Трагикомедията на политиците

В българската политическа действителност често ставаме свидетели на измислени борци срещу неправдите, срещу лошите институции и репресивната власт. Най-често излиза, че или случаят не е такъв, или героите не са точно каквито се изкарват, или и двете.

В случая на битката, която БСП в лицето на председателката Корнелия Нинова и „острието“ Явор Божанков водят срещу вечната мишена – главния прокурор Иван Гешев, май става дума точно за гореописания казус.

Да припомним действията на драмата с елементи на трагедия и нотки на комедия. Първо „парашутистът“ в търновската листа на БСП Божанков нападна главния прокурор по време на негова среща с депутатите от левицата по тяхна покана. Нещо повече – депутатът се подигра с действията на обвинител №1 срещу руските шпиони на родна територия, нищо, че той на практика представлява единствената институция, предприела реални стъпки за борба срещу хибридните атаки на Москва у нас. При това много преди войната в Украйна. Но това няма значение. Важно е да изпълняваме сляпо опорките на задкулисието за омаскаряване на неудобния Гешев, пък на националния и обществен интерес – майната им.

И второ действие, приключило с трагикомедия. Лидерката Нинова се оплака, че в отговор на критиките от Божанков Гешев изпратил на другия ден съдебна охрана (апропо, която е на подчинение на служебния правосъден министър и върл опонент на Нинова – Крум Зарков), с цел да я отведат принудително за снемане на обяснения.

Всъщност оказа се, че няма капка истина. Нито я е викнал главният прокурор, нито става дума за делото срещу Нинова, заведено от съпартиеца й Кирил Добрев, както тя твърди. Оказа се, че гръмотевичният, почти като на Боримечката пред Клисура, рев се оказа фалшив, точно като анонсирания от героя на Вазов гръм на черешовото топче. Топчето на пукна наистина точно като бутафорното оръдие на клетите въстаници в „Под игото“.

Защо, ще попитате вие. Ами защото не само не става дума за визираното от Корнелия Нинова дело. Ами и привикването става по иницииран от нея съдебен казус. Тя е дала на съд журналиста Явор Дачков, т.е. викат я заради самата нея. При това, не прокуратурата, а съда. При това не заради Гешев, още по-малко заради цирковете на Божанков в парламента, а заради това, че политик съди журналист. 

Дали пък е случайно, че два дни след изцепките си в парламента, Божанков намира широка трибуна баш в издание на медийния монополист Иво Прокопиев, при това пред най-вярната журналистка на Христо Иванов - Полина Паунова.

Пиеса на абсурда. Но с автор не Бекет, а известни политици. За два дни, две лица на левицата изръсиха толкова глупости срещу съдебната власт, че най-малкото, което могат да направят днес, е да се засрамят. Но няма да го направят. А за нас остана освен да се смеем и леко да пророним сълза. За оределия червен електорат, видял през годините примери за политици и лидери.

Коментарът е излишен. Само смях през плач. И срам, че очакваме такива политици да правят съдебна реформа за повече справедливост, а и да решават проблемите на българите. Реформата им трябва, за да си осигурят недосегаемост, а хората – те нямат никакво значение.