Повече от половин милион украинци са влезли в България от началото на войната. Над 85 000 от тях са избрали да останат у нас и търсят начини да се адаптират, предава БНТ.

В град Бяла, Русенска област, 6 жени и 7 деца, с подкрепата на Общината, се опитват да продължат живота си като си намерят работа и създадат, макар и временно, дом там, където са.

Антонина Болгарская пристига в Бяла през нощта на 6 март с автобус с още 43 жени и деца от Одеса и Южний. От Общината веднага ги настаняват в дом за стари хора като променят статута му, за да получават държавна помощ за издръжката им.

5 месеца по-късно част от жените са се завърнали в Украйна, защото фирмите, в които са работили, са започвали да възстановяват дейността си.

Първият етаж на сградата в Бяла отново е преобразуван в старчески дом, а жените, които са останали тук, се включили да помагат. Антонина Болгарская казва, че на този етап няма друг избор. Мъжът ѝ е загинал и трябва да мисли за двете си дъщери.

"Искам да се върна, когато свърши войната. Там имам майка, сестра, роднини. И ми е мъчно за тях. Но тук съм с двете си дъщери и се притеснявам за тях, а и те вече посещават българско училище.", казва тя.

В Украйна Антонина е работила в център за деца с увреждания, а също и в театъра, но те сега са затворени. Затова е благодарна за възможността да работи у нас.

"Може да се каже, че работата ми в Украйна беше сходна - там работех с деца. На мен ми харесва да работя с хора, аз съм човек на творчеството. Правя свещи. В Украйна съм участвала в благотворителни базари. И ако тук мога, ще се включа в нещо такова.", разказва Антонина Болгарская.

От Община Бяла разбират, че не са достатъчни само подслон и храна, и затова се опитват да приобщят украинките.

"Търсим вариант да започнат работа, ако те желаят да останат в България до края на войната. Жените са на работа като работник-поддръжка. Те помагат и за поддържането на сградата, в същото време помагат и за възрастните хора, които сме настанили на първия етаж.", обяснява Милена Пачелиева, секретар на Община Бяла.

Въпреки че е добре приета тук, Наталия Скулска не е загубила надежда, че ще се прибере скоро. Затова и децата ѝ ще учат онлайн в украинско училище.

"Главното е, че тук, в България е мирно и безопасно. Искаме да се върнем, но когато стане спокойно.", казва тя.

Антонина Болгарская не знае от къде идва фамилията ѝ, но смята, че това е съдба.

"Предполагам, че моите родители имат родствени връзки с България. Затова и фамилията ми е Болгарская, и смятам, че съм се озовала тук неслучайно.", убедена е тя.

Няма дългосрочни планове, но заради себе си и заради децата се опитва да създаде уют. Посадила е цветя, които да им напомнят за дома.