Даринка Димитрова е детската учителка от 80-о ОДЗ „Приказна калина” в жк „Красно село”, която стана печално известна покрай „историята с лепенката”. Миналата седмица всички медии гръмнаха с новината, че „учителка лепи с лепенка устата на 4-годишно момченце”. Самата Димитрова отказа да застане пред камерите и не даде нито едно изявление по случая. Досега! Прави го единствено пред „ШОУ”.
<br /> <strong>- Г-жо Димитрова, в предварителния ни разговор от думите ви останах с впечатление, че върху ситуацията с ваше главно участие, е упражнена манипулация&hellip; Ще разясните ли за какво става въпрос?</strong><br /> - Желанието в повечето случаи е в такава посока&hellip; Родители от предишни мои групи ме потърсиха, когато избухна тази ситуация, за да ме питат с какво могат да ми помогнат. А аз в момента съм в такава ситуация, че просто не мога да мисля спокойно&hellip; Това, което поискаха от мен, е да се явя пред всичките телевизии, които присъстват и вчера, и днес, и не знам още колко дни, в детската градина, за да дам моето разяснение по случая.<br /> <br /> <strong>- А вие не желаете да го правите?</strong><br /> - Да, отказах им. Онзи ден дойде едната от журналистките на Нова телевизия. Казах й: &bdquo;Не, вие направихте, каквото можахте! Нали изляхте върху мен сума ти помия! А сега какво - да дойда да се оправдавам?! Да застана пред камера да се обяснявам?! Защото, каквото и да кажа, ще излезе точно като оправдание&rdquo;. Виновните се оправдават, а аз не виждам къде е моята вина. Ако съм допуснала някаква грешка в случая, в който не става въпрос за насилие над дете или вид агресия, да се обяснявам&hellip;<br /> <br /> <strong>- За какво точно става въпрос в такъв случай? Разкажете пред нас&hellip;</strong><br /> - Става дума за спазване на правила на игра. И това така се опорочи, че съм в недоумение. Как ще упражня подобно действие срещу волята на детето? Не съм способна дори да си го помисля!<br /> <br /> <strong>- В какво точно се състоеше играта с децата?</strong><br /> - Играхме на игра с животни. Те трябваше да покажат с движение за кое животинче става дума, без да го назовават. А детето, около което се разигра цялата ситуация впоследствие, е принципно малко по-експанзивно. На два пъти не се стърпя и докато показваше, и назоваваше името на съответната животинка, каквато другите вече бяха тръгнали да разпознават. Когато отново направи същото, му предложих да сложим една малка лепенка на устата, за да не се издава, като показва. Това ми хрумна, защото малко преди това лепях на гардеробчетата на децата от тези лепенки с имената им &ndash; за да знаят кое на кого е. То се съгласи веднага, за да може да продължи играта. Не е имало и за миг нищо против волята не само на това дете, но и на което и да е друго. Едно друго дете обаче явно решило, че и на него ще поставя подобна лепенка, беше тръгнало да се разплаква. Като го видях, веднага казах: &bdquo;Няма, спокойно, щом не искаш&rdquo;. <br /> <strong><br /> Но това не е абсолютно нищо!</strong><br /> <br /> Това не са някакви огромни лепенки, каквито описват едва ли не в публичното пространство, а са малки цветни точици. И през ум не ми е минавало да правя нещо лошо! Оттук ситуацията така се извъртя, така се изроди!...<br /> <br /> <strong>- А кога говорихте с майката на детето и това ли е жената, която застана пред тв камерите, защото разбрах, че всъщност не е била тази, а друга майка?!</strong><br /> - На другия ден дойде майката на детето. Обясних й на нея как сме играли, какво е станало. Тя каза, че не й харесва много този подход, а аз обясних, че това е било еднократно действие. Така приключихме разговора &ndash; нормално и адекватно. Дори видях впоследствие, че въпросната майка казва и пред медиите, че с детето й не е последвало нищо, когато са се прибрали, даже не си спомняло този случай. Докато другата жена, която си довежда детето, което е било точно три дена в градината, още първият ден написала във Фейсбук как мрази институциите, защото детето й не е прието в градината!... Тя изкара ситуацията, че едва ли не аз съм поставила насилствено лепенката. Че дори съм заплашвала децата &ndash; не само едното дете, а децата - незнайно каква бройка... Най-напред казваше, че две момченца били със залепени уста, после пък станаха повече. А, добави също и че ако махнели лепенките, съм щяла да не ги дам на майките им. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Куп, куп безумия! </strong></span><br /> <br /> <strong>- А коя всъщност е тази втора майка, за която говорим? Познавате ли я?</strong><br /> - Не, но доколкото разбрах сега е по майчинство и работи във фондация &bdquo;Помощ за благотворителността в България&rdquo;. Самите родители на останалите деца коментираха тогава с мен, че тази жена или сега си прави някакъв пиар, или е с цел да я забележат, за да се издига в кариерата си. Отговорих им само, че в момента не мога изобщо да разсъждавам, да прави, каквото си ще, защото на мен главата ми пламна от всичкото това. Затова отказах и на телевизиите. Те направиха, каквото можаха &ndash; изкараха ме едва ли не някакъв изверг или не знам си какво&hellip; Когато приключи цялата сага, съответните органи ще си дадат становищата по случая, ще последва някакво наказание, очевидно.<br /> <br /> <strong>- Сега, когато ситуацията с детето е отминала, как преценявате тогавашното си моментно решение с лепенката?</strong><br /> - Не съм вложила никаква умисъл, за нищо лошо. Нищо против детето. Ако е грешка, готова съм да я призная, въпреки че аз самата не съм го приела по този начин. Но ако за някой е важно да го кажа, ще го направя &ndash; извинявам се! Заслужавам ли наказание за това нещо? Ако заслужавам &ndash; наказвайте ме! Оттам нататък обаче аз ще си търся правата. Някои родители от бившата ми група даже, сред които има и адвокати, ми предложиха да направят нещо за мен. <br /> <br /> <strong>- Мислите, че ситуацията е изцяло скалъпена с цел някой да излезе виновен, докато друг извлича дивиденти? И в случая виновна да сте вие&hellip;</strong><br /> - Явно да, а това го подозират и някои от родителите на децата, които са ми в групата. Подозират, че има нещо нечисто в цялата история.<br /> <br /> <strong>- Ходите ли в момента на работа в градината, защото и по този въпрос се изписаха противоречиви информации?</strong><br /> - Да, аз ходя на работа. Не съм спирала. Едната телевизия дошла следобед и написаха след това в сайтовете, че не ходя на работа, а аз бях първа смяна, от сутринта. На другия ден пък бях следобед. Пише се всичко. Да ходят и да си правят новините по който си искат начин, щом смятат, че така е правилно. И без това цялата гилдия непрекъснато сме подложени на такива атаки, че просто не ти остава време да си гледаш работата.<br /> <br /> <strong>- Допускате ли тази ситуация да има и някакъв предизборен характер, или мотив?</strong><br /> - Имам такива съмнения, да ви кажа. Вече да, като гледам какво се случва. Може и да е насочено против настоящите управляващи в София, не знам, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>има някаква игра<br /> </strong></span><br /> Днес и един от родителите сподели същото мнение. Всичко е възможно. Не знам какво се случва, но аз ще си търся правата, защото не съм направила нищо лошо. Родителите днес се събраха, ще правят подписка в моя защита. Казаха: не може по този начин да се уронва авторитетът на учители. След някоя друга година ще се плаче за учители, а няма да има такива&hellip;<br /> <br /> <strong>- Колко години работите вече като детска учителка? И имали ли сте някога проблеми, с дете или с родител?</strong><br /> - Стажът ми е близо 40 години. Не съм имала никакви проблеми. Мен дете просто не може да ме ядоса до такава степен, че да предприема някакви драстични действия. Останали сме с най-добри чувства и отношения с родители отпреди 20 години. Обичам си професията и я считам повече като призвание. Случаи с агресивни родители дори не си спомням. Може би само един, но това беше наистина много отдавна, в ония години, когато бяха мутренските истории. Така беше настръхнал, че само как не скочи да ме бие. Една колежка се намеси и му каза, че ще викне полиция, да хваща вратата. Защото думите му преди това си бяха чиста заплаха &ndash; как щях ей сега да ме убие, пък после щял да каже, че някой друг го е направил. Такова беше времето тогава. Но това е единственият случай.<br /> <strong><br /> - А какво стана с този човек след това?</strong><br /> - Ами прибра си детето, не го пусна на детска градина повече. Имало е родители, които са идвали да ми кажат, че просто се чудят как мога да го работя това толкова години. Но то не е професия, призвание е! Аз, например, сега, когато наближавам пенсия, просто не мога да си представя как ще седя вкъщи и ще си почивам, без да работя.<br /> <br /> <strong>- Самата вие, доколкото разбрах, сте майка на две деца&hellip;</strong><br /> - Да, имам две деца.<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong><br />