Църквата склони! Може да има донори, но само при много строги условия

От Българската православна църква дават благословение за извършване на трансплантациите, но при строго изпълнение на няколко условия. Това става ясно от позиция на БПЦ, в която призовават за разбиране и уважение както към рецепиента, така и към донора.

Условията са:

Строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи;

Установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания /ангиография, ЯМР и др. методи/ от абсолютно независима /външна/ комисия. Понастоящем, законът и наредбите в Република България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме;

Писмено информирано съгласие /волеизявление/ от донора и близките му /кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт/, а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството;

Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални транплантационни болнични центрове, които да имат доверието на обществото и да гарантират по възможно най-добър начин изпълнението на процедурата по установяване на мозъчна смърт и цялостните права на донора, както и да гарантират постигането на най-високи нива на успеваемост на процедурата по трансплантация, в интерес на реципиента;

БПЦ - БП си запазва правото да промени своята позиция, при промяна в законодателството и закона за трансплантациите.

Това гласят условията, изпратени от Светия Синод.

В мотивите за това решение се казва, че "желанието на човека да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната Църква, виждаща в това възможност за покаяние, добри дела и духовно развитие, изпълнение на божествения призив "бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет" (Лев. 11:44)", се казва в позицията на БПЦ.

Припомняйки, че човекът е "венецът на творението", който е връзката между Твореца и творението от БПЦ изтъкват и свободата на човека, която му е дарена като духовно същество.

Всичко, което засяга живота, смъртта и духовния образ на човека, предполага драговолно изразяване на индивидуална позиция. Без свобода любовта не съществува, а "Бог е любов", цитират Първото послание на Йоан, 4:8.

Мнението на Църквата за донорството, и в проекция - трансплантациите, е като изява на любов, като вид алтруизъм. Да обичаш означава безкористно и безрезервно себеотдаване, така както Всемогъщия по неизмеримата Си милост е изпълнил света с благà за всички - "Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9), цитират от Светия Синод Псалтира.

Донор означава "дарител", събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие.

В човешката любов говори Всевишния, мотивират позицията си за донорството от БПЦ.

Според становището на Българската православна църква извън свободната воля решението никога не е автентично. За това налагане господството на чужда воля, която "подразбира" личната, е недопустимо. В този случай "подразбиране" заявява интерес и Църквата го отхвърля като морално неприемливо, защото то опорочава съгласието. Извън съзнателното съгласие няма акт на даряване, категорични са от БПЦ.

"Църквата отстоява своето учение, че човекът е уникална и неповторима идентичност: психотелесна свързаност между вечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е предпоставка на себе си, неговото съществуване е дар от Бога. И въпреки че животът е даден на човека така, че той да притежава правото дори да го дари на своя ближен като саможертва пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат единствено на самия човек и на Бога", пише в позицията на Светия Синод.

Те са категорични, че не бива незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие. Липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.

За да приемат възможността за трансплантиране от Църквата поставят три условия:

1. Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си.

Църквата по никаква причина или повод няма да пожертва дължимото уважение към донора заради нужда от оцеляване на реципиента. Защото тук целта следва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена. Реципиентът приема само тленен орган от смъртно тяло, докато донорът дарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. С колкото душата е по-висшестояща от тялото, с толкова духовната полза на донора е по-голяма от тази на биологичната изгода на реципиента, защото "по-блажено е да се дава, нежели да се взима" (Деян. ап. 20:35);

2. При даряването на орган задължително трябва да се взима "съзнателното съгласие" на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител;

3. Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма и еснафщината. Но Тя няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение.

Относно установяването на мозъчна смърт от БПЦ изискват да бъдат спазени международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт и да бъде: 1. Достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт; 2. Потвърждаването на мозъчната смърт да се извършва на основата на съществуващи клинични, инструментални и лабораторни критерии от експертна комисия, която да не е в никаква зависимост от екипите за трансплантации;

От БПЦ приемат, че даряването на органи от донори в мозъчна смърт, както и трезвото и съзнателно съгласие на здрав човек да дари свой орган на страдащ свой събрат като акт на алтруизъм и обич е в съгласие с учението на Църквата.

В същото време много ясно обясняват защо имат резервираност, която е в защита на донорите.

"Църквата е длъжна да защитава донорската институция, нейната практика и свързаните с нея лица, от всяко евентуално оскверняване, принудителна диагноза или прибързаност в спазването на критериите за мозъчна смърт, комерсиализация или сделка, от какъвто и да било вид по отношение даряването на органи, избор на реципиенти на основата на расистки критерии, нарушаване реда за чакане на подходящ донор и т. н".

Припомняме, ден по-рано от Министерството на здравеопазването обясниха, че очакват религиозните общности в България да подкрепят донорството на органи при настъпила мозъчна смърт. Повод за тази информация е молбата от министър Ананиев по време на среща с ръководството на Националния съвет на религиозните общности. В съвета членуват Мюсюлманското изповедание, Арменската апостолическа църква, Централният израилтянски духовен съвет, Обединени евангелски църкви, Католическата екзархия и с почетен член Българската православна църква.