Удроу Уилсън - американският президент, който застана на страната на истината

Ние българите често не знаем много за нашето минало. Дълги години нашето историческо познание бе акцентирано върху историческата помощ за България, дошла от Изток. За всички нас е известна помощта на Русия и нейната роля за освобождението ни от петвековното османско робство. Но едва в последните години сред обществеността ни се заговори за ролята на американския президент Удроу Уилсън за спасението и оцеляването на България след Първата световна война. 

Каква е неговата връзка с нашата страна?

Няма българин, който да не е чувал за тежките последствия, достигнали България след края на Първата световна война с подписването на Ньойския договор. С него за пореден път е разбита надеждата за национално обединение. Подписан е от българска страна от новоизбрания министър-председател Александър Стамболийски от БЗНС на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, откъдето идва и името на договора. Този договор поставя края на участието на България в Първата световна война и променя драстично границите на страната. 

Озлобените съседи, подкрепяни от Великобритания и Франция, както и от останалите страни от Антантата, търсят реванш за българските победи през войната и според техните искания българската страна е пред ужасната дилема да бъде разделена между съседите и да престане да съществува. Според ратифицирания на 15 февруари 1920 г. Ньойски договор България трябва да предаде на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - селата в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Елевтериос Венизелос, Никола Пашич и Йон Братиану са безкомпромисни в своите искания и разчитат на подкрепата и съпричастността на страните от Антантата. През лятото на 1919 г.

Белград изпраща искане до френския премиер Жорж Клемансо, в което настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич). В това си искане, по стар сръбски обичай, населението от половин милион българи е наречено от Белград “чисто сръбско” 

Искането на гърците пък предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три “автономни” области, подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния. То е възприето благосклонно от Франция и Великобритания, но среща категоричен отпор от САЩ от страна на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция.

Срещнала категоричното несъгласие и отпор в лицето на американския президент, все пак Гърция проявява претенции за Западна Тракия и става ясно, че тя ще й бъде предадена, въпреки че шест години по-рано - през 1913 г. (след Междусъюзническата война), тази област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.

Потвърдено е и румънското владение на Южна Добруджа. Румъния, която извършва сериозни погроми срещу българското население в Добруджа през 1916 г., присъединява отново освободената наскоро Южна Добруджа, въпреки противоречия между Великите сили, но стратегическото й положение и отредената й роля на поемащ буфер спрямо новосъздадения СССР, заел мястото на Руската империя, я определят да стане първостепенен балкански фактор.

На мирните преговори през 1919 г., притисната отвсякъде, обиждана и унизявана, победена България неочаквано намира силен защитник в лицето на президента на САЩ Удроу Уилсън, който отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния

По време на тези тежки и съдбоносни за страната ни преговори американският президент Уилсън дори заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Именно това са защитните думи на Удроу Уилсън по адрес на България, казани на мирната конференция в Ньой сюр Сен през 1919 г.

По-късно той наистина напуска преговорите, тъй като голяма част от победителките застават на страната на трите ни балкански съседки. В крайна сметка територията на България е намалена, но благодарение на тази американска защита значително по-малко от исканията на съседите. И не е окупирана от неприятелските войски, каквато опасност е имало в началото, а и запазва независимостта си

За нас Ньойският договор завинаги ще си остане изключително болезнен и несправедлив, нанесъл дълбока кървава рана в самото сърце на българите. Но не можем да забравим и факта, че подкрепа и защита нашият изстрадал народ намира в лицето не на друг, а на американския президент Удроу Уилсън, който проявява човечност и хуманност в този тежък за нас момент, като застава на страната на истината. 

Без него нашите съседи щяха да допринесат за опустошителния край на Третото българско царство и края на България като самостоятелна държава и изчезването й от картата на света. Затова ние, които живеем тук, след цели 100 години от тези трагични за страната и народа ни събития, нека винаги да помним мисълта на Джордж Сантяни: “Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят”.

Кой е той?

Томас Удроу Уилсън е двадесет и осмият (1913-1921 г.) президент на САЩ. Роден е на 28 декември 1856 г. в Стонтън, Вирджиния, като така става първият президент от този щат. Почива на 3 февруари 1924 г. на 67 г. във Вашингтон, като намира вечен покой във Вашингтонската национална катедрала. Като американски политик от Демократичната партия той печели изборите и става 28-и поред президент на САЩ за периода от 4 март 1913 до 4 март 1921 г., в два мандата. След войната, през 1919 г., получава Нобелова награда за мир. 

Катерина НЕНЧЕВА