Цветущо описание на случващото се по морето, от което ти се отщява да ходиш там
След този разказ едва ли някой ще поиска да летува у нас
Изгрев над Черно море. Прекрасен. Слънце, обагрено в червени, кървави нюанси, оставя диря над водата. Пътека към всяко сърце, което е отворено, за да понесе красотата на отиващото си лято…
Босоного момиче крачи бавно и нетрезво по прашния път между хотелите на едно курортно градче на юг. Босите крака тормозят ходилата, пръстите на едната ръка развяват из въздуха обувките с токчета. Приятелят й я подкрепя, за да не падне.
Прибиране от бара след поредния безпаметен купон. Утрото милва, но и пожелава "Лека нощ“…
Туристите по бреговете ни са толкова, че две "Черни морета“ ще трябват, за да ги поберат.
Плажове, дискотеки, кръчми - всичко е пълно. Сезон на утехата, сезон на забравата, сезон след умората от коронавируса. Рекорди. От всякакъв тип. И все същите тегоби.
Понеже си е по нашенски, кръчмите са с приоритет.
Пълнеж по масите, пълнеж в менюто. Всякакви екзотични заглавия на четири резана домат, два патладжана, една печена чушка, бучка сирене и… цена от 9,50 лева. Всъщност, за салата под осмица забравете. Едни и същи "Балкантурист“ изделия, но в съвременен ценоразпис. На някои места сиренето още се стърже на ренде.
Рибата - безумие в цифри, обслужване-"дай парите и бягай, че чакаме други“. Водата с пари, препеченият хляб също. Наченки на "милосърдие“, но спрямо пълнежа на апаратите за дезинфекция. Всяка площ е застроена или се строи по нея. Хотел до хотела. Масите на кръчмите са превзели всяка тротоарна площ, а тълпи туристи преминават покрай хранещи се хора. Ресторант със 150 места и една тоалетна. Няма мъжка, няма дамска, една за всички и опашка като при купонна система. Важни са масите, не комфортът.
Иначе усмивки, навсякъде. Дори по паркингите, строени по време на омразния комунизъм. Но сега - "Заповядайте, 8 лева“, посреща напомпан и остриган екземпляр. Пари от въздуха.
Свободна зона край къмпинга, но поне за колата ще платиш. Пък лимонадата в бийч бара наблизо е 13 кинта... Местният "чичак“ обаче всяка вечер смуче мастика. С моряшка фланелка, но пред магазинчето. Патрончето е евтино, пише "24Родопи".