"Колкото и да ни преследват ченгетата, ние ще продължаваме да търсим съкровища. Става дума за много пари и държавата не може да ни спре", споделя иманяр, който твърди, че ровенето за антики е като наркотик за всеки захванал се с тая работа.

Според него само в района на пътя между димитровградското село Райново и Симеоновград има не разкопани древноримски банки, чието злато може да изплати външния дълг на България, че даже и да остане. В тези съкровищници обаче се прониквало сложно заради многобройните капани. "Една невнимателна стъпка и може да те затиснат тонове камъни или да те нахапят механични змии, в чиито метални зъби древните са поставили малки резервоари с отрова", твърди търсачът на съкровища.

По думите на негови колеги между Райново и Черногорово било закопано в пещера и имането на Ангел войвода, който задигнал скъпоценностите на Емин ага и обрал конвоя с жълтиците на еничарския корпус. Много иманяри смятат, че всичко това е скрито в скала над река Марица до село Райново. Там имало и оставен нишан - каменен козел. 

"От няколко години тука се е активизирало свлачище, чакам го да разкрие входа към съкровището на войводата", обяснява вярващ в преданието. Той твърди още, че Георги Раковски влязъл с чета в България не толкова да я освобождава, а за да изрови и премести хайдушките каси със съкровища. Според иманярските легенди революционерът успял в това начинание, а котелски майстори изковали в 7 медни книги карти за новото местонахождение на богатствата.

"Желязко Императора беше тръгнал да ги търси и затуй го бастисаха, той обаче не беше толкова напред с материала, както се опитаха да го изкарат", твърдят запознати с битието и смъртта на убития в Тополовградско виден иманяр.

Хората от този бранш разказват, че с оригиналните карти на хайдушките съкровища разполага възрастна софиянка, която била на почит в подземния свят. Да ровят у нас идвали и богати гърци, които влизали в контакт с местните търсачи на съкровища. Чужденците плащали между 50 и 100 евро надник на ден на наетите копачи и водачи, като ги снабдявали и с най-модерната техника, реагираща само на заровени в земята благородни метали.
"На няколко пъти съм развеждал пенсионер от Атина. Ровихме на Констанция и из Родопите. Разполагаше с карти, които бяха неточни", обяснява източникът ни и започва да се прави на разсеян, когато му се задава ребром въпросът открили ли са нещо в тези експедиции.
В началото на деветдесетте години на миналия век иманяри от региона на няколко пъти са били млатени от представители на силови групировки. Затова търсачите на съкровища взели да ходят групово на среднощни разкопки, въоръжени не само с металотърсачи, а и с огнестрелно оръжие. Понякога се водели и престрелки между различни шайки иманяри, копаещи в един и същ парцел.

"С тези мародери няма оправия", коментират археолози. Докато специалистите чакат разрешение от държавата да започнат разкопки, иманярите вече са ги изпреварили и са нанесли непоправими вреди на историческия обект. 

По света печалбата от бизнеса с нелегален износ зад граница на културно-исторически ценности не е по-малка от търговията с наркотици, твърдят вещи с далаверите. Те припомниха за случай отпреди 20-ина години, когато антични статуи бяха прекарани в Гръцко, увисени под корпуса на хеликоптер. В скандала бяха замесени и няколко имена от научните среди, но впоследствие случаят бе потулен.
У нас обаче в повечето случаи изровените старини се пробутват на безценица. Купувачите обикновено са чужденци, много е вероятно сред тях да има и дипломати, които печелят луди пари от колекционерите в Западна Европа и САЩ.

"Трябва да се легализира вътрешният пазар, който да е регламентиран и контролиран от държавата. Иначе всичко ще продължава да се изнася по черни канали", така коментира преди време видният наш историк академик Васил Гюзелев на въпроса как може да се спре нелегалният трафик на ценни старини през границата ни. 

Според него в черния износ на антики има и професионалисти, носили пагон. Навремето те са воювали срещу нелегалния износ, сега са извън системата, познават отлично каналите и се възползват от това.

"Легализирането на вътрешния пазар на антики няма да помогне много. Иманярството е вид бизнес, който ще продължи да съществува, а единственият ефект ще е, че част от намерените ценности ще излязат наяве", смятат по-млади учени.

В момента имало много частни колекции, които са едва ли не незаконни. Точно те трябвало да се легализират. Тогава на светло щели да бъдат извадени предметите, които се намират в тези колекции. По този начин, след като са регистрирани, те ще могат контролирано да се обменят вътре в страната. В същото време тези старинни предмети по-трудно ще бъдат изкарвани зад граница. В Хасковско също имало частни колекции, но собствениците им нямали интерес да ги извадят на светло, защото попадат под ударите на закона. 

"Ако не спрем, поне ще намалим потока за износ на исторически паметници. С това, разбира се, няма да спрем иманярството, което вече е взело застрашителни размери. Затова за нас и археолозите вече е куриоз, не ако намериш разкопана могила, а ако откриеш неразкопана. Знам, че поне около 30 колесници в Хасковския регион са извадени от иманяри. Това е нещо страшно", сподели бивш служител от системата на МВР.


Иманяри търсиха златото на Бекерле край Нова Надежда

Преди няколко години край хасковското село Нова Надежда зейнаха огромни иманярски изкопи. Местни хора разказаха, че нощем се чувало бученето на багери, а нелегалните изкопни работи били осветявани от мощни прожектори, захранвани с генератори.
Една от версиите за мащабната дейност на търсачите на съкровища е, че там е търсено нацистко злато на кюлчета. То било заровено от посланика на германия у нас Адолф-Хайнци Бекерле през септември 1944 г. Той минал през тези места при опита си да напусне страната ни и да избяга в Турция.
Турските гранични власти обаче не позволили това преминаване, поради променилата се военнополитическа обстановка. Като официален претекст е използван фактът, че липсва виза от турското външно министерство. Очакването на разрешението продължило няколко дни, след което съветското командване поискало от правителството на Отечествения фронт да бъдат арестувани и да му бъдат предадени всички сътрудници на германското посолство, които още не са напуснали територията на България. В периода 17-18 септември 1944 г. специален въздушен съветски десант в района на влаковата композиция, все още стояща на гара Свиленград, успява да арестува Адолф-Хайнц Бекерле и съпровождащите го лица, след което последните веднага са прехвърлени на съветска територия. Тук иманярските легенди твърдят, че руснаците са държали много на Бекерле именно заради този скрит товар с нацисткото злато.
Според едни наши източници кюлчетата са открити при въпросните нелегални разкопки. Други отричат това и продължават да търсят.

Източник: Марица