Тъжна гледка: И да има Бог, той не е българин

Простете ми, бабо и дядо, които ме учехте, че Христовата вяра е най-праведната! Простете и вие - роднини по бащина линия, които дадохте мило и драго, за да просперира България, и вярвахте, че демокрацията ще ни донесе нещо добро! 

Простете, учители мои, които ми внушихте, че трябва да говоря добър английски, да знам без грешка родния български, да имам добри оценки в началния курс и гимназията, а след това - и в университета. Знам, вие ме обичате и искате да постигна много в живота. 

Но аз, Поли Тенева, съм обхваната от отчаяние. Наложи ми се да обиколя центъра на столицата - да напазарувам, да мина през аптеката. Уви, това се оказа невъзможно. Мръсно, грозно и разкопано! Тъжна гледка! Така е и след кметските избори. Нормално, защото с магическа пръчица нещата не могат да се оправят.

На ъгъла на “Раковски” и “Граф Игнатиев” сядам да изпия едно капучино с приятелка. Заговарят ме Камен и Траянка. Мургавелковци, които не просят пари. Жалват се. От Дупница са, били настанени в дом за временно пребиваващи в столицата.

Сутринта ги изхвърлили на улицата, не знаят къде да преспят. Камен е бояджия, търси си работа, но никой не му предлага. Имат братя и сестри. Дожалява ми за Траянка и давам някакви жалки пет лева. Тя се срамува, не ми позволява да я снимам с телефона. Все пак успявам. Пазарувам в близката “Билла” и обикалям центъра. Че то пиле не може да прехвръкне!

На метри от улица “Раковски” теренът прилича на бомбардирано място. Чудно как минават оттук работещите в МВР?

Кръстовището “Генерал Гурко” - “Шести септември” е разкопано, а хората работят като мравки. Влачат се, пият кока-кола и вода, защото е топло, ядат сандвичи и хвърлят салфетките в изкопа. До контейнерите се стига трудно. Потриса ме възрастният човек, който не знае как и къде да пресече, а мъкне торба - купил си нещо за хапване. 

“Тука ще се мре, момиче!”, казва ми един от работниците, приседнал пред Пресцентъра на МВР. И ми обяснява, че 

никой не изисква от тях да спазват срокове

“Да му мисли следващият кмет на София, яка да му е гърбината! В тоя град бомби са заложени”, заключава работникът и бърза към химическата тоалетна, от която се носи неприятна миризма, меко казано. Предлагам му кофичка кисело мляко, той я приема и понечва да си я плати. Отказвам, става ми жал за човека. Не се осмелявам да го питам какви пари взема тук, в центъра на столицата. Сигурно и на служителите в Пресцентъра на МВР не им е лесно да идват на работа, ама няма как!

Камен от Дупница умее да боядисва, но няма работа. Чуди се къде ще прекарат нощта със сестра му Траянка, която се срамува да си покаже лицето. 

Досещам се, че не съм изпълнила рецептата на майка ми и се довличам до аптеката на “Раковски” и “Граф Игнатиев”. Хубавелка фармацевтка ме пита какво искам, търся рецептата в чантата, а дамата междувременно казва: “Ако е за антибиотик, само с електронна рецепта, нали знаете?”. Да, знам! Гледам телевизия, чета вестници. 

Купувам на баба ми Стоянка всеки понеделник “Над 55”

Баба е на 78, била е учителка по химия и математика. Още ­й се обаждат ученици в навечерието на 15 септември, за да я питат как е. Обичат я, мнозина твърдят, че заради нея са записали химия и математика в университета. Баба е здрава, но трудно ходи. Има износени стави. Не й е лесно да посещава физиотерапията в тяхната квартална поликлиника, защото личният лекар й предписа процедури. Ходи с бастун, спазва предписанието. Казва, че в “Люлин” трудно се живее, че кварталът тъне в мизерия и мръсотия. 

И да има Бог, той не е българин! Защото ни остави в калта - да си бъдем най-бедната държава в Европейския съюз! Независимо как се казва кметът на София и от коя политическа партия е издигнат, независимо от личността на премиера, от президента пък нищо не зависи. Питам се какво да правим ние, ненавършилите 30? Ами между нас има вече и семейни, с деца! Какво ли бъдеще очаква децата ни?

Поли ТЕНЕВА, София, 29-годишна,

с отличен английски и български, с добре платена работа, но готова да емигрира 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук