Беше време, когато Софийската опера разполагаше със световен тенор - Никола Николов. Гласове като неговия се раждат веднъж на 100 години. За всички нас, опероманите, той беше Колето.
Със съпругата си, сопраното Лиляна Василева, бяха чудесно семейство. Отгледаха и достойна дъщеря, Николина, която днес свято тачи паметта им. От тогава до наши дни феноменът Никола Николов не се е повторил. Не са се повторили и звездните мигове в Софийската опера от 70-те и 80-те. 

За щастие, в слънчева Италия продължават да се раждат тенори - един от тях, Дарио ди Виетри, работи постоянно с колектива на Старозагорската опера. Той блести по неповторим начин в “Турандот” - постановка на режисьора Огнян Драганов и диригента Ивайло Кринчев. Принц Калаф - красавецът, омагьосан от неземната хубост на принцеса Турандот, е чистокръвен италианец - Дарио ди Виетри. Роден е в Бари, завършил е Миланската консерватория, занимавал се и в Школата за оперно пеене в Болоня. Негови учители са Виторино Теранова, Катя Ричарели, Хайме Арагал, великият Лучано Павароти. Твърде много му е дала и Вруна Бальони, близка приятелка на нашата голяма прима Христина Ангелакова. Дарио ди Виетри усъвършенства в момента певческите си умения при Серджо ла Стела от Римската опера и Нелсон Гуидо Калци от Миланската скала. 


Дарио ди Виетри в ролята на принц Калаф в операта “Турандот” на Пучини 

Дебютът му на професионална сцена е с ролята на Пинкертон в театрите на кръга “Лирико Ломбардо”. Започва да трупа репертоар. През май 2013-а за първи път се превъплъщава в ролята на принц Калаф. Следват Дон Хосе в “Кармен”, Самсон в “Самсон и Далила”, Макдъф в “Макбет”. През юни 2014-а е финалист на конкурса “Един глас за Арената”, предаван директно по Евровизия и Раи уно. Следва дебют с Калаф на знаменитата “Арена ди Верона” под палката на Даниел Орен. През декември 2014 г. пее за първи път Каварадоси в “Тоска” в Казан. В този далечен град дебютира и като Радамес в “Аида”. Следват гастроли в Испания със Самсон от “Самсон и Далила”. И се зареждат многобройни участия - Туриду в “Селска чест”, Ел Греко в едноименната опера на Джордж Хатсинасиос в Пирея. През септември 2015-а е ангажиран да участва в концерт в памет на легендата Марио дел Монако на Майските музикални седмици във Флоренция.
 
Дарио ди Виетри е Пучиниев и Вердиев тенор. Принц Калаф е партия, която му лежи, с нея се е сраснал, заобичал я е, интерпретира я с дълбока емоция. Чест прави на режисьора Огнян Драганов, че успя да го ангажира за тази партия в старозагорската постановка на “Турандот”.

- Господин Ди Виетри, как се работи с Огнян Драганов?
- Великолепно! Той е чудесен режисьор с интересни виждания. Затова в неговата постановка на финала Турандот умира - нещо, което е твърде интересно като трактовка. Мнозина не биха го приели, аз го приемам. А публиката ръкопляска - значи, и тя го приема. А моята партньорка Цветелина Василева, с която пяхме в София, е наистина едно певческо чудо, голямо удоволствие е да се работи с нея. 

- Харесва ли ви Стара Загора?
- Много! Градът има оперна публика, самата сграда на операта е много модерна. Аз имам стабилни връзки с този театър и не мисля да ги прекъсвам. 

- Но вие пеете по целия свят. Как съвместявате и ангажимента в Стара Загора?
- Просто хората ми харесват, екипът ми допада. В този град се работи много професионално. Освен това обичам да бъда в движение. Не ме привлича само Европа. Белкантото е изкуство, до което всеки заслужава да се допре и да му се наслади. 

- Били сте и в Китай!
- Много интересна страна, която е във възход. Много пъти съм бил там. Имах честта да открия театъра в град Кяосен - става дума за голям арт център, където играх в “Турандот”. Беше вълнуващо - китайски сюжет, на китайска територия. 

- Италия ли си остава центърът на белкантото?
- Има много центрове на белкантото, но в Италия то си остава на почит и хората го ценят. Както и вие в България го цените.

- Семеен ли сте?
- Да, съпругата ми е мой мениджър. Казва се Присила Бальони. Имаме10-месечна дъщеричка - Джоле ди Виетри. Живеем в Рим. 

- Ще ви чуем ли пак в България?
- В Стара Загора със сигурност ще дойда, със Софийската опера нямам контакти. 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/