август 1854 г. се оженва за английската аристократка Елизабет Хайд, дъщеря на неговия издател, която е много по-млада от него. Двамата остават заедно до смъртта на Майн Рид.

Любопитно е, че всяка година в навечерието на Коледа в книжарниците се появява поредната повест за деца, подписана с “Капитан Майн Рид”.

Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши. Същевременно работи и над романи за възрастни. “Ловци на скалпове” има необикновен успех, само във Великобритания са продадени повече от един милион екземпляра. Със значителна популярност се ползват и романите “Белият вожд”, “Квартеронката”, “Оцеола”, “Ямайски марони” и др. Връх на творчеството му е романът “Конникът без глава”. Майн Рид написва общо 28 романа за възрастни.

В началото на 1860-те капитан Рид и госпожа Рид се заселват в Джерардс Крос, малко село в Бъкингамшър, където бившият войник се появява на публични места с чуждестранната си униформа. Въпреки че продажбата на книгите му осигурява доста голям доход, писателят харчи парите си веднага, щом ги получи.

Финансовата му непрактичност, склонността му към екстравагантност и екзотична романтика го водят до огромни парични затруднения. През 1866 г. замисля строителството на огромна “хасиенда” и затъва в огромни дългове, от които едва се измъква. От пълен банкрут го спасява издаването на романа “Конникът без глава”. Обаче Майн Рид се впуска в поредната рискована авантюра - основава собствен вестник - “Литъл Таймс”, който просъществува кратко време и от него излизат само 22 броя.

След всички тези неуспехи и несполуки Майн Рид обръща отново поглед към Америка. Там по това време са изключително популярни така наречените дайм новелс (десетцентови романи) - неголеми по обем остросюжетни произведения, публикувани с ярки обложки от нюйоркското издателство “Бидъл енд Адамс”. По негова поръчка Майн Рид написва цяла серия кратки романи, в това число “Безпомощна ръка”, “Плантаторът-пират”, “Островът на дявола”, “Жълтият вожд” ... 

В развихрилата се гражданска война между Севера и Юга писателят категорично застава на страната на Севера

През май 1868 г. Майн Рид, по съвет на приятели, приема американско гражданство, за да може да получава пенсия като инвалид от Мексиканската война (която му бива отпусната). Здравословното му състояние се влошава. Той е в много тежко състояние, лекарите едва успяват да го спасят, а някои негови приятели получават телеграми, че е на смъртно легло. За втори път в живота му го смятат за мъртъв. През 1870 г. се налага да се върне във Великобритания поради тежко здравословно състояние и неплатежоспособност. 

Средства за връщането му осигуряват приятели, сред които и Теодор Рузвелт Старши, баща на 26-ия американски президент. По-късно Елизабет Рид, съпругата на писателя, която го придружава, пише, че почти през целия път до Англия Майн Рид не е на себе си.

Почти до края на 1870-те Майн Рид живее в провинцията. Там болният писател, въпреки изтощението от болестта, продължава да пише все така плодотворно, но най-добрите му творби, макар и с няколко забележителни изключения, са вече зад гърба му.

В Англия Майн Рид лежи няколко месеца в психиатрична клиника, а след това отново се заема с творчество. В борбата с постоянната болка писателят се пристрастява към наркотиците. С всеки изминал ден става все по-зле и умира на 22 октомври 1883 г. Погребан е в лондонското гробище Кенсал Грийн, където уникален надгробен камък, украсен с котва, сабя и стих от една от неговите книги, отбелязва гроба му.

Подготви Поли БОЯНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук