Токсичната същност на Прокопиевата пост-истина

Знаете ли какво е пост-истина? През 2016 г. терминът беше определен от речника на „Оксфорд“ за дума на годината, но така и си остана неразбран за множеството хора заради абстрактното си звучене. Зад въпросната абстрактност обаче се крие изключително проста същност – пост-истината описва феномен в комуникацията, използван най-вече в политическата сфера (но не само), при който важни са не фактите и истината, а играта с емоциите на гражданите. Така първите се наритват в ъгъла на историята, а на аудиторията се поднасят лесни за предъвкване мантри. И тъй като те стъпват не на факти, а на опорки, стъпващи на щипка истина и тонове лъжа (справка – рецептите, по които се прави руската пропаганда, описани от звеното за борба с дезинформацията към ЕК), сами по себе си са чиста манипулация.

Ако трябва да сме честни, в едни други зловещи военни времена това се наричаше просто пропаганда. В епохата на масмедиите и социалните мрежи същата тази пропаганда вече ни се поднася под префинения термин пост-истина. Но принципът си е все един и същ. Само фабрикантите на тази фалшива реалност обичайно са различни. Като изключим България.

В родния случай фабрикантът от години също е един и същ.

Просто криеше истинското си лице под маска, която обаче все повече ерозира и се разпада. Защото във времена на война важат две основни максими – пропагандата процъфтява, пускайки отровни пипала в обществото. Но и маските падат, тъй като всеки трябва да избере страна, ако досега не го е направил.

Впрочем въпросният фабрикант на фалшива реалност отдавна е избрал своята – още във времената преди две десетилетия и половина, в които стана олигарх за нощ посредством приватизацията на Иван Костов, проведена у нас по съветски модел (както го описа френското издание Economie Matin). Просто в последвалите години, докато алчно продължаваше да забогатява със съмнителни финансови операции и скъпа "зелена" електроенергия, се пробваше да прикрива съветската си същност под маската на евроатлантизма.

Сиреч – на уж прозападната ориентация. Но сега въпросната маска започна да се свлича, излагайки на показ номенклатурния му генезиз и връзки с Русия. В отговор фабрикантът отчаяно се опитва да прикрие процеса, като сатанизира хората, които го разобличават и пришива на тях собствените си простъпки и руски обвързаности, в истеричен опит да избегне лъсването на истинската му същност. 

За тези, които още не са се досетили за кого става въпрос, ще уточним името на фабриканта – енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. Същият разградски бос, който за броени дни се превърна в собственик срещу жълти стотинки на монополиста на Балканите в добива на каолин – едноименното дружество „Каолин“. След това сложи ръка и върху перлата на винения сектор „Дамяница“ за цена, по-ниска от количеството продукция в складовете й. А после,

с част от печалбата от този пладнешки обир,

започна да гради мрежа от подставени лица в медиите, политиката и НПО-сектора, за да превърне медийната си империя в лобистки инструмент на управлявания от него кръг „Капитал“. От една страна в оръжие за натиск за приемане на удобни нему законови поправки. От друга – в бухалка срещу лицата и партиите, пречещи му да остане в сянката на задкулисието.

Въпросната мрежа съществува от десетилетия, изхранвайки с обществени ресурси, но работейки в частна полза – тази на Прокопиев. Който пък от старта на инвазията на Русия в Украйна я е впрегнал в буквално денонощно бълване на опорки, имащи една единствена цел – да внушат, че не той, а враговете му – онези, които го разобличат, като "Движението за права и свободи" например, играят ролите на руски троянски коне в България. Нищо, че именно Прокопиевия флагман „Капитал“ се записа за историята като единственото българско издание и едно сред малкото световни, правили

интервю на крака в централата му лично с руския олигарх Константин Малофеев,

описван от западните медии като „момчето за мръсни поръчки“ на Кремъл и Путин. Интервю, в което Малофеев обстойно описваше плановете си за инвестиции у нас, в това число за строителството на АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“.

В тази хибридна война, водена от Прокопиев, са впрегнати всички брънки от мрежата на разградския олигарх, като интензитетът й видимо нараства в последните седмици. До степен, че на прокситата му в политиката и НПО-сектора време не им остава да спят, за да пишат поредния токсичен анализ, издържан в стила на пост-истината. Така например едно от любимите му пера по поръчка – политологът Даниел Смилов, се разписа само за последните дни с половин дузина анализи и Фейсбук постове на тема руското влияние у нас. Анализи и постове, в която истината се състои в само едно изречение – че България все още не може да се отърси от руското влияние, но сега има шанс най-сетне да го направи. Дотук с фактите.

Оттам насетне почти цялото повествование е огледално – вместо реалните проводници на руското влияние у нас като Прокопиев и прокситата му в политиката (най-актуалното сред тях „Продължаваме промяната“), като такива са сочени ДПС. Че да изкарваш "Движението за права и свободи" с руски обвързаности, при положение, че от самото си създаване преди повече от три десетилетие та досега винаги е отстоявало евроатлантическата ориентация на България, е повече от абсурдно, спор няма. И именно, защото няма спор, Смилов

прибягва до рецептите от Кремълската пропаганда – вкарва в действие лъжи.

При това откровени. Така например, едно от твърденията му в последния му анализ гласи следното: „за ДПС геополитическата ориентация и борбата с корупцията са в отношение на допълнителност – ако едното е налично, другото задължително отсъства….или сме лоялен член на ЕС, или водим смислена борба с корупцията и провеждаме съдебна реформа“.

Ама фактът, че още в началото на годината от ДПС предложиха проект за промени в конституцията именно, за да има смислена и принципна съдебна реформа, а не да се прави на принципа „стани да седна“, дума няма. Както впрочем и за друг факт – че проектът получи одобрението на ЕК, но така и не бе подкрепен от нито една от другите парламентарно представени сили. В това число от управляващите тогава партии, продукт на политинженеринга на Прокопиев -ПП и ДБ.

А ето и друга от опорките, пробутани от Смилов, според който – видиш ли – ДПС настоявали за инициативата на служебния кабинет на Гълъб Донев за връщане към доставки на газ от „Газпром“. Елементарен мониторинг на първокурсник в Журналистическия факултът в СУ ще покаже, че подобно настояване няма. За сметка на това има разобличаване от страна на ДПС, които ясно обявиха още преди месеци, че по времето на кабинета „Петков“ страната ни отново е купувала руски газ, но през посредници, в резултат на което цената му е била с 30% по-висока, а къде е отивала част от разликата всички можем да се досетим. Със сигурност не в портфейлите на българските граждани.

Битката с корупцията обаче явно за Смилов е порок.

Както впрочем и за тартора му Прокопиев. Ако се чудите защо е тази настървеност на пионките на разградския олигарх срещу ДПС, то отговорът е елементарен. Ако има партия, която целенасочено и с упоритост от години да изкарва наяве далаверите му и да предлага всякакви законови промени, за да спре ограбването на държавната хазна и джобовете на гражданите от страна на олигархията, това е именно "Движението за права и свободи". То всъщност е и единственото, което също толкова последователно предлага нужните изменения в нормативната уредба, затварящи дупките, използвани именно от руските проводници на влияние у нас.

Както направи например с проектозакона, с който бе забранен износа на продукцията на „Лукойл-България“ за трети държави и се предвижда реално облагане на дейността на компанията у нас. Законопроект, за който ПП, да речем, гласуваха „въздържал се“ при първоначалното му приемане в комисия, ясно показвайки кой от коя страна на барикадата на евроатлантизма и демократичните ценности е. А като сме на темата за законопроектите, пак ДПС бе вносител на законовата промяна, с която бе сложен край на порочната практика на раздаване на т.нар. „златни паспорти“.

Практика, при която през годините – под снизходителния поглед на видния кадър на Прокопиевия кръг „Капитал“ и бивш фирмен адвокат на Кирил Петков – Стамен Янев, са били дадени над 100 БГ паспорта на руснаци и китайци срещу фиктивни инвестиции. Фактите като тези, показващи кои са реалните проводници на интересите и влиянието на Кремъл у нас, са десетки. Най-доброто обобщение на фалшивата реалност, градена от Прокопиев обаче, е дадено от самия Смилов. Който, без да иска и вероятно

заради безсънието си на олигархичен стахановец, сам е разобличил тартора си

и машината му за пост-истина и лъжи в друго от творенията си от тази седмица. „В България 2022 година може да бъде определена като година на победилия софизъм.В мътната вода на мнения победител излиза по-настоятелният, кресливият или просто този, който има по-голям достъп до медиите. Реалността е все по-виртуална и зависима от балона на социалните мрежи, към който потребителят на информация се е самозакачил“, реди Смилов. По-реална и истинна картина на българския медиен сектор и социални мрежи, в които Прокопиев от години е монополист, здраве му кажи!