Тони Димитрова: Съдбата е такава, каквато си я насъдбиш!

“Дрезгавината” от Бургас, както я наричат повечето от съвременните критици, доколкото са останали в културното пространство на ошашавената от какво ли не бедна България, няма нужда от ново представяне. За този феномен са изписани хиляди страници, най-вече в жълтата преса. Никога няма да мога да си отговоря на въпроса защо талантливите творци първо трябва да бъдат очернени от медиите с особен цвят, дори без да признават таланта им. Сложна тема...

Но Тони Димитрова предизвика истински фурор в кърджалийския ДТ “Димитър Димов” в средата на март. Истински празник за душата. До последния миг преди началото на концерта й родопчани търсеха билети. Но уви! Нямаше дори и за правостоящи. Подобно културно събитие в Кърджали не беше се случвало от години. Знак, че един творец обичан ли е от хората, винаги ще препълни залата. Дори на цена от 12 лв.

Богата оркестрина, филхармонията на Разград, най-добрите изпълнители на тромпет и китара от морския град, огромна видеостена с черно-бели неми клипове. Всичките на сцената са облечени в тъмни одежди. Респектиращо. Като изпълнителите от “Юлангело”, хор за църковни песнопения. Цялата тази обстановка подсказва за невероятно преживяване. Предварително обмислен контраст. Публиката тръпне да види любимката си, а Тони Димитрова безспорно е фаворит на не едно и две поколения вече

Незалязваща, неповторима, неостаряваща. С чар и хъс, който по неведоми пътища достига до сърцето на всеки един от 6 до 60 г. Колко по-щастливи бихме били, ако по-често се срещаме с подобни хора - не само на сцената, а и по телевизията, по радиото. А контактът на живо е неописуемо събитие. Залата тръпне в един момент да се появи пъргавата “дрезгавина”, истинска лавина от глас, музика и текст, които бъркат право в душата. Чаровно и одухотворено лице като нейното се среща рядко! 

Бог й е дал не само невероятен глас, но и едно необяснимо излъчване!

Наблюдавам зрителите покрай себе си. Само при вида й на сцената повечето от тях сякаш изпаднаха в транс. Развяха смартфони, станаха на крака, заръкопляскаха... Чаровната изпълнителка на “Ах, морето” за секунди успя да предаде своята енергия и виталност на хората, жадуващи точно за това. Тони Димитрова изпълни около 20 песни. От хубави по-хубави. Та чак от хубавото ми се схванаха старческите крака и стоически издържах концерта й. А можех да си тръгна всеки момент. Една от кулминациите й бе, когато пусна на видеостената дует с най-известния ни бард Пламен Ставрев, също от Бургас. А бе, как са се родили толкова таланти в този морски град? 

С Пламен имах щастието да се запозная край с. Калоянци, по-точно в една битова кръчма край живописната река Арда, преди да се влее в язовир “Студен кладенец”. Национално литературно четене. Бяха се изсипали стотина творци от цяла България, от некадърни по-некадърни. Суматоха, всички държат стиховете си с тръпнещи ръце, готови да покажат на света вселенския си талант. И като се започна едно голямо надчитане, ум да ти зайде. В една от паузите на блудкавите словоизлияния някой подкани барда да изпълни нещо. Замрях, онемях, сниших се по-ниско и от тревата. Нямам думи. Бардът изпълни едно великолепно парче, като си акомпанираше с китара и... изведнъж замря. Като неимоверен талант усети в душата си бездушие в механата. И даде сцена на бездушното и скучно слово. В един момент нервите ми не издържаха. Скочих и се провикнах: “Приятели, колеги, на вашите рехави рими и шараните в реката заспаха. Нека Пламен Ставрев поне тях събуди. За вас не знам!”. И в миг суетата надделя над доблестния талант. Ставрев се развихри, а чудото продължи близо час. След него взех и първото си интервю за в. “Над 55”. А може би и последното. През 2011 г. Пламен се спомина, мир на праха му! Направих умишлено това лирично отклонение, защото досегът до всеки талант ще се запомни до края на дните ни.

Та такъв чутовен празник бе и срещата с Тони Димитрова. Между песните разказваше простичко за живота си, за баба си от Симитли, за дъщеря си, вече студентка, за това как от една обикновена машинописка в бургаската община се слива със звездите - композиторът Стефан Диомов открива таланта й. И все още го доразвива. Беше донесла със себе си и един куфар със спомени - кукла, детски обувчици, любими предмети, а майстор-гравьор й изработил статуетка на “Оскарите”, пълно копие. Блестящ сценарий, който те разпуска. Тони постоянно се задява с маестрото на оркестъра, млад и талантлив арменец, чиято коса пада върху очите. И за разтуха казва: “Не си мислете нищо! Ние никога няма да бъдем Галкин и Алла Пугачова!”. И след това отново песни, песни, коя от хубава по-хубава, музика и текст, които бъркат право в душата.

Повечето хора напуснаха театралната зала превъзбудени, нещо нормално. По пътя към дома в късна доба, когато заръмя тих дъждец, на мен пък ми стана мъчно. Защо този празник на душите не беше поднесен на тепсия на старите хора? Политическите партии у нас се скачат и прескачат, гълтат държавни субсидии, облажват се с какви ли не обществени поръчки, заплатите им колкото няколко месечни пенсии. Не можаха ли да се разберат тези партии да откупят един концерт на Тони Димитрова, да раздадат билетите на най-изпадналите зад борда отиващи си и гаснещи хорица и да им направят един красив пролетен подарък? Нашенският пенсионер има нужда не само от кашон с безплатни хранителни продукти, но и от духовна храна. Повечето от тях са рожба на социализма и въпреки немотията по онова време не пропускаха нито театрален спектакъл, нито концерт, нито опера, редовно ходеха на кино. А днес са лишени от това малко удоволствие. Кои от старците днес могат да си го позволят?

Георги АНДОНОВ, Кърджали
/вестник "Над 55"/