Преди дни в една от залите на сградата на бившия БИАД в София на известната журналистка, поетеса и публицистка Тодорка Николова от Хасково бе връчена първа награда на в. “Лечител” за разказ на здравна тема. Разказът, който журито класира за голямата награда, се казва “Плачът на мъртвите деца”. Тази година, в която Тодорка Николова навършва 75 години, е твърде бурна и благодатна за нея. Наскоро бе удостоена с юбилеен медал на Съюза на независимите български писатели за завидната й обществена и творческа дейност.
Какво всъщност е стоварено на плещите на нашата юбилярка? Тя е член на УС на СНБП, председател е на настоятелството на читалище “Пробуда” в с. Горски извор, член е на УС на Клуба на дейците на културата в Хасково, секретар е на Дружеството на журналистите и т. н. 

За другите й длъжности и отговорности ще питаме самата нея.

- Дора, ти си от онези хора, за които казват “Луд умора няма!”. Работиш усилено за утвърждаване и популяризиране на връзките между различните творчески съюзи. Създаде мрежа за обмен между творчеството на български и чужди автори сред Международната писателска гилдия, съставител си на двуезичната антология “Мелодия за сърдечни струни” - Хасково - Берлин, организираш конкурси, реализираш проекти, а между другото издаде и десетата си юбилейна поетична книга “Измислих те, любов”. Ти наистина ли не се изморяваш? Все пак си на 75...?!
- Знаеш ли, годините не ми тежат, дори не мисля за тях. Просто не ми остава време за това. 
Непрекъснато пътувам, пиша и реализирам проекти на различни теми. 
От няколко години работя върху няколко интересни рекламни проекта, а вчера поех ангажимент и за медийното представяне на кандидат за кмет на Хасково. Досега три пъти съм водила предизборната медийна кампания на кандидат-кметове и тримата са печелили изборите. Толкова много ангажименти имам, че като се събудя в понеделник, и вече е станало петък...

- Много често, като редактор и издател, представяш различни автори и техните книги в Хасково и Димитровград, казваш хубави думи за тях. А когато трябва да говориш за себе си, казваш: “Не знам какво да кажа!...” Защо?
- Защото наистина не знам какво да кажа. Предпочитам да съм в сянка. Може би затова досега не съм направила нито една презентация на книгите си пред публика, нито пък смятам, че трябва да го правя и най-вече да говоря за себе си... В крайна сметка коя съм аз? Човек, който обича работата си...

- Събираш зрелите класове на юбилейната си възраст със завидна обществена творческа активност, а думите ти звучат искрено и скромно. Откъде черпиш тази енергия на млад човек?
- Тази енергия живее вътре в мен и не иска да си отиде, въпреки достолепната ми възраст. Кара ме да се чувствам полезна, а това усещане, знаеш ли, дава крила...

- За по-малко от година получи няколко престижни награди. Как ти въздейства това?
- Стимулиращо, разбира се. Значи някой оценява това, което правя, някой ми вярва и разчита на мен...

- Член си на УС на СНБП, но не знаеше за престижната награда, с която писателският съюз те удостои. Кога научи за нея?
- Как кога? Когато ми закачиха медала по време на юбилейната ми вечер, която беше организирана от Клуба на дейците на културата в Хасково.

- Тези дни стана носител и на първа награда на вестник “Лечител” за разказа “Плачът на мъртвите деца”. По действителен случай ли е написан, или е плод на твоята фантазия?
- Историята е истинска и е за един баща, който погребва живи новородените си деца. Носих я повече от 30 години в себе си. Радвам се, че е оценена като най-добрата творба в конкурса.

- Отскоро си новият председател на читалище “Пробуда” в село Горски извор, Димитровградска община, а вече успя да спечелиш и реализираш три изключително интересни проекта за читалището и събираш овациите на културните дейци в района. Кога намираш време за толкова разнообразни дейности?
- Когато имаш амбицията да направиш нещо интересно за хората, времето е в твоя полза. А аз съм късметлия. 
Родила съм се в единственото в България село, в което са се родили и творят 12 поети. Тук е поетичният клуб “Иван Николов”, който вече за трети път организира Международния поетичен конкурс “Есенни щурци”, посветен на брат ми, поетът и преводачът Иван Николов.

- По какъв начин успяваш в “Есенни щурци” да привлечеш участници от толкова различни държави - Германия, Русия, Македония, Сърбия, Канада...?
- Благодарение на приятелството ми с Лада Баумгартен, шеф на Международната писателска гилдия. Освен това работя със страхотен екип и от поетичния клуб, и от читалищното настоятелство. Преди две години се сродихме с Международната писателска гилдия и благодарение на това наше приятелство се роди двуезичната антология “Мелодия за сърдечни струни”, която току-що излезе от печат в едно берлинско издателство. В нея участват 11 поети и писатели от Хасково и 10 творци от най-различни държави, обединени от факта, че говорят и пишат на руски. Аз самата перфектно владея езика, така че общуването ни е лесно. Предстои презентацията на тази книга в България, в Германия и във Франция. Но има още едно нещо, което за мен е изключително важно - имам категоричната морална и финансова подкрепа на Община Димитровград. Това много ми помага и ме амбицира и за други нови проекти. Дай Боже да ми стигне времето...

- Зная, че екипите, с които работиш по всички направления, ти сътрудничат с удоволствие и са ти искрени приятели и фенове. Подкрепят те във всяко твое начинание. Как се чувстваш като ръководител на близки обичащи и обичани хора?
- Силна най-вече! Уверена и спокойна, че няма да бъда подведена, че имам верни хора зад себе си. Аз знам какво значи да ти забият нож в гърба, знам колко боли... 
Но това е една отдавна отминала история и сега гледам на нея с благодарност, защото други, различни пътища се отвориха пред мен. И са толкова интересни и увличащи...

- Като те гледам как хвърчиш на различни събития през целия ден, ще те попитам: ти наистина ли никога не мислиш за смъртта?
- За смъртта ли? Знаеш ли, нямам никакво време да мисля за нея. Там вече са съвсем други проекти, а и друг работи над тях...

Вили РО, Димитровград
/вестник "Над 55"/