България обяви официален траур по повод смъртта на 17 души, смазани от развален автобус край Ямбол. Каква е цената на човешкия живот в България и какъв е смисълът от официални траурни дни? Гледна точка на Бистра Узунова в материал за Дойче веле.
Разправиите около присъствието на известни лица на частни партита в траурен ден препълниха българските медии с неподозирано човеколюбие. С пяна на уста се разсъждава дали да има уволонения и за кого, скандал ли е, обикновена ситуация ли или просто &quot;кафеджийска история&quot;. <br /> <br /> Абстрактната обич към ближния - чиста проба лицемерие<br /> <br /> За външния наблюдател понякога е трудно да разграничи докъде е истинското съпричастие към трагедията и откъде нататък е сеирджийството. България е страна, в която човешкият живот няма особено висока стойност. Броят на загиналите в различни транспортни произшествия е изумително висок, безопасността по пътищата функционира на принципа на руска рулетка, оцеляването е сведено до личен късмет. Затова приливът на абстрактна обич към ближния чрез обявения държавен траур си е чиста проба лицемерие. <br /> <br /> Честно казано, изобщо не ме интересува, с какво се е занимавал министър Миков по време на държавния траур. Ами ако е гледал екшън-филми у дома си? Това дали щеше да е по-уважително към паметта на загиналите? Затова пък ме интересува какви механизми са създадени или трябва да се създадат, за да не се повтарят подобни катастрофи. <br /> <br /> Проявява ли обществото нетърпимост към мърлящината?<br /> <br /> Вместо да се питаме кой къде е бил по време на държавния траур (това все пак трябва да си остане въпрос на личен морал), по-смислено е да се търси отговорност за това дали има функционираща система на технически проверки и контрол над превозните средства, която да спре издаването на &quot;лицензите за смърт по пътищата&quot;. Защото е съвсем очевидно, че има хиляди подобни возила-камикадзета.... Време е да се замислим и върху това дали обществото проявява нетърпимост към безотговорността и мърлящината. <br /> <br /> Прагматичната ежедневна грижа за живота и безопасността на всеки българин ми се струва много по-ценна от един формален акт, какъвто е държавният траур. Зачитането на неговите правила, разбира се, е израз на обществена солидарност, но това не е достатъчно. Ако владеем само &quot;културата на траура&quot;, но не и културата за зачитане на живите, животът ще си продължава като апокалиптична поредица от безсмислени жестокости. И няма да има никакво значение, кой министър на колко съчувствие и личен морал е способен. Защото на всички и без друго е ясно, че общественият траур е само &quot;за показ&quot;. /БЛИЦ<br />