Теодор Елмазов: България ще я има, въпросът е, че трябва да се реформира

Едва ли има телевизионен зрител, който да не познава актьора Теодор Елмазов. Гледали сме го в сериали като “Седем часа разлика”, “Столичани в повече”, “Разбойници коледари”, “Гугулиада”. Участвал е и в Клуб НЛО.

Неотдавна популярният актьор влезе в нова роля - Кръчмарят в “Мистерия с кон” на Стефан Цанев, поставена в Сатиричния театър. Премиерата на спектакъла стана повод за нашата среща и за интервюто, което той даде за читателите на в. “Над 55”.

- Честита премиера! Това ваша първа среща ли е с драматургията на Стефан Цанев?

- Благодаря ви! Това е втората ми среща с драматургичното творчество на този голям творец. Първата беше в Народния театър, когато участвах в “Процесът против богомилите”. Стефан Цанев е много социален автор. В “Мистерия с кон” присъства болката от това, което се случва с България и с народа ни. 

Ние все се бием в гърдите колко сме древни, колко сме невероятни, как всичко произтича от нас

А ситуацията в страната ни в момента е плачевна. 

- Вашият персонаж е възлов?

- Кръчмарят е сложен образ, защото винаги е контра на останалите. Те искат от него да изпият по една ракия, той не им дава. Конфликтът с Полковника върви през цялото време. Спорят за коня, който не съществува. От време на време Кръчмарят се пречупва и става част от цялата група. Така настъпва едно въртене от общото към индивидуалното. Сложно за изпълнение през комедийните етюди! Но мисля, че резултатът е добър

- Месеше ли се Стефан Цанев в репетициите?

- Не, не, дори имахме известни опасения, че може да го разочароваме. Написал си е текста, а ние малко го префасонирахме. Поразместихме някои неща. Защото театърът е друг вид изкуство, трябва да се излезе от литературната основа, за да стане по-атрактивно. Трудно се прехвърля на сцената един толкова сложен текст като “Мистерия с кон”. Авторът е доволен, развълнува се на премиерата, очите му се напълниха със сълзи. Той е сред основателите на Сатиричния театър, бил е и драматург там.

- Може би съвместният живот с такава голяма актриса като Доротея Тончева е дал отражение?

- Стефан Цанев непрекъснато повтаря колко е важен за него животът с Доротея. Тя не беше на премиерата. Дано да е здрава! Вероятно ще пътуваме, ще идем до Варна, Каварна, Балчик, където те имат къща. Ще ги видим. 

- Сработихте ли се лесно с колегите?

- С някои от тях се срещам за първи път на сцената, но ги познавам добре, защото сме учили заедно. С Жоро Спасов преживяхме един много смешен момент при връчването на дипломите в НАТФИЗ. Има там един символичен акт - актьорските класове предават преходната шпага на следващия випуск. Четвърти на трети курс. А куклените класове предават преходната кукла. Аз му предадох куклата. Нашето предаване беше пародия на предаването на шпагата. 

Извъртях му дори един шамар, абсолютно неочакван за него

Казах му: “Носи я с чест!”. Стана много смешно, аплодираха ни. Тогава в салона седяха още два випуска. Завършилите преди 20 години и преди 30 години. Там бяха именити актьори, някои не са вече между нас. Стефан Цанев прочете някакво възвание за неговия випуск - от него са Стефан Мавродиев, Андрей Аврамов, Марин Янев, Меглена Караламбова. Изключителен випуск! Но и нашият не беше много лош. Пазя си записа от това събитие. Имам го благодарение на Васил Стойчев. Покрай неговите деца, които също са актьори, той записваше всяка тяхна изява. Деси Стойчева - по-голямата му дъщеря, беше в нашия випуск. 

На връчването на дипломите през 1987 г. присъстват Стефан Цанев, Станислав Стратиев и други известни люде. Тъжно, но забавно. Любопитно е кой какъв е сега от завършилите тогава, какво е постигнал през годините. Кои са останали актьори, кои - не. Малцина сме! 

За да оцелееш, и на сцената, и на екрана трябва изключителна психика

Възходът и падението вървят ръка за ръка. Така е в театъра. 

- Прав сте. Един театър е във възход няколко години, после изведнъж се сгромолясва. 

- Идва някакъв директор, оглавява го, съсипва го. След това идва друг и започва да поправя грешките. Случвало се е често в театралната история на България. Точно преди да дойде демокрацията, бях в Димитровградския театър. В един алманах, “25 години Драматичен театър “Апостол Карамитев”, виждам Наум Шопов и редица други големи имена. А театърът по мое време беше в страхотна криза. Така се случи и с Варненския театър. Когато бях ученик в гимназията и се готвех за НАТФИЗ, той беше един от най-добрите в страната. Там се появяваха пиеси, които получаваха награди. После - дълги години крах. Възход и падение.

- Споменахте Станислав Стратиев, може ли да се прави паралел между него и Стефан Цанев, макар че са коренно различни?

- Различни са, но сближаването идва от начина, по който критикуват събитията в страната. Стефан Цанев е много по-сериозен. Стратиев постига целите си със средствата на сатирата, пародията и осмиването. И в “Мистерия с кон” има много сериозни сатирични дълбочини. 

Как се бием в гърдите и колко сме велики, а какво представляваме в действителност! 

В цялата пиеса героите само говорят - оплаквания, критика, а никой нищо не прави. В един момент моят герой казва: “За какво ни е този кон, по-добре да си вземем унгарския тежкотоварен кон и да си изорем запустелите буренясали ниви, мързеливци такива!”. А събеседниците му започват да коментират: “А, сега ще орем, ще сеем, толкова работа!”. Полковникът е категоричен: “Аз не съм съгласен нашият кон да се използва за оране, ние трябва да си възвърнем историческите територии. Нашите древни земи”. 

- Патриотарски национализъм?

- Хубава подигравка с тази псевдопатриотичност. Това е Стефан Цанев, велик човек!

- Пак се връщаме към него! Какво играехте в “Процесът срещу богомилите”? 

- Палача. Пиесата започва и завършва с диалози между пазача и палача. Чрез тези двама герои всъщност става ясно какво се случва, как се случва. Ключът е, че нищо не се променя. Имаше даже една песен: “Убихме осем царя, деветият дойде, играта се повтаря, повтаря, повтаря”. Маргарита Младенова постави този текст на голяма сцена, но дойде новият директор, Мариус Донкин, и го свали. 

- После пък него го свалиха.

- Винаги има равновесие. Човек трябва много да внимава какво говори, какво прави, как действа, защото равновесието, което съществува в природата, не изключва хората. Нужно е да си внимателен дори какво мислиш. 

Трябва да избягваме отрицателните мисли, намерения, желания, завистта

- Българинът, според вас, запазил ли е чувството си за хумор?

- Да, запазил го е, но то се променя. Както хората се променят. Имаше едно време едно руско издание, “Рога и копита” се казваше. Помня от него интересна мисъл: “Ако нямаш чувство за хумор, е добре да имаш чувството, че нямаш чувство за хумор”. 

- Вие имате чувство за хумор, пролича в “Столичани в повече”, където играехте детектив?

- Хубав сериал. Повториха го през 2023-та. Понякога и на екрана се появяват интересни неща. Основата, върху която се снима, е най-важна. Трудно е да напишеш сценарий, който да е интересен, да критикува, да осмива. И същевременно да забавлява. Комедийното изкуство на екрана се прави с много усилия. Малцина се опитват да снимат комедийни филми. Ако пък опитат, излизат несполучливи. 

- За съжаление ги няма вече стълбовете на Сатирата - Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Васил Попов? 

- Имаме щастието, че работим в техния театър. Периодът на техните големи роли няма как да се повтори. 

Приятно ми е да си спомня времето, когато снимахме “Столичани в повече”

С някои от актьорите продължаваме да сме заедно в Сатирата. С Албена Павлова, със Силвия Лулчева. Дъщерята на Албена Павлова, Мина, бе много талантлива, тя игра Яна в “Столичаните”. Учи в чужбина! Вижда какво се случва и решава да не тръгва по пътя на талантливите си родители.

- Снимате ли нещо сега?

- Не, основно играя в театъра. От септември почти нямам почивни дни. Първо излезе “В плен на снега” на Питър Куитлър под режисурата на Николай Ламбрев - Михайловски. С Маргарита Хлебарова там имаме един трагикомичен дуел. После излезе “Два билета до Майорка” по пиесата на Голдони “Слуга на двама господари” с режисьор Андрей Аврамов. След това започнаха репетициите за “Мистерия с кон”. В Сатиричния театър сега репертоарът е много добър! Много талантлива трупа е събрал Калин Сърменов и прави всичко да се чувстваме добре! Не са случайност добрите резултати!

Търсят ме от време на време за реклами, но нямам време дори да отида на кастинг 

- Имате двама сина. Накъде поеха?

- Големият, Аспарух, се занимава с реклама. Малкият, Ясен, изяви желание да кандидатства в НАТФИЗ. Сега подбираме материалите за изпита. Ясен е фен на комедийните сериали. Завърши 6-о училище, после 7-а гимназия. Приеха го да учи комуникационен мениджмънт в Алма матер. После дойде пандемията, той реши да учи анимация. Изкара два семестъра. Последваха още два в рекламата. Сега ще си изпробва силите в НАТФИЗ за актьор в драматичен театър. Труден път е избрал. 

- Накъде върви България, според вас?

- България ще я има. Въпросът е, че трябва да се реформира. Колкото и да въртят и да сучат старите сили да задържат ситуацията, не могат да го постигнат. Ще идват нови и нови поколения, които ще искат своята свобода, своята реализация, своята комуникация със света. Не могат да стоят в тази затворена среда толкова дълго време. Така нареченият преход все някога ще приключи. 

Тия хора, дето ни управляват, не може да са вечни

Все някога ще си тръгнат от тоя свят и той ще се промени. Лошото е, че и в останалата част от света настъпват ретроградни времена. Античовешки режими, но и там те няма да се задържат. Трябва да чакаме. Търпение.

- Гласувате ли?

- Всеки път. И сега ще гласувам, но не за тия, които събориха правителството, те не заслужават! Наказателен вот или ще гласувам с омерзение! Не разбирам каква е тази наша орисия да избираме неподходящи управници! Да гласуваме, за да ги накажем на следващите избори! Вероятно ще се появят нови играчи, сътворени от Държавна сигурност, но няма да им се получи!

Тези така наречени проекти ги виждаме, еднодневки са, не са естествени. Просто ще ни забавят още! Чувам какви ли не щуротии, от сорта да запазим българския лев. Та той отдавна бе привързан към марката, сега - към еврото. Какво да пазим? Това са глупости на търкалета. Има сили, които се борят всячески да избегнем контрола от Европа. Електронното правителство ще си остане мечта!

В Швеция всичко е дигитализирано, от автобуса можеш да си купиш билет за влак до съседна държава, няма граница с Дания, качваш се и след 15 минути си от другата страна на протока по моста Йоресунд, половината от който е под вода. Светът си върви и се развива, а ние вървим в обратната посока. Дано да не изостанем много. 

- Дайте един пример за добре уредена държава?

- Швеция, Дания! Преди повече от десет години бяхме на един фестивал в Южна Корея. Като отидеш там, виждаш, че си изостанал с повече от 50 години. Летището им в Сеул е като космически кораб, паркингът пред него е толкова голям, че не можеш да си намериш колата.

Начинът, по който тези хора са ни изпреварили, не е случаен. Истинска демокрация. Пътуваш с автобус и виждаш река, през нея - мостове. Всеки мост е различен. Не е направен само да служи да преминеш на другия бряг. Всеки мост е произведение на изкуството и архитектурата. Единият е целият във вода, през водни завеси го гледаш, другият е висящ. Един с друг не си приличат. А ние повече от 40 години не можем да направим една магистрала. Защото се краде. По този начин няма да стане. Чакаме поколенията, които няма да крадат.

- Може би внуците ни ще са тези поколения?

- Дано да не са праправнуците! 

Мария СТЕФАНОВА