Тодорка Николова: Когато имаш амбицията да правиш добро, времето работи в твоя полза
За другите й длъжности и отговорности ще питаме самата нея.
- Дора, ти си от онези хора, за които казват “Луд умора няма!”. Работиш усилено за утвърждаване и популяризиране на връзките между различните творчески съюзи. Създаде мрежа за обмен между творчеството на български и чужди автори сред Международната писателска гилдия, съставител си на двуезичната антология “Мелодия за сърдечни струни” - Хасково - Берлин, организираш конкурси, реализираш проекти, а между другото издаде и десетата си юбилейна поетична книга “Измислих те, любов”. Ти наистина ли не се изморяваш? Все пак си на 75...?!
- Знаеш ли, годините не ми тежат, дори не мисля за тях. Просто не ми остава време за това.
Непрекъснато пътувам, пиша и реализирам проекти на различни теми.
От няколко години работя върху няколко интересни рекламни проекта, а вчера поех ангажимент и за медийното представяне на кандидат за кмет на Хасково. Досега три пъти съм водила предизборната медийна кампания на кандидат-кметове и тримата са печелили изборите. Толкова много ангажименти имам, че като се събудя в понеделник, и вече е станало петък...
- Много често, като редактор и издател, представяш различни автори и техните книги в Хасково и Димитровград, казваш хубави думи за тях. А когато трябва да говориш за себе си, казваш: “Не знам какво да кажа!...” Защо?
- Защото наистина не знам какво да кажа. Предпочитам да съм в сянка. Може би затова досега не съм направила нито една презентация на книгите си пред публика, нито пък смятам, че трябва да го правя и най-вече да говоря за себе си... В крайна сметка коя съм аз? Човек, който обича работата си...
- Събираш зрелите класове на юбилейната си възраст със завидна обществена творческа активност, а думите ти звучат искрено и скромно. Откъде черпиш тази енергия на млад човек?
- Тази енергия живее вътре в мен и не иска да си отиде, въпреки достолепната ми възраст. Кара ме да се чувствам полезна, а това усещане, знаеш ли, дава крила...
- За по-малко от година получи няколко престижни награди. Как ти въздейства това?
- Стимулиращо, разбира се. Значи някой оценява това, което правя, някой ми вярва и разчита на мен...
- Член си на УС на СНБП, но не знаеше за престижната награда, с която писателският съюз те удостои. Кога научи за нея?
- Как кога? Когато ми закачиха медала по време на юбилейната ми вечер, която беше организирана от Клуба на дейците на културата в Хасково.
- Тези дни стана носител и на първа награда на вестник “Лечител” за разказа “Плачът на мъртвите деца”. По действителен случай ли е написан, или е плод на твоята фантазия?
- Историята е истинска и е за един баща, който погребва живи новородените си деца. Носих я повече от 30 години в себе си. Радвам се, че е оценена като най-добрата творба в конкурса.
- Отскоро си новият председател на читалище “Пробуда” в село Горски извор, Димитровградска община, а вече успя да спечелиш и реализираш три изключително интересни проекта за читалището и събираш овациите на културните дейци в района. Кога намираш време за толкова разнообразни дейности?
- Когато имаш амбицията да направиш нещо интересно за хората, времето е в твоя полза. А аз съм късметлия.
Родила съм се в единственото в България село, в което са се родили и творят 12 поети. Тук е поетичният клуб “Иван Николов”, който вече за трети път организира Международния поетичен конкурс “Есенни щурци”, посветен на брат ми, поетът и преводачът Иван Николов.
- По какъв начин успяваш в “Есенни щурци” да привлечеш участници от толкова различни държави - Германия, Русия, Македония, Сърбия, Канада...?
- Благодарение на приятелството ми с Лада Баумгартен, шеф на Международната писателска гилдия. Освен това работя със страхотен екип и от поетичния клуб, и от читалищното настоятелство. Преди две години се сродихме с Международната писателска гилдия и благодарение на това наше приятелство се роди двуезичната антология “Мелодия за сърдечни струни”, която току-що излезе от печат в едно берлинско издателство. В нея участват 11 поети и писатели от Хасково и 10 творци от най-различни държави, обединени от факта, че говорят и пишат на руски. Аз самата перфектно владея езика, така че общуването ни е лесно. Предстои презентацията на тази книга в България, в Германия и във Франция. Но има още едно нещо, което за мен е изключително важно - имам категоричната морална и финансова подкрепа на Община Димитровград. Това много ми помага и ме амбицира и за други нови проекти. Дай Боже да ми стигне времето...
- Зная, че екипите, с които работиш по всички направления, ти сътрудничат с удоволствие и са ти искрени приятели и фенове. Подкрепят те във всяко твое начинание. Как се чувстваш като ръководител на близки обичащи и обичани хора?
- Силна най-вече! Уверена и спокойна, че няма да бъда подведена, че имам верни хора зад себе си. Аз знам какво значи да ти забият нож в гърба, знам колко боли...
Но това е една отдавна отминала история и сега гледам на нея с благодарност, защото други, различни пътища се отвориха пред мен. И са толкова интересни и увличащи...
- Като те гледам как хвърчиш на различни събития през целия ден, ще те попитам: ти наистина ли никога не мислиш за смъртта?
- За смъртта ли? Знаеш ли, нямам никакво време да мисля за нея. Там вече са съвсем други проекти, а и друг работи над тях...
Вили РО, Димитровград
/вестник "Над 55"/
Последвайте ни
3 Коментара: