Трансплантираха на българин сърце на жена в Австрия, но след това му сте случи нещо мистично, за което няма обяснение
Оперният певец и вокален педагог проф. Георги Петков от 11 години живее втори живот. Той е сред малцината българи, на които е извършена успешна трансплантация на сърце в Австрия. Роден е в София през 1957 г., но е свързан емоционално с Пловдив.
Като малък е живял с родителите си една година под тепетата и една в городока на авиобазата в Граф Игнатиево. Като майор от ВВС баща му е бил командирован там през 60-те години на 20. век. След това семейството се установява трайно в София. Там Георги Петков завършва музикалното училище „Любомир Пипков” със специалности пеене, пиано и факултативно хорово дирижиране. По време на военната си служба е втори диригент на Младежки мъжки хор „София”. След казармата завършва Софийската музикална академия „Панчо Владигеров” с профил оперно пеене.
Георги Петков е имал уникалния шанс да бъде ученик на големия наш оперен певец Борис Христов. Маестрото бил впечатлен от таланта на младия артист - баритон, и го избрал измежду десетките желаещи да специализира при него в Рим пеене и вокална педагогика. Преди това всеки кандидат се явявал на изпит в една от малките акустични зали в НДК. Изпълненията се записвали на видеокасети в присъствието на оперния режисьор акад. Пламен Карталов. Той лично ги занасял на Борис Христов, при който „връзки“ не вървели, а само талант. Така през 1989 г. Петков заминава за музикалната академия в Рим. Бяхме третата и много силна група и правехме серия от концерти под ръководството на маестрото и акад. Пламен Карталов, спомня си Петков.
Първата му роля е сержант Белкоре в операта „Любовен еликсир“ от Гаетано Доницети, а годината 1981-ва. Любимата му и най-често играна роля е Фигаро в „Севилският бръснар“ от Дж. Росини, а любимата опера - "Бохеми". Иначе е участвал в десетки премиерни спектакли у нас и в чужбина. Изиграл е 41 роли. Заявява, че няма малки и големи роли, има големи артисти. Кариерата си стартира в учебния оперен театър в Сливен, за 5-6 години пуска котва във варненската опера, а през 1990-1991 година пее в Пловдив. По същото време двете любими дами - съпруга и новородена дъщеря, са в Австрия и Петков заминава при тях. Преди това се явява на престижния оперен конкурс „Белведере“ във Виена, на който се представя блестящо. Установява се при семейството си в австрийската столица и има успешни изяви в Нова Виенска опера, която поставя на сцена съвременно изкуство. Благодарен съм, че пях там, защото добих друг опит, тъй като българският оперен театър е доста закостенял. Дори и към днешна дата у нас се знаят 7-8 опери и все те се въртят, казва със съжаление проф. Петков.
Проблемите му със сърцето се появили, преди да замине за Австрия. Диагнозата дилатативна кардиомиопатия му била поставена в Пета градска болница в София. Лекарите били категорични, че единственото спасение е трансплантация, но в друга държава. Във Виена го поел световното светило в сърдечната хирургия проф. Георг Визелталер. Първоначално му имплантирал сърдечна помпа, а на 21 май 2007 г. и ново сърце. Събудиха ме след 11 дни в медикаментозна кома и разбрах, че ще продължа да живея, казва с усмивка Георги Петков.
За това свое състояние между живота и смъртта си спомня, че имал видения и абстрактни представи за един красив свят, без часовници и време, паралелен на нашия, но без мъртви. Последното видение му дало ясен знак, че ще живее. Възстановителния период след трансплантацията продължил повече от две години.
В началото му се ядяло много шоколад, а преди това не го поглеждал. Оперният певец не знае чие сърце носи, но има странното усещане, че някой непрекъснато го наблюдава. В Австрия било забранено да се дава информация за донора. Любопитството му обаче надделяло и с помощта на тамошен гадател разбрал, че в него бие сърцето на жена от Германия, която приживе не е осъществила мечтата си да пее. Интересно ми беше чисто човешки докъде съвпадат нещата, защото има много случаи на несъвместимост, но се радвам, че с това сърце се разбирам много добре. Тогава човекът ми каза: Пази се и пей, защото тя е зад тебе. И за миг не съм се усъмнил в думите му, защото след трансплантацията гласът ми стана по-силен.
Днес Георги Петков изцяло е отдаден на частна преподавателска дейност в България. Отделно е вокален педагог на женския самодеен хор „Христина Морфова“, където майка му преди години е била солистка. Иначе вокално-педагогическа дейност упражнява от 1992 г. Преподавал е в СМУ София и консерваториите: „Прайнер”, „Густав Малер” и „Франц Шуберт” във Виена. Артистичният талант е наследила и дъщеря му Марина, която се занимава с мюзикъл и хореография във Виена.
Проф. Георги Петков е съдействал да се осъществи партньорство и да се сключи договор за съвместна дейност между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и частната консерватория във Виена "Франц Шуберт", където е работел. Иначе му е болно, че има огромен отлив на млади хора от класическата музика в България и Европа. Според него причината е, че изкуството се комерсиализира. Повечето искат лесни пари с малко работа, а не да свирят 8 часа на цигулка. Пеят се опери на различни езици, а това е каторжен труд. Освен това солистите нямат защита от профсъюзи.
Петков е израснал сред военните самолети в Граф Игнатиево под двигателите на Миг 15 и Миг 17. Мечтаел да стане пилот като баща си. Строгият майор обаче не му разрешил и често му казвал: „Ти си гледай музиката и пеенето".
Любовта към летенето не само че е жива и до днес, но се подклажда с интересно хоби. В свободното си време певецът майстори умалени копия на самолети. Той е подарил на военното летище оригинални макети на изтребители, които днес са експонирани в изложбената зала на корпуса. Редом до тях е ескадрилата на покойния Василий Спиридаки - самоукия майстор от Царимир, с когото са били приятели.
Георги Петков е канен на всички чествания на военните от Графа. Отделно при всяко идване в България маестрото не пропуска да посети базата и да побъбри с пилотите. Познава се лично с президента Румен Радев, който неведнъж го е посрещал там като началник-щаб и командир на Трета изтребителна авиобаза.
Източник: "Марица"