Цветанов! Първанов! Два разстрела, две реакции...

Реакциите при два показни атентата срещу публично известни бизнесмени е показателна за характера на двама български политици. Мишените са Манол Велев и Петър Христов, а думите след куршумите са на Първанов и Цветанов.

Датата е 11 юли 2007 година. Неизвестен и досега убиец причаква Велев във входа на офиса му на улица "Мизия" 3, застава зад него и от половин метър стреля в тила му.

Куршумът минава през малкия мозък на бизнесмена и тогавашен шеф на работодателските организации и се загнездва в лявата половина на главата му, като по пътя си натрошава десетки малки костици.

Килърът е толкова сигурен, че е ликвидирал жертвата си, че не прибягва до контролен изстрел. Господ е решил да остави Велев сред живите.

Покушението отприщва лавина от коментари. Докато Велев се бори за живота си в реанимацията на "Пирогов", подлецът Иван Костов просъсква: "Интересно е да се разбере къде са се пресекли интересите на организираната престъпност и Велев".

Тогавашният премиер Станишев е лаконичен: "Доколкото знам, дейността на г-н Велев е изцяло законна".

Каква е реакцията, обаче на президента Георги Първанов, на когото Велев е не само финансов благодетел, но и близък приятел и съветник. Велев многократно е водил Първанов по почивки, купувал му е и маркови костюми.

Дни след стрелбата срещу Велев, камера на БНТ посещава резиденция "Евксиноград", където отдъхва Първанов. Журналистката пита президента за атентата срещу неговия съветник Велев. Дори скалите край Евксиноград биха проявили повече съчувствие от Първанов. 

Политикът не казва и дума за приятеля си. Отбягва персоналния въпрос за Велев и хвърля клише за това колко лошо нещо са престъпленията.

Неблагодарността е най-характерната черта на политиците! Обикновено ги наказват със забрава.