Тази история на българския евреин Хаим ще ви разтърси ВИДЕО

Един български евреин почти столетие живее с и чрез музиката. Съдбата му далеч не е лека. Бягайки от войната у нас, той попада право в епицентъра на друг военен конфликт, предава Нова телевизия.

Когато през 45-ата година на XX-и век приключва Втората световна война, шест милиона евреи в Европа са мъртви - убити при Холокоста. Над един милион от жертвите са деца.

Водени от расистката идеология -„еврейски паразити“, нацистите осъществяват геноцид в безпрецедентен мащаб. От болните до здравите. От възрастните до младите.

От религиозно ортодоксалните, до онези, които приемат християнството. Дори и бебета. Никой не е подминат. Едните получават бърза смърт - в газовите камери, или публичен разстрел, а други оставени гладни и в лишения, напускат този свят в пълно изтощение.
От жестоката касапница обаче има оцелели.

Те успяват да избягат, маскирани зад фалшиви самоличности, скрити в тайници или със скок от влак. И ако днес това звучи като самоубийство, за евреите през 44-а това е начин да не попаднат в лагерите на смъртта.

В бягството на обречените участва и Хаим Цемах. Той е роден в България и принуден да напусне дома си. Близо столетие живее с и чрез музиката.

„Моята професия е музика, по-точно челист. Преди за започнем интервюто свирих две минутки, за да почувствам, че съм жив”, сподели той.
Животът му обаче не започва по ноти.

Войната, преследването на евреите и Закона за защита на нацията - антиеврейски документ, който правителството на Богдан Филов внася с цяла поредица от ограничителни мерски срещу българските евреи, Хаим Цемах още от дете трябва да приеме горчивата съдба на своята общност.

„Помня, че трябваше да бъдем в 6 часа обратно вкъщи. Това беше за мен много мъчно, защото този час беше много ранен. И другото нещо, което не ми харесваше, беше фактът, че евреите не са могли да имат радио. Ако имахме радио, трябваше да се отървем от него”, разказва Цемах.

„Живяхме изолирани, не знаехме какво става в света. Майка ми не беше доволна, защото нейните скъпоценности трябваше да ги предаде на Народната банка и никога не ги видя след това”, разкрива още той.

Това е причината семейството на Хаим да потегли на път – на хиляди километри от България. Път към спасението, което се крие в непозната земя, дотогава свързвана само с портокалите.

„Много обичах портокали и като чух Палестина казахме: „О!”. За мен Палестина беше портокали. Нищо друго”, обяснява той.

Дълго чаканият мир за семейството на проф. Цемах така и не се сбъдва. Младият мъж е мобилизиран във войната за освобождение на Палестина. Намеренията на ООН да раздели страната на две провокират арабите да обявят война на еврейското население. И така Хаим Цемах отново се оказва сред пламъците на войната - този път на друг континент.

Професорът още помни как българите почитат евреите си и какво правят, за да ги защитят от нацистите.

„Когато ме попитат какъв съм, казвам: „Аз съм български евреин”. България, според мен, e много важна страна. Между Азия и Европа тя е мост между два континента. България е единствената страна, която не позволи на нацистите да изселват техните еврейски поданици. Не знам дали българите го знаят, а бих искал да го знаят и да са горди”, споделя той.