Ваксините са помогнали на човечеството да се пребори с някои от най-опасните и най-смъртоносни заболявания през последните два века. Но точно заради тяхната ефективност, понякога е трудно да се оцени огромния им принос за здравеопазването по света, пишат от profit.bg

"Ние, хората, не сме особено добри в измерването на рисковете. Когато не виждаме как стотици или хиляди хора умират от дадена болест, не сме способни да преценим колко голяма е опасността", коментира пред History.com епидемиологът Рене Наджера от Медицинския колеж във Филаделфия.

Той дава пример с три смъртоносни заболявания, които на практика са унищожени именно благодарение на ваксините.

1. Едра шарка

Вариолата, известна още и като едра шарка, е едно от заболяванията, което е напълно елиминирано като опасност в резултат на ваксинацията. Именно срещу вариолата е разработена и първата ваксина в човешката история.

Тя е създадена от английския лекар Едуард Дженър през 1796 година. Той забелязва че доячките, които работят във фермите и се заразяват от кравите с по-лек вариант на шарката, впоследствие придобиват естествен имунитет срещу вариолата.

Дженър провежда своя експеримент с 8-годишно момче, като го заразява с нарочно с вирус на кравешка шарка, извлечен от кожата на жена, прекарала заболяването. Впоследствие той излага детето на контакт с вариола и се оказва, че то не развива никакви симптоми. По този начин британският учен установява, че е намерил начин за справяне с болестта.

По днешните стандарти неговият експеримент е, меко казано, неетичен от медицинска гледна точка. В днешно време никое медицинско лице не би си позволило да провежда подобни опити, особено върху деца.

Но за времето си откритието на Дженър представлява истинска научна революция. Едрата шарка отнема живота на 30% от хората, които се заразяват с нея. В Северна и Южна Америка тя предизвиква истинска трагедия, където местното население се среща с вируса, донесен от западните колонизатори. Местните нямат никакъв имунитет срещу подобни заболявания, което води до масово измиране и обезлюдяване на цели региони.

Скоро след откритието на Дженър Испания започва масова ваксинация на населението във всички части на своята империя. Същото се случва и във Великобритания, а в САЩ през 1850 година Масачузетс става първият щат, който въвежда масова ваксинация за жителите си.

В средата на миналия век, малко след края на Втората световна война, повечето държави по света вземат решение да унищожат изцяло едрата шарка - начинание, което до този момент не е предприемано в човещката история. Въвеждането на задължителната ваксинация води до практическото елиминиране на вариолата през 1979 година, припомня Рене Наджера.
 


2. Бяс

Заболяването от бяс е било едно от най-опасните в историята на човечеството и е познато още от древността. Тази болест засяга централната нервна система и обикновено се предава при ухапване от заразено животно.

Интересното е, че по-голямата част от ваксините, които са помогнали на човечеството да се справо с беса, не се поставят на хора, а на животни. В много държави ваксинацията на домашните животни срещу бяс е задължителна.

Обикновено ваксината срещу бяс се поставя само с превантивна цел на хора, които са били ухапани от животни.

Бесът обаче не е изчезнал напълно от световната карта, за разлика от вариолата. Все още това заболяване отнема живота на над 30 000 души на година.

"Латинска Америка има една от най-ефективните програми за превенция на бяс в света. Когато бях 6-годишен бях ухапан от куче в Мексико. То беше заловено и няколко дни по-късно умря от бяс. Ако тогава не бях ваксиниран, най-вероятно и аз нямаше да съм между живите", разказва Наджера.
 



3. Полиомелит

В миналото полиомелитът, наричан също и детски паралич, е смятан за едно от най-опасните заболявания.

Заразяването може да предизвика трайни физически увреждания, като обикновено това се случва при малки деца до 4-годишна възраст, но има и случаи на заразяване на възрастни хора. Един от примерите е американският президент Франклин Рузвелт, който заболява от полиомелит на 39-годишна възраст и прекарва остатъка от живота си на инвалидна количка.

Парализата може да е толкова тежка, че да спре дишането, поради което много от пациентите са поставяни на изкуствено апаратно дишане.

До средата на XX век с детски паралич се заразяват стотици хиляди хора по света. Само в САЩ през 1952 година, когато болестта достига своя пик на разпространение, са регистрирани близо 58 000 случая, като над 3000 са с фатален изход, а хиляди хорла остават инвалиди за цял живот.

През 1954 година американският имунолог Джонас Солк започва да провежда първите си експерименти с ваксина срещу полиомелит. В първите тестове участват над 620 000 деца, като половината от тях получават дози от ваксината, а останалите - плацебо. Ефективността на препарата се оказва изключително висока - между 80% и 90%.

Благодарение на масовата ваксинация в развитите държави по света не са регистрирани случаи на детски паралич края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век досега.

В някои държави като Афганистан и Пакистан обаче, както и в много райони на Африка, полиомелитът продължава да бъде сериозна заплаха.