Тони Димитрова през сълзи призна какво ужасяващо нещо е направила след смъртта от К-19 на брат си
Певицата разказа, че и до ден днешен не смее да погледне дали той е прочел последното съобщение от нея
Мога да опиша 2020 година с една дума – болка. Това заяви в ефира на Нова телевизия пред Мон Дьо певицата Тони Димитрова.
„Ние нямаме угода, даже и в тази ситуация. Нямаше едно нещо, за което да сме единодушни, Приехме цялата ситуация несериозно. Целият свят прие, а ние не. Толкова сме разнопосочни. Като „Тома неверни сме“. Вие дето палите маските, защо го правите? Защо бе? Нищо добро от това не следва“, каза певицата“, каза Димитрова.
„Ние сме едно нищо, ако продължаваме така“, смята тя.
По думите й има и фантастични хора, които вървят по пътя си достойно.
От страх животът може да спре, светът може да спре, а ние не правим нищо, с което да го победим. Понякога и мен ме обзема страх и му се отдавам. Не мога да го победя на секундата“, каза тя.
Димитрова призна, че изпаднала в депресия и е получавала паник атаки заради вируса. „Продължавам да се вслушвам във всичко“, заяви певицата.
Освен всичко Димитрова загуби брат си, който не можа да пребори коронавируса.
"Загубата на брат ми не ме научи на нищо, тя ме съсипа. Загубих моя герой, снаха ми загуби любовта на живота си, а децата му загубиха най-добрия баща. Той беше супермен. Не знам дали ще мога да продължа без батко. Това е жесток урок", със сълзи на очи си спомни изпълнителката.
"Поплаквам си, събираме се понякога със снахата. Като се гледам в огледалото, много приличам на него. Така знам, че батко е с мен, нося частица от него“, каза тя.
Димитрова призна, че много е крещяла и е вила като вълчица с колкото глас е имала, когато е разбрала, че е починал. „Чувам гласа му в себе си. За миг дори не мога да приема това, че той си отиде“, каза изпълнителката.
По думите й брат й бил рядко скромен човек, за разлика от нея.
"Няколко пъти съм се отчайвала и той ми е казвал, че никога не е късно човек да започне отначало. Беше ми казал, че приятел може да ме предаде, а брат никога“, каза тя.
"Първият ден е имал телефон в болницата, но после са му го взели. Пратих му съобщение и ме е страх да видя дори дали го е видял.
Нищо няма да му кажа, ако го видя, той ще го усети. Само бих го прегърнала, няма да го пусна, никога не бих", каза Димитрова.