Уникалният метод на д-р Димитров, с който спасява почти всеки зависим от дрога

„Не говоря за своя метод за справяне с дрогата – с това започва интервюто си пред „Труд“ д-р Ивайло Димитров. – Този метод все още няма аналог в света след десетки години работа по него. С което само си създавам проблеми. Предпочитам да ме оставят на мира да си работя. Да измъкнеш един човек от лапите на дрогата е равносилно на това да спасиш един живот, а при мен са хиляди. Така аз следвам Хипократовата си клетва и така виждам своята мисия в живота.“

Резултатите от работата му са нечувани, направо „скандални“ за колегите му, смее се той. Напълно отхвърлят дрогата около 90% от пациентите му, като остават „чисти“ и след първите критични 5 години. При успеваемост по другите методи в световен мащаб до десетина процента.

Спасил е хиляди зависими у нас и по света. В България те са 6000, в чужбина – около 4000 – от цяла Европа, Русия, Щатите, Африка, много от Индия, Китай. По неговия метод са изградени и работят 4 клиники в Индия, в градовете Делхи, Калкута, Бангалор и Кочин.

Въпреки това д-р Димитров води непрекъсната борба – с бюрокрацията, с лекарите, с песимизма и неприемането на метода му.

Защо не клиника в България?

„Защото с няколко поредни правителства се борих да изградим такава – без успех. Но аз си продължавам да лекувам“, казва докторът.

Затова пък през това време славата на метода му се носи навсякъде по света. Канят лекаря на всякакви симпозиуми и конференции. На една такава среща през 2010 г. индийски специалисти му предлагат да представи уникалната си система.

Изграждат първата в света клиника за лечение на наркозависими по метода на д-р Димитров в град Бангалор в южния индийски щат Керала. Днес името на д-р Димитров се слави из цяла Индия с 4-те клиники, изградени по метода му – позитивна психотерапия, комбинирана с хомеопатия и медитация.

Как един европеец пробива в страна, в която източните методи на лечение са най-развити?

„Хомеопатия и аюрведа са основна част от холистичната медицина, наложена в държави като Индия, където 90% от хората са изключително бедни и не могат да си позволят скъпи лекарства“, казва лекарят.

Той е силно впечатлен от жестовете на благотворителност на индийските богаташи. Когато някой от тях или техните деца е излекуван от зависимостта по метода на д-р Димитров, те освен че заплащат за лечението си, оставят чекове с огромни суми.

А волята на дарителите е средствата да се насочат към лечението на бедни индийци. Един такъв чек е достатъчен за лечението на 50 бедни наркозависими.

„Такова нещо в България не съм видял, за съжаление“, казва с въздишка лекарят.

От завършването си на Медицинския университет в София през 1998 г. 53-годишният д-р Димитров не е спрял да се учи.

Вече му е трудно да изброи специализациите, през които е минал. Психиатрия и хомеопатия, работа със зависими от психоактивни вещества в Бон, групова динамика и позитивна психотерапия в Петербург, фамилно консултиране в Стокхолм, овладяване на стреса в Тбилиси и много други.

Преподавател е по хомеопатична терапия за лекари и фармацевти в медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Плевен и Истанбул. Участвал е в доброволчески програми и благотворителни акции.

И въпреки световната слава

продължава да живее скромно със семейството си в малък апартамент в родния му град Бургас. Казва, че това е въпрос на осъзнат личен избор.

Преди 22 години д-р Димитров за първи път стига до идеята, че хомеопатията може да се приложи за лечение на наркозависими, и започва да работи по своя индивидуална система, като включва и позитивна психотерапия и медитация. Лечението е строго индивидуално, той съобразява терапията с вида на употребявания наркотик и с личните характеристики.

Най-важното за лечението според д-р Димитров обаче е любовта – зависимият да почувства, че е обичан от лекаря си и от близките.

Категоричен е, че именно усещането за липсата на достатъчно любов тласка хората към наркотиците и към всички останали зависимости. Затова психиатърът провежда разговори с родителите и партньорите на зависимите.

Това също отличава метода му от повечето познати досега, при които зависимият е изолиран от своите близки в клиники или наркокомуни.

За „Труд“ д-р Димитров прие да открехне вратичката към „кухнята“ на метода си. Най-„скандалното“ в него е, че лекарят „хвърля“ пациентите си в най-дълбокото. Оставя ги да се борят с проблема си в средата, която ги провокира да посегнат към дрогата, а не в изолирана среда, създаваща им усещането, че едва ли не проблемът вече не съществува. Но в момента, в който те излязат в реалния свят, проблемът се стоварва върху тях със скоростта на светлината.

При д-р Димитров успехът се счита за успех, когато наркозависимият се е справил в средата, която го провокира. А това изцяло променя световния подход към лечението на наркомании, казва лекарят.

Винаги зависимите са водени от близките си – родители или партньори. И винаги в началото има едно – „Ох, този сега какво ми се прави на интересен, ще ми дава акъл ли?“.

Наблюдава ги на първите 3 срещи. Когато се отпуснат и решат да му се доверят с желанието да се променят, той е насреща.

Как се преборват в „отровна“ среда, в която някой около тях си бие инжекции или

шмърка „пътечка“ кокаин

„Много е важно в началото да си създадеш своя територия на безопасност“, обяснява докторът. Не да се заключиш вкъщи за 3 месеца, но контактът ти да бъде само с хора, на които се доверяваш. Когато се научиш да контролираш част от външния свят, започваш да носиш отговорности и наистина да контролираш живота си.

На първата среща докторът им подарява символично ключа „ОК“. Казва им, че ако искат да преминат от света на илюзиите – наркотиците – в света на реалността, този ключ ще заключи вратата между двата свята. Като „ОК“ означава „отговорности и контрол“. Терапията е изключително кратка, 6 месеца.

„Не искам да губя живота – моя и на пациентите си, като години наред се убеждаваме в разни неща. След 6-те месеца имаме контакти постоянно. Те имат по една криза първата, третата и петата година. Вече знаят за провокациите и как да ги преодоляват, държат се за нас и когато излезе проблем, търсят начини за справяне.“

„Всичко в този свят е енергия и обмяна на енергия – казва лекарят. – Всички болести и зависимости възникват в резултат на небалансирана енергия. Това се опитвам да обясня на моите пациенти – че първо трябва да балансират собствените си енергии. И ги уча как да го правят. Индийците например те посрещат с ръце, скръстени пред гърдите си, и усмихнато ти казват „намасте“, но всъщност говорим за нещо много просто. Те ти казват: „Аз съм балансиран, бъди и ти“.

Допреди 2-3 години всички колеги го гледат като откачен. Не говори като лекар, учил традиционна медицина. Но отскоро е щастлив, че е събрал около себе си екип от млади, отворени към провокациите лекари психиатри и психолози.

Обучават зависимите да поемат отговорност за собствения си живот и здраве, а те са техни учители и ментори. Поддържат контакт с всичките си пациенти.

Веднъж седмично провеждат медитации. Отбелязват заедно „втората рождена дата“ на пациентите си – от деня, в който са останали чисти, и броят годините, в които са устояли на изкушението.

Екипът на д-р Димитров вече е обхванал всички зависимости – от алкохол, тютюнопушене, хазарт, компютърни игри. А също и двете крайности на зависимостта от храна. Едната е хиперфагията, или поемането на огромно количество храна.

В другата крайност са анорексиите и булимиите, или отвращението от храната и усещането за вина, когато хората се хранят.

Интересното е, че д-р Димитров няма проблеми с разпространителите на дрога. „Даже напротив, те идват да се лекуват при мен, водят и децата си. Естествено, аз съм лекар и съм длъжен да лекувам всеки нуждаещ се. Комично е, да. То да се смееш ли, да плачеш ли“, казва лекарят.

Големите му проблеми

идват от другите лечители, които одират кожите на наркозависимите и семействата им. Докато лечението при д-р Димитров е много евтино.

„За съжаление, аз и колегите ми можем да помогнем едва на 1% от наркозависимите в България“, казва с въздишка лекарят. Затова създава онлайн платформа, един своеобразен „университет на живота“, и я е нарекъл „Дървото на живота“.

В него корените са силните ни и слаби страни, нашата обърканост, страхове, тревожности, трудните моменти.

В стеблото са нашите защитни механизми. Как устояваме на провокациите на външния свят в семейството си, във външната среда, и как се справяме. Но без да изграждаме бетонна стена между себе си и хората, а като създаваме много гъвкава среда, в която да реагираме бързо и без да хабим прекалено много енергия. В короната на дървото са така наречените от психолозите осъзнатости.

Или въпроси от типа „Ако аз съм уникален човек, кое ме прави по-различен от другите? Как обществото и светът да разберат за мен и как да бъда удовлетворен?“.

„Шеговито наричам това „Вкуса на живота“, казва лекарят.

„Награди? О, толкова много награди, но не желая да се споменават – категоричен е лекарят. – Имам страшно много дипломи в живота, но в кабинета си съм закачил една-единствена рамка. Мои пациенти през 2012 г. ме разплакаха на Коледа с един сертификат. Кръстили са една звезда „Доктор Ивайло Димитров“. Тя е в съзвездие Дева и в следващите 100 години ще носи моето име.“