Толкова ли му е трудно на Кирил Петков да не забравя какво е казал миналата година?
Вместо да се занимава със сериозните проблеми в държавата, премиерът призна, че пак е чел лъжите на „Капитал“ и „Биволъ“ за „кредитите на Пеевски“ от ББР
Че Кирил Петков има проблеми с комуникацията, вече стана ясно и на първокласниците. Но май проблемът не е само в несвързаните му изречения или в употребяваните от него несъществуващи думи в българския език като „куролация“, „омикром“ и „погрижени“ или пък в това, че щял да строи втори мост на Дунав или магистрала Враца-Ботевград-Шумен.
Ще кажете, живял човекът в чужбина, не знае добре български език, не познава и страната ни. Добре. Проблемът при Киро Харварда обаче са лъжите му, с които започна още докато не беше встъпил в длъжност министър на икономиката, продължиха през цялото му министерстване, а сега се повтарят и в качеството му на премиер. За него лъжата, че не е канадски гражданин, не е проблем, нито подписаната декларация. Не е проблем и че е подвел президента да подпише указа за назначаването му. Не е проблем и че Конституционния съд потвърди, че не е можело да бъде министър.
Първата му лъжа обаче беше, че в ББР имало 4 фирми, които били свързани с Пеевски и имали стотици милиони кредити. За да го каже, призна, че бил чел „Капитал“ на Иво Прокопиев. Все едно тази „медия“ е последна инстанция в истината. После, когато от ДПС опонираха, че са проверили и нито Пеевски, нито негови фирми имат кредити от тази банка, Петков беше принуден да дава обяснения в парламента и с половин уста призна, че това е така.
Това обаче беше миналото лято. Само шест месеца по-късно „просто Киро“, както е известен всред съпартийците си, забрави какво е говорил в парламента и излъга повторно по същата тема. Този път на брифинга днес след изслушването си пред Европейския парламент. Там, в компанията на бившия си съдружник в сдружение „Корал“ Атанас Чобанов от „Биволъ“, с когото радушно се здрависа и потупа свойски по рамото, Петков пак захвана темата за Пеевски и ББР. Според него Пеевски нямал директна свързаност с кредитополучатели от ББР, но имало „данни в медиите“ (поглеждайки Чобанов – „и във вашата“), че фирмите били на Пеевски.
Ей Богу, една лъжа дори да се повтори сто пъти, не става истина, макар Гьобелс да твърдеше, че е обратното. Колко пъти ще трябва да се отправят парламентарни питания по тази тема, колко пъти ще трябва да се доказва очевидната истина, че нито Пеевски, нито дружествата му, нито свързани с него лица някога са получили и един лев от тази банка. Нито един лев! Колкото и да лъжат и манипулират от „Капитал“ и „Биволъ“, лъжата няма как да се превърне в истина.
И колкото по-скоро го разбере премиерът – че истината не е в лъжливите „медии“ на приятелите му Чобанов и Прокопиев, а във фактите, толкова по-добре. Както и че тази истина, за разлика от лъжите, обществото винаги усеща и оценява.
Иначе остава само усещането за „куролация“ и за място, което временно си заел и на което народът няма да те запомни с нищо добро.