Уникална СНИМКА и невероятна история за Стоянка Мутафова от известен фотограф
„За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на милиционер „Отвори ми, бе идиот!“
Фотографът Иван Матев разказа във Фейсбук две страхотни истории за актрисата Стоянка Мутафова, която ни напусна вчера.
Той публикува уникална снимка на актрисата от снимачната площадка на „Столичани в повече“ преди 1-2 години.
Ето какво разказва Матев, по-известен на аудиторията като „Супер Любо“ от стара телевизионна реклама.
„Знаех си, че един ден ще публикувам точно тази снимка точно по този повод... Не заради друго, а за да ви разкажа, историята зад нея.
Леля Стояна срещнах два пъти в живота си. Веднъж, като дете (около 10-12 годишен) на морето. Закъсняваше за участие. Летният театър в морския град беше пълен до козирката и нямаше места.
Стояхме отвън и гледахме през една дупка, какво се случва на сцената. Там бяха Калоянчев, Никола Анастасов...
Изведнъж зад гърба ни се чу един познат глас, който крещеше: “Откъде се влиза тука, бе! Айде, че закъснявам!". Обърнах се и я видях. На едно малко възвишение една голяма, огромна Стояна газеше в тревата на висок ток.
Затичахме се да и помогнем. Хванах ръката ѝ...беше топла и силна... За пръв и единствен път в Онова време видях някой да крещи на милиционер "Отвори ми, бе идиот!", а той да се обяснява като ученик, че няма ключ и се налага да минем от друго място.
Толкова голяма беше... Когато намерихме входа на театъра през който трябваше да влезе, онази бързаща и закъсняваща Стояна се шмугна вътре, мина две крачки и спря.
Обърна се, помаха с ръка и ни вкара вътре "с връзки". После влетя на сцената, като фурия и се включи в скеча който играеха Калоянчев и Анастасов сякаш изобщо не е тичала досега.
Вторият път животът ме срещна с нея преди година-две. Бях фотограф на терен на Столичани в повече. Онази огромна Стояна от детството ми сега беше една мъничка уморена от живота възрастна жена.
Седяхме в една полутъмна стая. Плахо я заговорих. Разказах ѝ горната случка, която естествено тя не помнеше. Но ми се усмихна мило и като че ли някой я събуди от унинието.
Поговорихме си за живота, професията... Седях и наблюдавах как като разказваше нещо, старческото и лице се променяше в онези познати на всички ни гримаси и за секунди се появяваше онази Стояна, веселата жизнената фурия...
Повикаха я на сета. Седна и при нея дойде гримьорката, за да ѝ освежи червилото. Както седеше и гледаше напред, протегна дясната си ръка и достолепно каза “Дай ми четката!". Гримьорката внимателно я постави в ръката ѝ.
С едно точно, бързо и перфектно движение Стояна сама очерта контура на устните си. Точно в този момент снимах.
“Това е формата. Запълни я.“ рече Стояна...
Толкова за Нея. Щастлив съм, че съдбата ми е дала тези два момента Стоянка Мутафова.
И знам, че сега небето е едно по-весело място, където Госпожа Стихийно бедствие играе със своя Нейчо божествени комедии в небесния театър! Лек полет, госпожо Мутафова! И благодарим, за усмивките!"