Вейповете са лесно достъпни за учениците чрез социалните мрежи, където те масово ги поръчват. В рамките на часове устройствата им биват доставяни от техни връстници, а съдържанието им остава неизвестно за купувачите. Тийнейджъри, които вече са пристрастени към вейповете, разказват пред БНТ за своите преживявания.

Едно момиче споделя, че всичко започва като тенденция, подтикната от любопитство, но впоследствие се превръща в зависимост заради приятния вкус.

Друго момиче признава, че пуши вейп, въпреки че не си го купува лично – вместо това използва този на свои приятели, като устройството често се предава от ръка на ръка в училищната лафка.

Психологът Иван Игов обяснява, че стремежът на юношите към забраненото е естествен. Чрез опитването на забранени неща те създават илюзия за зрялост. Това явление е наблюдавано през поколенията и не е нещо ново.

Друг тийнейджър посочва, че съдържанието на вейповете не е ясно описано върху тях и потребителите не знаят какви вещества консумират. Въпреки че са наясно, че устройствата съдържат никотин, те не знаят какви други потенциално опасни субстанции могат да вдишват.

Учениците признават, че въпреки осъзнатите рискове, отказът от вейповете не е лесен. Пулмологът д-р Александър Симидчиев предупреждава, че инхалираните вещества не само увреждат белите дробове, но и мозъка.

Той подчертава, че веществата вдишани чрез белия дроб достигат мозъка за около 15 секунди, което прави ефекта им бърз и силен.

Според Иван Игов в България вече има изградена мрежа за разпространение на вейпове, подобна на тази за марихуана. Деца на 16 години изпълняват ролята на куриери, като срещу заплащане от 20 лв. доставят устройствата до конкретни адреси. Това ги подтиква да влязат в схема, която може да доведе до по-сериозни рискове.

Тийнейджърите разказват, че вейповете не се доставят чрез куриерски фирми, а чрез лични срещи – обикновено с автомобил, на предварително уговорено място. За някои младежи тези устройства се превръщат в ежедневен разход – те заделят от парите, които родителите им дават за училище, за да си купят вейп от дистрибутори.

Пристрастените ученици признават, че ако не харчеха пари за вейпове, биха ги използвали за храна, дрехи или други необходими неща. Някои споделят, че заменят храненето с пушене, макар и не винаги.

В среда, в която вейпът е социално приет и смятан за „готин“, зависимостта се засилва. Освен това, пушенето на вейп често се използва като начин за бягство от конфликти с родителите и други социални проблеми.

Въпреки трудността да спрат, някои младежи осъзнават вредите и искат да се откажат. Едно момиче споделя, че майка й е разбрала за навика й и я е убедила да спре, като й е обяснила рисковете и несигурността относно съдържанието на вейповете.

Според експертите най-ефективният метод за превенция е изграждането на добър контакт между родителите и децата. Важна роля играят авторитетите, на които тийнейджърите имат доверие. Психологът Игов подчертава, че успешната превенция е възможна, ако младежите бъдат насочвани от човек, който може да им даде добър съвет и да ги подкрепи.

Инфлуенсърът Петър от „Гласът на София“ също отправя послание към младите: „Еднократно вредно удоволствие може да те лиши от всички бъдещи удоволствия. Не пуши вейп, не е готино!“.