Трагична е съдбата на спасителя на евреите Филип Махмудиев

Той е дългогодишен председател на гимнастическо дружество “Юнак”, член на Управителния съвет на кооперация “Виделина”, ръководител на местната скаутска организация, член на Дружеството на запасните офицери и на Ротари клуб. 19-годишен става секретар на Демократическата партия в града. Негови учители по демокрация и политически морал са видните лидери Александър Малинов и Никола Мушанов.

Логично е и насочването му към голямата политика в едно разломно, барутно време в годините на Втората световна война.

У нас след 21 април 1935 г. се установява безпартиен режим, сменил превратаджиите звенари 
Факт е, че цар Борис III се превръща в първостепенен политически лидер, в разпоредител и контрольор на държавната власт, което се потвърждава и от разтуреното от него на 24 октомври 1939 г. XXIV Обикновено народно събрание. 

Изборите са насрочени за Плевенска област за 14 януари 1940 г., като целта е правителствените кандидати да получат мнозинство с оглед преориентацията на страната към оста Рим - Берлин - Токио. На тези избори Филип Махмудиев участва като независим кандидат, въпреки че е член на Върховния партиен съвет на Демократическата партия. Кандидатурата му е издигната и подкрепена от болшинството горнооряховчани.

Той печели вота с 80 на сто от гласовете срещу комуниста Георги Михов и земеделеца, протеже на двореца, Димитър Кушев, който въпреки провала си става земеделски министър в правителството на Богдан Филов от 5 февруари 1941 г. до 11 април 1942 г., а в парламента е сред едва 20-те опозиционни депутати, преборили се с препятствията, наложени от правителството.

XXV Народно събрание (24 февруари 1940 - 23 август 1944 г.) има сложна и драматична съдба. През неговия мандат страната влиза във войната като германски съюзник, а мнозинството избраници налагат гласуването на редица недемократични закони, заради които, след преврата на 9 септември 1944 г., заплащат с живота си.

В интерес на истината, дори в това реакционно събрание се срещат светли личности с достойно поведение, като проф. Петко Стайнов, Димитър Пешев, Димитър Икономов, Филип Махмудиев, както и другите двама депутати от горнооряховски район - Стефан Стателов и Дончо Узунов.

Махмудиев се противопоставя на присъединяването на България към Тристранния пакт 

Той гласува срещу Закона за защита на нацията и против измененията в Закона за защита на държавата, приети от правителственото мнозинство на 6 септември 1941 г. Обявява се и против безумното решение на нашия парламент от 13 декември 1941 г. за “символична” война срещу Англия и САЩ.

Голяма и важна е заслугата му за спасяването на евреите от старите български земи. Знае се, че според спогодбата между Клодиус (представител на немското външно министерство) и Иван Попов (външен министър), подписана на 24 април 1941 г., се определя временният статут на новоприсъединените към Царството земи като отдадени на България за администриране, а не като неразделна част от държавата. Тази подробност е важна не толкова за разбиване мита за националното ни обединение, колкото за изтъкване на обстоятелството, че евреите във Вардарска Македония и Беломорието през военните години не са български поданици.

Като страна, присъединила се към Тристранния и Антикоминтерновския пакт от 25 ноември 1941 г., България също е принудена да прокарва антисемитско законодателство, да води политика на религиозна и верска сегрегация, дълбоко чужда на нашия народ. 

Предвижда се от България да се изселят в източните области на Райха (Полша) 48 000 евреи 

На 22 февруари 1943 г. е подписана спогодбата Белев - Данекер за изселването на 20 000 евреи от Новите земи. Тъй като там няма повече от 14 000 евреи, комисарят по еврейските въпроси Александър Белев предлага на правителството в квотата да се включат и 6000 евреи от старите предели на държавата.

По стечение на обстоятелствата за готвения план научава дупнишкият депутат Димитър Икономов, който веднага се свързва с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев за съдействие да се спре беззаконието. На 9 март Пешев и Петър Михалев (кюстендилски народни представители) отиват при вътрешния министър Петър Габровски с настояване за отмяна на депортацията. Натискът успява и изселването временно се отлага, като задържаните евреи са освободени.

На 17 март 1943 г. Димитър Пешев и 43-ма депутати, в това число и независимият Филип Махмудиев, изпращат до премиера Богдан Филов остър писмен протест срещу антиеврейската правителствена политика. 

Филов е бесен от този неочакван акт на гражданска доблест

В дневника си с дата 19 март 1943 г. той отбелязва: “Това е голяма демонстрация, която ще има последствия. Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са вредни"... Той решава в парламента да се проведат две гласувания - за бламирането на Пешев и за доверие към правителството. На закрито заседание с 66 гласа “за” срещу 33 “против” е приета оставката на Пешев, а доверието към правителството се потвърждава напълно. Два дни по-късно Димитър Пешев е бламиран като зам.-председател на НС. 

В това време 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония са депортирани в Полша. 

Българските евреи от старите предели на страната са спасени от нашата общественост и Църква

Кулминационна е демонстрацията на 24 май 1943 г. в София, без да се забравя волята и съдействието на монарха. Парадоксално, но дори и смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. попречва за изпращането им в лагерите на смъртта. 

Неслучайно още на 31 август с. г. външното министерство на Райха разбира, че “всяка постъпка от германска страна, даже и при най-голям натиск, ще бъде отхвърлена от страна на българското правителство".

Вярно е, че със смелите си действия 43-мата депутати не постигат напълно целта си, но самият факт, че в разгара на войната у нас се дебатира за същностни за националния ни характер проблеми, при това открито и демонстративно, като дори се поставя въпрос за вот на доверие към правителството, говори, че духът на парламентарната демокрация и свободата на вероизповеданията в докомунистическа България не е унищожен. 

Това е и обяснението за красноречивото мълчание на XXXIV “Станко-Тодорово” ОНС през зимата на 1985 г., когато се извършват безобразията и жестокостите, съпътстващи провеждането на т. нар. възродителен процес.

Противно на очакванията, съдбата на Филип Махмудиев след 9 септември 1944 г. съвсем не е щастлива и благополучна. 

Той е осъден от т. нар. Народен съд на 5 години затвор на 1 февруари 1945 г. 

За “добра работа и отлично поведение” е освободен предсрочно. 

Скоро обаче е обявен за “враг № 1” на новата власт (Демократическата партия не подкрепя програмата на ОФ от 17 юли 1942 г., не влиза в правителството на Кимон Георгиев на 9 септември 1944 г., не приема Димитровската конституция от 4 декември 1947 г. Нейните активисти, в това число и Филип Махмудиев, понасят репресиите за независимото си поведение). 

Започва ходене по мъките - лагерите в Добрево, Ножарево и Белене. Отнето му е софийското жилище 
Изпращат го в бащиния му дом в Г. Оряховица, а докато е в Белене, неговото семейство е изселено в Стражица.

Впоследствие Филип Махмудиев заминава за Русе. Там работи като водопроводчик, в Пловдив е монтьор, в Елин Пелин - цветарски работник, а накрая е в “Кремиковци”, където се пенсионира като монтьор. Така “народната” република тачи заслугите на видните си граждани демократи и хуманисти, които отказват да се приспособят към новия най-прогресивен комунистически строй.

Филип Махмудиев умира в София малко преди да навърши 90 години на 16 юли 1986 г. Въпрос на време е историческата преоценка на неговата дейност, както и завръщането му в пантеона на най-достойните синове на Родината.

Преди четири години горнооряховските общински съветници гласуваха ул. “Солун” в града да се преименува на Филип Махмудиев. 

Борислав ГЪРДЕВ