Уникална българска находка в резиденцията на Дракула СНИМКИ

Нови археологически находки се появиха още в първите дни на разкопките в крепостта Калето в Свищов, придобила известност още и като резиденцията на Дракула.

Ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров сподели, че сезонът тази година започнал много успешно, пише Монитор.

"Находките са наистина уникални. Днес в хоросана на крепостта излезе една монета. Интересна обаче е и откритата чаша, принадлежала на представите на българската болярска аристокрация от времето на цар Иван Шишман.

Чашата е тип пахар, от царската сграфитокерамика, която е характерна за времето на Второто българско царство. Тези чаши са се носели окачени на колана от притежателите им и са имали своеорзен рангов характер.

Т.е. от материала, от който са били направени и от украсата им се е разпознавало, притежателят им към коя част от доста разнообразното българско дворцово болярство е принадлежал”, обясни проф. Овчаров.

Той припомни, че разкопките на Свищовската крепост, започнали през лятото на 2019 г. и продължаващи и сега, са посветени на 625-годишнината от смъртта и по-точно от обезглавяването на цар Иван Шишман по заповед на османския владетел, султан Баязид Йълдъръм.

Според това, което е известно днес, българският владетел е убит на 3 юни 1395 г., след превземането на Никопол от османските войски. Разкопките на Свищовската крепост дават изключително ценна информация за последните месеци от тежкото и драматично управление на Иван Шишман.

„От находките и известните и достигнали до нас исторически извори става ясно, че тази крепост, заедно Никополската, са били последните бастиони на цар Иван Шишман след превземането на столицата Търново.

Известни са имената на двама от болрите на царя: Баул и Алдемир. Имената имат кумански произход и в товя няма нищо необикновено, тъй като по времето на Тертеровци и Шишмановци сред болярите е имало и кумани. За името на Алдемир има различни тълкувания.

Проф. Пламен Павлов смята, че то идва от „нагорещено желязо”. Според мен обаче, то се извежда от „ел”, ръка и „демир”, желязо и означава „желязната ръка”. И именно този Алдемир е бил комедантът на крепостта в Свищов и я е бранил до край. Османският пътеписец Мехмед Нешри се възхищава от коменданта на Свищовската крепост, че не се е покорил и се е бил до последно, но не назовава неговото име.

Този комендант се предава чак, когато хранителните припаси в крепостта свършват, за да не умре населението от мъчителен глад. Според мен този храбър комендант споделя съдбата на своя цар и е бил убит заедно с Иван Шишман”, смята проф. Николай Овчаров.

Той сподели също, че идеята на община Свищов е през следващата година по европейски проект крепостта да бъде раставрирана и отворена за посещение, а районът около нея да се превърне в парк за местните и гостите на града.

Крепостта е запазена и е функционирала чак до 19-ти век. Стените и са запазени до 8-10 м. височина. И това позволява тя да се впише идеално в туристическия облик на крайдунавския град, който и сега е особено притегателно място за туристи от съседна Румъния.

Първото сведение за Свищов е от далечната 1385 г. Споменат е от пътешественика Петер Шпарнау. На връщане от Божи гроб с кораб до Константинопол, след това той преминава през българските земи и пише:

„От Търново пристигнахме в един град, който се нарича Цвиста, оттук преминахме Дунава, след което навлзохме в страната Влашко”. Следващото сведение е на османския хронист Мехмед Нешри, за когото вече стана дума.Там Свищов е посочен като една от дунавските крепости на българския цар.

В средата на 15 век Свищов бил превзет от войските на влашкия войвода Влад Цепеш – Дракула.

Според описание на османския пътешественик Евлия Челеби, в средата на 17 век свищовската крепост се намирала край Дунава на стръмна височина, имала форма на четириъгълник и 7 кули с дървени покриви.

На източната страна се намирала порта, а вътре в крепостта имало къщата за началника на крепостта, казарма и джамия.

По онова време крепостта била въоръжена с няколко топа и имала достатъчно боеприпаси. Самит град Свищов се намирал по-надолу в ниското и имал 300 къщи.

Крепостта била взривена през 1810 г. по време на поредната руско-турска война, от руските войски при изтеглянето им от града. А останките и били доразрушени за втори път през Кримската война, когато от нея били вадени камни за строеж на турските казарми.