Учителка от Кърджали разказа как се надбягвала със смъртта край „Стад дьо Франс"
Марияна Бозакова, която е още е в стрес, си спомня с какви неимоверни усилия успели да се укрият на сигурно място
Учителка от Кърджали е била на трибуните на стадион „Стад дьо Франс" в нощта на 13 ноември, когато „Ислямска държава" потопи в кръв Париж. Тогава терористите убиха 130 души на различни места във френската столица, а един се беше опитал да влезе в стадиона и да се взриви. Френският президент Франсоа Оланд, който също беше на трибуните, бил целта на атентаторите.
Марияна Бозакова е чула двете експлозии, които били в околностите на "Стад дьо Франс", където се изигра контролата между Франция и Германия, завършила с победа на домакините, съобщава 24rodopi.com.<br /> <br /> Според информация на полицията експлозивите край стадиона са били заредени с гвоздеи, за да се постигнат максимум жертви. По-късно стана ясно, че бомбите са активирани от атентатори-самоубийци, които са се взривили близо до един от входовете на стадиона. Това наложи президентът Франсоа Оланд да бъде спешно изведен от съображения за сигурност.<br /> <br /> Марияна и нейните приятели, които се озовали в центъра на кървавите събития, още са в стрес от случилото се. „Едва сега усещам панически страх, като си представя какво можеше да се случи с нас", споделя преподавателката по физическо възпитание в СОУ „Отец Паисий" в Кърджали. Тя често се включва в международни лекоатлетически състезания.<br /> <br /> Марияна Бозакова пристига на 13 ноември петък в Париж за участие в лекоатлетически полумаратон. Предстои й да пробяга 20 километра по улиците на Париж в конкуренцията на 8000 души от цял свят. Готви се упорито няколко месеца. Пристигайки във френската столица, решава да отиде на приятелския мач Франция-Германия. Срещата между двата елитни отбора започва точно в 21 часа френско време. 80 000 зрители са изпълнили стадиона до краен предел. Петнадесет минути след първия съдийски сигнал се чува мощен взрив. Той не предизвиква реакция в публиката. Еуфорията на стадиона е в пълната си сила. След втория взрив се забелязва известно безпокойство. Част от публиката от горните редове се опитва да види какво става навън. Хората обаче се връщат по местата си. Няма проява на паника.<br /> <br /> <img width="520" vspace="2" hspace="2" height="347" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201511/22-11-boza.jpg" /><br /> <br /> Според Марияна Бозакова срещата е протекла почти протоколно, без стръв у играчите. „Имахме чувството че присъстваме на мач от „Б" група", казва лекоатлетката.<br /> <br /> Тя смята, че за атентатите около стадиона били предупредени на почивката не само треньорските щабове на двата тима, но и самите играчи. Въпреки това второто полувреме започва без проблеми. Никой от публиката не подозира за атентатите и не напуска стадиона. Хората започват да се разотиват след последният съдийски сигнал. Вместо от всички изходи на стадиона, обаче ги пропускат само през два. Полицаите ги насочват навън, като не допускат множеството да се превърне в неконтролируема тълпа и да има стъпкани. Паника обаче настъпва. <br /> <br /> Хората попадат във „водовъртеж". Първите излезли стават свидетели на кървавите сцени. Вълна от хора тръгва назад. Настъпва паника. По телефона мнозина получават информация за атентатите в града. Полицаите овладяват публиката. "Най-лошото ни се размина. Можехме да се изпотъпчем в паниката", споделя Бозакова.<br /> <br /> Насочват феновете към влакове в близост, които да ги евакуират. Влаковете стоварват хиляди хора в гара в централната част на града. Служителите на реда съветват феновете да напуснат бързо гарата. Градът е заварден от спецчасти, жандармерия, войска. Оказва се, че обществения транспорт в Париж е блокиран. Движат се само патрулки, линейки и таксита на повикване на адрес. Част от феновете се насочват към Площада на републиката. Тук обаче е опасно, защото атентаторите са оставили дири от присъствието си в близост. Връщат ги назад. „Започнахме да се въртим в омагьосан кръг. Страхът бавно ни обземаше", казва още кърджалийката. Една от причините е, че не знаят в коя част на града се намират и дали в близост няма атентатори.<br /> <br /> Марияна Бозакова и нейните спътници се опитват чрез сложна комбинация от телефонни разговори да си повикат такси. В този момент виждат спряла таксиметрова кола, която показва че е ангажирана. Колата е празна и тръгва на адрес. Българите се молят на шофьора и той ги кара в хотела в нов парижки квартал. Прибирайки се в хотела, научават какво се е случило. Организаторите на полумаратона го отменят. Отменени заради траура и от съображения за сигурност са всички мероприятия във френската столица. Бозакова получава тениска и номера, с който е трябвало да се състезава по парижките улици. Спечелила е надбягването със смъртта.<br /> <br /> На следващия ден отива на Площада на републиката. Има свещи, цветя, опечалени. Прекланя се пред паметта на загиналите.<br /> <br /> Животът наоколо продължава. Терорът не може да спре туризма. Айфеловата кула осветена в цветовете на френския трибагреник е магнитът, който привлича хора от цял свят и показва непоколебимата решителност на французите да се преборят със терора.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПОДРОБНОСТИ, АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ ЗА КЪРВАВИТЕ АТЕНТАТИ В ПАРИЖ!</strong></span><br /> <br />