Няма пряка връзка между земетресенията, които станаха за по-малко от ден в Източна Турция и в Гърция в морето между островите Евбея и Скопелос. Това каза за БЛИЦ ръководителят на секция “Сеизмология” в Геофизичния институт на БАН ст.н.с. д-р Емил Ботев. Специалистът поясни също, че няма и опасност от сериозни трусове в България заради станалото в съседните нам държави.
<i>В последните месеци ние сме с много слаба сеизмичност. Според наблюденията от последните 20 г. прогнозите са, че нямаме основание да очакваме силни земетресения в близко бъдеще &ndash; до 2-3 г. В бъдещ момент обаче ще има и населението трябва да е подготвено. Всеки месец на територията на страна ни стават стотици микроземетресения.<br /> В понеделник се разбра, че моделни изследвания, направени от Геофизичния институт на БАН, сочат, че максималната енергия на бъдещо силно земетресение в София може да е с магнитуд 6,5 по Рихтер, а минималният брой на жертвите ще е около 9000 души. Столицата си остава най-опасната зона, защото има най-много хора. Едно дори не толкова силно земетресение може да доведе до много жертви заради старото строителство. Най-застрашени са сградите в центъра, където са правени най-много преустройства.<br /> </i><br /> Ето какво каза още д-р Ботев за БЛИЦ<br /> <br /> <b>- Д-р Ботев, има ли връзка между земетресенията в Гърция от вторник сутринта и в Турция от 8 март?<br /> </b><br /> - Може да се каже, че това земетресение, което стана в Източна Турция, е свързано по някакъв начин със Северно-анадолски разлом, който достига до Истанбул, но все пак не са пряко свързани, тъй като там, на това място, е Източно-анадолският разлом. Това място е по-скоро под въздействие на арабската плоча, която притиска източния край на анадолийската в този момент. В същото време от север е контактът с Понтийската плоча &ndash; т.е. горе е Черно море. Пряка връзка от активизация със Западната част на анадолийската плоча след раздвижване на Източната не може да се търси &ndash; за един ден не могат да се преразпределят напреженията, като се има предвид че все пак Източноанадолският разлом не е пряко свързан със Северноанадолския. Значи връзката е индиректна. <br /> <br /> Необходими са най-малкото седмици или месец, за да се препредаде това напрежение и да стигне то към Истанбул. Имайте предвид че тази зона е далеч по-опасна, но тя сега не е задвижена в момента. По принцип има обща теоретична връзка &ndash; но много по-бавно във времето се предават движенията на анадолската плоча. По принцип тя се придвижва на запад с около 20 мм годишно, т.е. необходимо е доста време да мине, за да стигне това напрежение от източния край до западния край - ще му трябва година. Едно земетресение в Южна Егея &ndash; около вулканичната арка, по средата на пътя към о. Крит - това са ефекти в много по-голяма степен повлияни от постоянно придвижващата се с около 35-40 мм годишно на тази островна част или централно егейска микроплоча. <br /> <br /> Връзката с Анадолската плоча е силно опосредствана, няма пряка връзка. Разстоянието е прекалено голямо &ndash; 1500 км и да се търси пряка връзка, вече е в областта на фантазиите. По принцип моделът е общ на придвижване и взаимодействие на микроплочите &ndash; на първо място анадолската плоча притиска от запад пространството на егейската, но в същия момент Егейската микроплоча се движи с много по-голяма скорост спрямо средиземно море, която се подпъхва под нея в областта на о-в Крит и на 100 км от него са островите, за които говорите. Този контакт е определящ &ndash; контактът на подпъхване на северноафриканската микроплоча в областта на средиземно море при на о-в Крит под Егейската микроплоча, той е по-важен. <br /> <b><br /> - А опасност за България има ли?<br /> </b><br /> - България се намира от тези острови, за които питате, на около 500-600 км и е достатъчно далече. Халкидическият полуостров се движи с около 10 мм, а на територията на България движенията са забавени - 1-2 мм годишно, с изключение на 3 мм в Крупнишкия разлог. Но три милиметра годишни придвижвания не могат да дадат натрупване на сериозни напрежения в пространството на България. Т.е. силни земетресения нямаме основания да прогнозираме в този момент. <br /> <br /> За последните 20 г., откакто се провеждат точни измервания с джипиес приемници, ние твърдим, че не са се натрупали сериозни напрежения, така че да очакваме в момента много силни земетресения на територията на България. Характерното за територията на България обаче е, че е силно надробена и не е съставена от плочи а от по&ndash;малки блокове, и напреженията по-бързо се разтоварват във формата на далеч по-слаби земетресения. <br /> <br /> Казвам ви, на територията ни, непрекъснато, всеки месец стават стотина земетресения, но те са основно микроземетресения. Преди двайсетина дни беше последното по-силно - на 16 февруари. Става въпрос за Ихтиманското - с магнитуд 3,2 или повече от 40 пъти по-слабо по енергия от евбейското. Ние сме с много слаба сеизмичност в последните месеци. <br /> <br /> Миналата година беше малко по-засилена активността - максимумът беше 4,2- 4,3, с изключение на това, което стана на 5 август в акваторията на Черно море в Камен бряг. Смятаме, че силата му беше 4,8 &ndash; 4,9. Не можем да говорим, че много добре сме го изучили това изключение. Но, да се върнем на прогнозите, основани на технологията - благоприятни са по отношение на силни катастрофални земетресения. Няма опасност за България в близко бъдеще. /БЛИЦ<br />