Топ икономист посочи условието за влизането ни в еврозоната

Какви са вашите прогнози за управлението на страната след изборите? Вече са ясни резултатите – кой е победител и кой – губещ.

Гледайки резултатите, мисля, че мнозинството от гласоподавателите избраха проевропейския път на България. И трите партии – ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ, са общо две трети от състава на новия парламент.

В този смисъл има мнозинство за евроатлантическото развитие на страната. И за продължаване на усилията за членство в еврозоната и в Шенген.

Така че логично е да мисля, че ако имаме успехи при сформирането на ново стабилно правителство, то ще направи всичко възможно за влизане в Шенген и по суша, както и в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това заяви в интервю за "Телеграф" икономистът и финансист Румен Гълъбинов.

"Смятам, че и ГЕРБ, и ДПС ще положат гигантски усилия в това направление, за да докажат още веднъж, че са в евроатлантическия отбор, добави той.

Ето какво каза още бившият председател на Агенцията за застрахователен надзор пред "Телеграф":

- Г-н Гълъбинов, минаха поредните избори за Народно събрание и за Европейски парламент. Вие гласувахте в Гърция. Какво е впечатлението ви от организацията на изборите в южната ни съседка?

- Да, аз гласувах в Ставрос, което е в Северна Гърция. Там през последните няколко години се разкрива секция, където могат да гласуват нашите сънародници, които са по това време на почивка в района.

Организацията беше отлична. Отговорниците за секцията бяха много любезни, имаше подробни указания за онези, които не са се регистрирали предварително, че ще гласуват там. Попълваха по две декларации, за да удостоверят, че гласуват на друго място и че не са гласували преди това другаде по постоянен адрес.

- Имаше ли много желаещи да гласуват специално в тази секция?

- Преди обяд имаше доста хора. Според мен имаше доста голям интерес. Моето впечатление е, че там изборната активност не беше никак малка. Мисля, че хората като цяло, които живеят извън България, преживяват нещата през призмата на своите опосредствени интереси.

Мисля, че повечето хора, които работят и живеят в чужбина, искат България час по-скоро да влезе в еврозоната и в Шенген. За да можем да пътуваме безпрепятствено и през сухопътните граници. Това е един от основните проблеми за хората, които ходят в Гърция.

Километрични са опашките по границата. Огромни са и опашките от камиони. Това води до забавяне на доставки, на спедиция, на транспорт, затормозява се търговията. Ето това е, което мотивира хората да гласуват и на национални, и на европейски избори, за да помогнат да се решат тези проблеми.

- Какви са вашите прогнози за управлението на страната след изборите? Вече са ясни резултатите – кой е победител и кой – губещ.

- Гледайки резултатите, мисля, че мнозинството от гласоподавателите избраха проевропейския път на България. И трите партии – ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ, са общо две трети от състава на новия парламент. В този смисъл има мнозинство за евроатлантическото развитие на страната. И за продължаване на усилията за членство в еврозоната и в Шенген.

Така че логично е да мисля, че ако имаме успехи при сформирането на ново стабилно правителство, то ще направи всичко възможно за влизане в Шенген и по суша, както и в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Смятам, че и ГЕРБ, и ДПС ще положат гигантски усилия в това направление, за да докажат още веднъж, че са в евроатлантическия отбор. Имаме, разбира се, и партии, които влязоха с по-неясна позиция, а други са категорично против еврозоната. Такива партии съществуват и в други държави. България не прави изключение в това отношение.

- Съществуват ли големи рискове, ако се проточи процедурата по избор на ново правителство? Тя е разписана в конституцията – най-напред мандатът отива при най-голямата политическа сила, при неуспех после при втората, накрая президентът може да го връчи и на някоя от другите.

А ако се отиде отново на предсрочни избори? Това може ли да забави членството в еврозоната и в Шенген по суша?

- Към момента служебното правителство също декларира и работи в посока на постигане на целите за еврозоната и Шенген. Имаше многократни комуникации и срещи на високо ниво на министър-председателя, на министъра на финансите, както и на управителя на БНБ.

През последните три месеца видяхме, че беше подписано споразумение за информационна кампания за еврозоната. Нееднократно бяха декларирани намеренията на правителството да работи по тези приоритети. Така че дори служебното правителство да остане за още няколко месеца, курсът ще продължава да е този.

Важно е, че през това време ще работи новото Народно събрание. То може да приеме закона за еврото, който остана от предишния парламент. Законът е съгласуван, няма последващи редакции по него, просто трябва да бъде вкаран в дневния ред и да бъде гласуван.

- Значи можем да очакваме веднага след като се закълнат новите депутати, сред първите неща да приемат закона за еврото...

- Да, така е, трябва да преодолеем и последните формални юридически пречки, за да вървим към приемането на еврото.

Разбира се, важна е другата – техническата, макроикономическата част. Имаме много големи шансове да се справим с инфлацията. Да я докараме средногодишно до равнището в трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1,5.

- Да, но ние все още не изпълняваме този критерий.

- Всъщност не ни достигат три или шест месеца, за да изпълним този критерий. Ако успеем да си издействаме един последващ конвергентен доклад, който да е само за инфлацията, ще покрием през следващите месеци изискванията.

- Да се върнем в парламента. Там влезе една партия, нарича се „Величие“, съществува и „Възраждане“ - те не смятат, че България трябва да влиза в еврозоната. Вероятно ще отстояват по всякакъв начин тази своя позиция. Може ли това да попречи на стратегическите ни цели – еврозона, Шенген, ОИСР?

- Тези партии са антиевропейски настроени, това са евроскептични партии. Но те не могат да попречат на членството на България в Шенген, нито в еврозоната, нито в ОИСР. Просто защото са малцинство в новото Народно събрание.

Мнозинството са проевропейските, евроатлантическите, геостратегически ориентираните не на Изток, а на Запад български партии. Ще спомена още нещо в тази връзка.

След началото на войната на Русия в Украйна геополитиката излезе на преден план. Членството ни в еврозоната и в Шенген е също някакъв геостратегически избор, който правим.

- Хората се опасяват, че с въвеждането на еврото цените ще скочат нагоре. Кампанията, която започна, обаче се случва твърде късно. Върху какво трябва да се акцентира в тази кампания?

- Тази кампания можеше да започне и по-рано. В същото време никога не е късно за такава кампания. Тя трябва да продължи и след приемането ни в еврозоната. Ще възникват непрекъснато въпроси, които към момента не можем да предвидим. Затова имаме нужда от кампания до края на тази година и през следващата.

Тази кампания да бъде насочена към медиите, но и да се прави на държавно ниво от всички институции, които имат отношение – министерства, комисии, агенции, ведомства. Естествено да бъде в координация с БНБ и с Министерството на финансите.

Бизнесът също трябва да вземе участие в ограмотяването на хората. Бизнесът да може да обясни на своите работници, служители, партньори какви са ползите от приемането на еврото. Често пропускаме някои важни подробности, например придобиване на собственост.

В рамките на еврозоната това ще става много по-лесно – както от българи, така и от други държави, които биха искали да инвестират тук.

Очакваме като цяло да се увеличат инвестициите. Друго – всичко, което е свързано с получаване на парите по Националния план за възстановяване и устойчивост, по различните програми на ЕС да получи нов тласък.

По националната програма за възстановяване миналата година не получихме нищо, сега се надяваме през тази да дойде вторият транш. При зелена светлина за еврозоната тези средства ще се отпушат. Така ще се покачи доверието към България. А и на всички бенефициенти тук – фирми, държавни структури, дори на обикновените хора.

- През последните години страната ни изпитва недостиг на работна ръка. Как можем да се справим с този проблем?

В момента населението на България застарява, намираме се в демографска криза, задълбочава се проблемът с липсата на работна ръка. Изкуственият интелект няма да замени този недостиг. Но мерки трябва да се вземат. Не може да се каже, че това ще стане бързо. Процесите са инерционни.

Дори и да имаме правилна политика, ще трябва да мине време – ще чакаме резултати най-рано след 10 години. И други държави внасят работна ръка от чужбина – зависи за какво и къде, при какви условия идват тези хора. Важно е също доколко етнически културно могат да се впишат в родния пейзаж, да се интегрират по-лесно.

- Тези дни се разбра, че само за строителството на новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ ще са необходими над 10 000 работници. Откъде ще ги вземем тези хора?

- Можем да ги внесем отнякъде и да ги ползваме временно. Има достатъчно опит в това отношение в Западна Европа. Тя премина през няколко етапа, някои от които бяха успешни, други не толкова.

Ще ви дам пример с турските работници, които тръгнаха преди повече от 30 години към Западна Европа, по-специално към Германия. Тогава имаше доста скептични мнения и оценки. Но една голяма част от тях успяха там да се реализират в индустрията, други в услугите.

Може да не са в най-високотехнологичния сегмент, но при всички случаи помогнаха на германската индустрия. Имаше и други опити, които бяха неуспешни и тези хора всъщност започнаха да тежат на социалната система.

- Г-н Гълъбинов, погледнато макроикономически, как стои в момента България сред другите страни от Европейския съюз?

- Като се сравняваме реално с другите в еврозоната, виждаме в прогнозите на Европейската комисия, че за нас се предвижда двойно по-висок ръст на икономиката за тази и за следващата година, отколкото на другите държави. Това означава, че ни се дава и голям кредит на доверие.

Сравнително ниски са нивата на безработица, дава ни се и положителна перспектива за възможността да ни бъде увеличен кредитният рейтинг. Ако успеем да влезем в еврозоната следващата година, ще излезем от групата на Бе-ата (това са оценки с инициали B).

Сега сме с най-високите оценки в тази група, а можем да влезем в А-групата. Това е вече най-високото ниво на доверие – на такива държави се дават много по-лесно пари, дори и да възникнат някакви проблеми, те се решават много бързо. Това е като при големите данъкоплатци – всички банки искат да ги имат за свои клиенти.

Имаме шанс и ние да станем такива, независимо че сме сравнително малка икономика. Ще станем много по-атрактивни, по нищо няма да се различаваме например от Гърция като атрактивни за инвестиции.

- Значи сте оптимист в това отношение...

- Не бих казал, че съм оптимист, ще бъде изтълкувано като прекалено наивен позитивизъм. Не, аз съм реалист. Защото ако България не стане член на еврозоната, ще остане в азиатската зона или в една друга сива зона. Конкурентният проект на еврозоната е БРИКС. Но БРИКС в никакъв случай не може да се сравни с еврозоната.

Ние имаме продължаващо евроатлантическо партньорство в НАТО, то ще продължи да се укрепва. Това води до огромни ползи и за икономиката. Да вземем военната индустрия, военните поръчки. България има огромни традиции в тази област, които трябва да се използват, да се въвеждат нови мощности, което ще вдигне ръста на икономиката и ще повиши доходите на хората.

Не е тайна, че във военните заводи, които имат поръчки, се вземат много добри заплати. Това също е нещо, което може да ни дръпне напред.

Това е той:

- Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор

- Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси)

- Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия

- Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании