Царица Елеонора Българска помага на засегнатите от земетресението през 1913 г.

Само за 20 секунди след три отвесни труса градовете са превърнати в развалини.

Във Велико Търново са разрушени историческите църкви, вкл. ”Свети 40 мъченици”, а катедралният храм “Рождество Богородично” е напълно унищожен.

Най-тежко пострадала сградата на мъжката гимназия “Свети Кирил”, служила за лазарет, като под руините й остават десетки войници, ранени в Балканската война.

Според данни на застрахователното дружество “България”

85 процента от сградния фонд на Горна Оряховица е унищожен, 

включително новият театър, казиното, хотел “Борис”, клонът на БНБ, читалище “Напредък”, сградите на захарната и керамичната фабрика, както и църквите “Света Троица”, “Свети Георги”, “Света Богородица” и “Свети Атанасий”.

В руини са основното училище и Девическата гимназия.

В Лясковец и Долна Оряховица пораженията върху постройките достигат 60 процента.

По щастливо стечение на обстоятелствата от този ден България има ново правителство начело със Стоян Данев, което предприема необходимите действия за справяне с природната стихия.
Съпричастна с пострадалото население в района се оказва и царица Елеонора.



Само час след като научава за бедствието, тя изпраща телеграми до водещите софийски издания с апел за събиране на средства в полза на пострадалите.

Същия следобед с малка свита царица Елеонора пристига на място да се запознае с последиците от бедствието

В Търново царицата посещава гимназията “Свети Кирил”, вече наполовина срината.

От прозорците й продължават да се веят пояси от чаршафи, по които нещастните ранени се опитват да се спуснат, но малцина оцеляват след падането на земята.

Елеонора е потресена от срещата с осемгодишно момиченце, затрупано до кръста, но все още живо, 

което стиска в ръка кукла и с пресипнал глас и безумен поглед повтаря само: “Дай ми, дай ми!”.

Царицата прави опит, хващайки го за раменете, да го изтегли от клопката, но притичалият отряд войници доста грубо я избутва с оправданието: “Извинете, госпожо, но това не е ваша работа!”.
Елеонора посещава още Горна Оряховица и Лясковец, дарявайки лични средства за пострадалите.

На връщане към София, след разклона за Тетевен, Елеонора се чувства зле, повръща, но не търси лекарска помощ, смятайки, че случилото се с нея е временно неразположение.

Всъщност болестта й, започнала още от фронта при Чаталджа, напомня за себе си и ще я отнесе в гроба на 12 септември 1917 г., когато тя е само на 57 години!

Борислав ГЪРДЕВ