Учителката на Ванга с плашещо пророчество за гибелта на България СНИМКИ
Омразата ще затрие “убавата ни държава”, предсказала Преподобна Стойна през 1933 година
"Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава...". Годината е 1933. Пророческите думи изрича Преподобна Стойна пред семейството на Костадин Георгиев.
60 години по-късно страната ни е в разгара на Любен-Беровото управление, преживяла гладната Луканова зима и пика на разделението и омразата след края на комунизма и краха на първото демократично правителство. Още 30 години след това продължаваме да обичаме да се мразим и сякаш правим всичко възможно да "затрием убавата ни държава"...
За баба Ванга всеки знае поне едно нещо. Животът на нейната духовна учителка Преподобна Стойна обаче остава забулен в мистичен ореол. Въпреки че самата гадателка от Рупите е казвала приживе, че Стойна е три пъти по-силна от нея, пише в. "Стандарт".
И често пращала болни за изцеление на гроба й. Всеки месец баба Ванга отивала в село Златолист, където Преподобна Стойна прекарва почти целия си живот, за да се зареди от големия чинар в двора на манастирчето "Свети Георги".
Стойна Димитрова има не по-малко любопитна история от тази на Вангелия Гущерова. Родена е на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, Серско. По онова време селцето е било част от Османската империя, днес е в пределите на Гърция.
На 7 години малката Стойна е на косъм от смъртта. Разболява се от едра шарка. Родителите й я отделят в една от пристройките за животните, за да не зарази останалите. Всеки ден оставят на входа й храна и вода, убедени, че коварната и нелечима адска болест едва ли ще пожали детето им.
Но става чудо. Стойна не само преборва страшното зло, но и по лицето й не остават белези. Губи обаче зрението си. С него си отива видимия свят за Стойна, но идва духовният. Появяват се и нейните ярки ясновидските и лечителските способности.
До 16-ата си година, младото момиче прекарва живота си в пълно уединение в отделна стая. Докато един ден не излиза на двора с викове. Кара баща си да копаят. Имала видение - Свети Георги, който й казал къде ще намери негова икона и кандило. Бащата, горкият, убеден, че шарката е взела не само очите, но и ума на Стойна, се съгласил.
Дъщеря му казала, че няма да мръдне от мястото си, докато не изровят кандилото. И започнал да копае. Когато от земята обаче наистина излезли иконата и запалено кандило, паднал в нозете на Стойна и се разплакал. От този миг всички започнали да гледат по друг начин на момичето. Вслушвали се в думите му и изпълнявали заръките й.
С помощта на съседите, тъй като семейството й било много бедно, построили в двора малък параклис "Свети Георги" и Стойна аскетично живяла в него. Не след дълго се случило ново чудо. Казала на близките си, че ще я видят като мъртва. Но да не се плашат и да не бягат, защото тя ще се върне при тях.
И наистина - една сутрин намерили Стойна бездиханна. Тялото й било като мъртво цели 7 дни. След което младата жена се събудила, сякаш нищо не се е случило. От този момент пред вратата й се извива опашка от молители за предсказания и изцеление. А "мътвите" седмици на Стойна се появяват до края на живота й. След тях тя разказвала чудни истории и правела предсказания.
След Междусъюзническата война семейството на Преподобна Стойна се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), ясновидката спира в селския храм "Св. Георги" в селото и казва, че остава да живее в него. Така и прави - прекарва в светата обител остатъка от дните си в пост и молитва. Живее в малка стаичка на втория етаж в църквата, която едва побира едно легло. И до днес в нея има кутия за молитви и желания, които хората пишат на листчета.
Но тя е толкова пълна, че молителите остават своите писъмца в пукнатините на касата на вратата, между тухлите над нея или в която й цепнатина около стаичката открият. През последните 30 години помощ свише от иконите и стаичката на Преподобна Стойна са търсели всякакви хора - от зарязани девойки, през бездетни жени, до мутри, молещи се тирът с незаконна стока да мине безпрепятствено границата.
Самата църква в Златолист е не по-малко необикновена. Откакто е построена, хората вярват, че ако болен преспи една нощ в нея, ще оздравее. Стенописите и иконите й обаче са стряскащи.
На една от тях е изобразен дявол, впрегнал човек в каруца, на друга - гола до кръста жена, на трета - светец с глава на кон.
За последната бабите в Златолист си имат притча. Сестрата на светеца се влюбила в него и той, за да я отблъсне, се помолил да бъде обезобразен. Казват, че ако човек се взира дълго в иконата на Исус Христос над олтара пък ще види как Спасителя премигва с клепачи.
Най-мистичното място в храма обаче е плочата с герба на Цариградската патриария - двуглавият орел. Намира се точно под купола. За нея всички вярват, че сбъдва желания и изцелява болести.
От уста на уста през годините се предава невероятна история. Мъж влязъл в църквата и видял Предобна Стойна на колене върху плочата да се моли. Побързал да излезе, за да не я притеснява и тогава забелязал, че всъщност жената не се допирала върху земята, а сякаш се реела на поне метър височина от плочата.
Всъщност, някои от изследователите на живота й вярват, че тя е владеела не само левитацията, но и телепатията, чрез която излекувала много хора. Казват, че всеки в Златолист е сънувам поне веднъж Преподобна Стояна.
Днес който влезе в църквата, бърза да застане върху плочата и да отправи своите молитви и желания без да си дава сметка, че плочата не е оригиналната. А копие. Истинската била открадната. Вярата на хората прави и копието лечебно, казват бабите от Златолист.
Преподобна Стойна умира в навечерието на Коледа - на 22 декември 1933 г. Причината е пневмония. За разлика от шарката обаче Стойна не успяла да се справи с нея. Ясновидката отказала да приема какво и да било лекарства и организмът й не преборил болестта.
Погребана е в двора на черквата "Св. Георги" в Златолист, където е оформен малък мемориал. Хората вярват, че той също прави чудеса.