Таня Скечелиева: Сърцето ми завинаги е свързано с Родопите

- Таня, наричали са те “детето чудо от Златоград”. От 4-годишна си по сцените. Разкажи ни откъде тази любов към фолклора ни?

- Първите ми изяви бяха в детската градина и на концерти в това китно родопско градче Златоград, а след това започнах да се явявам на фестивали и конкурси. 

Моят първи учител и вдъхновител за народната песен е баба ми Катя

Тя ме научи на първите ми песни и на песента, която най-силно ме впечатли като дете: “Излел е Дельо хайдутин”. В най-ранна възраст мои учители са Златко Кафеджиев, Анка Кушлева, Бойка Присадова. 

- В първи клас се изявяваш на асамблеята “Знаме на мира”, след което започваш да учиш в София и живееш сама в столицата до 6-и клас. Как се справяше? 

- Това беше доста интересен и същевременно труден период за мен. Макар че често пътувах и имах много приятели, колкото повече растях, ми беше все по-трудно да бъда сама. Мотивираше ме обичта към народната музика, подкрепата на моето семейство и хората, които вярваха в мен и таланта ми!

За мен беше истинска радост, че мога да уча в това прекрасно училище за надарени деца, сега Италиански лицей, което ми даде много в израстването ми. Аз бях единствената певица там и се изявявах като представител на Лицея в много концерти у нас и чужбина. Мой гайдар беше Райчо Шкодров от Смолян, който също учеше в Лицея. Радвах се на обичта на всички в училището. Пяла съм в резиденция “Бояна” пред Тодор Живков. За всички бях голяма атракция и ми се радваха, защото бях мъничка, а пеех едни от най-тежките и трудни родопски песни. 

- През тези ранни години пътуваш за изяви два пъти до Корея, два пъти до Америка, до Швеция. Сподели най-ярките си и незабравими спомени от тези пътувания? 

- Тези пътувания в чужбина през ранните ми години бяха невероятно изживяване и оставиха ярък спомен в съзнанието ми. Пътувала съм с различни формации, групи и ансамбли от България като техен най-малък представител и талисман. През 1988 г. Мария Василева, журналист от Смолян, трябваше да подготви програма за международен детски фестивал във Вашингтон под патронажа на първата дама Нанси Рейгън.

Фестивалът бе на много високо ниво. Настаниха ни в най-новия хотел от веригата “Хилтън”. Самият фестивал бе в огромен парк, където много ме харесаха и ми се радваха. Бяхме на гости на американски семейства, контактувахме с децата им. За първи път ядох пуканки на микровълнова фурна, купих си дънкови дрехи, които в България имаше само в “Кореком”. Донесох си оригинални кукли Барби и Кен. 

Имам забавна случка от концерт в САЩ

На сцената трябваше да пея с известния гайдар от Смолян Костадин Илчев, който да ми акомпанира, преоблечен като мечка, а аз да го водя с едно въженце. Толкова силно го дърпах, че то се скъса и аз паднах точно преди да запея. Цялата публика избухна в смях и възторг, мислейки, че това е част от сценария. Аз станах и запях. 

През 1989 г. участвах на 13-ия Световен фестивал на младежта и студентите в Пхенян в Северна Корея. Той беше описан като най-голямото международно събитие, организирано в Северна Корея по това време. В него взеха участие около 22 000 души от 177 страни. Проведе се на най-големия стадион в света - “Рунградо”. Пътувах с голяма група от България, в която бяха също Орлин Горанов и Кристина Димитрова. 

Таня като детето чудо от Златоград

- След това идва преместването ти в музикалното училище в Широка лъка и впоследствие в Академията в Пловдив. Казваш, че родопските песни са ти “най-най-най-любими”. Защо?

- За моя радост, завърших Музикалното училище в Широка лъка, където имах честта да ми преподават прекрасни учители, които ми дадоха едни от най-ценните уроци като изпълнител на народни песни. Моят учител по пеене беше Тодор Бечев, а в Академията - проф. Анка Кушлева.

Аз харесвам песните от всички фолклорни области, но най-любими са ми родопските, не само защото съм родом от Родопите. В тях основно се пее за любовта и бита на хората. Особено бавните песни имат доста богата орнаментика и красиви мелодии. Те описват богатата душевност на родопчанина, който се слави с добротата и гостоприемството си 

Тези песни най-силно ме докосват и вълнуват. Обичам ги и въпреки че живея в София, моето сърце завинаги е свързано с Родопите. 

- От 2004 г. отново се завръщаш в София, а три години по-късно ставаш част от ДФА “Филип Кутев”. Какво е да работиш в такава престижна световноизвестна формация? 

- Чест и привилегия е да работя в ДФА “Филип Кутев”. Бях добре приета в колектива на хора на ансамбъла, където сме 22 певици. Нашият диригент Георги Генов със своя невероятен професионализъм успява да ни накара да звучим всички в един красив унисон, сякаш пее една певица, а не 22.

Целият колектив на ансамбъла - хор, народен оркестър и танцов състав, работим в хармония. Имаме много концерти в страната и чужбина и се радваме на прекрасна публика. Обичта й ни дава крила и ни кара да вярваме в смисъла на това, което правим. Фолклорът е нашата гордост и визитна картичка пред света. Благодарна съм, че съм част от тази магия - НФА “Филип Кутев”.

- Почетен гражданин си на Златоград.

- За мен е чест през 2008 г. да бъда удостоена с признанието “Почетен гражданин на гр. Златоград”. Благодаря за обичта и доверието на моите приятели и съграждани. 

Златоград е мястото, на което винаги искам да се върна, да прегърна моята любима баба Катя
и да я накарам отново да ми попее, а аз да я слушам в захлас. 

- Може ли да определиш най- трудния и най-щастливия миг в живота си?

- Имала съм доста трудни периоди в живота си, но може би най-тежкият е загубата на баща ми и чичо ми в катастрофа през 1997 г. Най-щастливият миг е раждането на дъщеря ми Кристина през 2016 г. 

- Тя върви ли по твоите стъпки, наследила ли е таланта ти? 

- Много е музикална и е наследила таланта от мен и баща й Илиян, който също е музикант. Завършил е като мен Академията в Пловдив. Работим заедно. В момента подготвям няколко авторски песни по негова музика и аранжимент. Музикално семейство сме, което ме прави щастлива. Благодаря на Бог за всичко, което имам в живота си!

- Знаеш хиляди песни от всички фолклорни области. Ако те предизвикам да ми кажеш 2-3 заглавия, които според теб най-силно описват нас, българите, кои ще са те?

- В съзнанието ми изникват “Девойко, мари хубава”, “Излел е Дельо хайдутин”, “Бела съм, бела, юначе”. 

- Твоето пожелание към читателите на в. “Над 55”?

- Желая здраве, щастие и прекрасни моменти с близките им хора. Да се обичат, да се забавляват и да слушат все повече българска народна музика! 

Валентина НЕНОВА