Управляващите потушават бунт в БАН с 20 милиона лева, взети от съдебната власт

След 12 години учените от Българската академия на науките отново заплашиха властта с протести.

Причината - предвидените средства за наука в бюджета за 2022-ра. Действията на новата власт по отношение на БАН не са изненадващи с оглед на факта, че възгледите на премиера Кирил Петков и на вицепремиера и финансов министър Асен Василев за развитие на страната съвпадат с тези на първия финансов министър на Бойко Борисов - Симеон Дянков. Все пак и тримата - Дянков, Петков и Василев са свързани с олигархичния кръг „Капитал“.

В края на 2009 г. при обсъжданията на бюджета за следващата година Дянков обяви учените от БАН за „феодални старци“. Сега Петков изглежда предпочита да прояви гъвкавост и в опит да тушира протеста на учените в края на миналата седмица проведе среща с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, за да му обещае повече пари от бюджета.

Оказва се обаче, че за да осигури пари властта подхожда йезуитски и противопоставя учени на магистрати. За да дадат повече пари на БАН, управляващите са решили да вземат 20 млн. от предвидения за 2022 г. бюджет на съдебната власт и по-конкретно от парите, които следва да получи за издръжка прокуратурата.

Действията на премиера Петков и заместника му Василев очевидно целят да ощетят държавното обвинение, най-вече заради политическата им амбиция да детронират от поста му главния прокурор Иван Гешев. В крайна сметка обаче „наказателната акция“ през бюджета на Петков и Василев срещу прокуратурата потвърждава напълно тезата на обвинител №1, че съдебната власт е подложена на опит за политическо рейдърство.

Изключено е решение бюджетът на Темида да бъде намален с 20 млн. лв. от предварително заложения да се случи без санкция на двама души в държавата - министър-председателят и финансовият министър.

Отношението на премиера и на финансовия министър към прокуратурата напомня и на случилото се през 2010 г., когато вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков влезе в остър спор с тогавашния държавен глава Георги Първанов след неговата позиция в защита на БАН. Ескалацията на напрежение между Дянков и Първанов стигна дотам, че в един момент Министерство на финансите дори намали бюджета на администрацията на президента.

Аналогията между провокираната ситуация днес с отминали примери на натиск от изпълнителната власт над други институции в държавата през бюджета е само един от трите съществени проблема, които действията на Петков и Василев провокират. Макар целеният ефект от бюджетната гилотина да е насочен срещу прокуратурата, той неминуемо ще рефлектира върху цялата съдебната система, ще засегне пряко работата на съдиите, а оттам ще се отрази и върху целия гражданско-правен оборот. В момента, в който прокуратурата остане без пари, то първото, което ще блокира са плащанията по експертизи, а оттам разследването на редица дела ще бъде замразено, давностните срокове обаче ще продължат да текат. Ако пък прокуратурата остане без пари да покрие сметките за електроенергия, то електроразпределителните дружества ще спрат тока на съдебните сгради, които на повечето места в страната събират под един покрив както прокурори, така и съдии. Забавянето на работата на прокуратурата ще има директен ефект и върху натовареността на съда. А всичко изброено дотук, освен на гражданите, ще се отрази и на имиджа на страната в европейски план - по линия на хоризонталния механизъм на Европейския съюз за върховенство на правото. По този начин планът на Кирил Петков и Асен Василев да атакуват Гешев, ще има бумерангов ефект върху тях самите, защото Брюксел отправя критиките за нарушаване на правовия ред по политическа линия, т.е. към съответните управляващи в момента.

Най-сериозният проблем, който управляващите си създават обаче, е свързан с обстоятелството, че на практика извършват нарушение на Конституцията и което е по-лошо - нарушават трайната практика на Конституционния съд в тази посока.

КС нееднократно е имал повод да напомня, както на правителството, така и на парламента, че бюджетът на съдебната власт е независим и ако средствата за правосъдие не достигат, то отговорност на Министерския съвет и на Народното събрание е да ги осигурят. Това е така, защото бюджетът на Темида се определя от Висшия съдебен съвет и за настоящата 2022 година той е в размер на почти един милиард лева.

Нещо повече, макар и с 8 млн. лв. по-малко от исканите от „правителството“ на съдебната власт, Министерство на финансите вече го е съгласувало и така той е приет на първо четене от парламента. Сега обаче управляващите се отмятат и орязват бюджета с още 20 млн.

Това влиза в директно противоречие с решение №4 на Конституционния съд от 2015 г., в което се сочи, че „дейността на държавните органи, свързана с осъществяване на възложените им с Конституцията функции, следва да се осъществява постоянно и в пълен обем през цялата година. Това е конституционно изискване и неизпълнението му поради недостатъчност на финансови средства е нарушение на основния закон“. А според чл. 117 от Конституцията изричното обособяване на самостоятелен бюджет на съдебната власт е условие за нейната независимост и нормално функциониране. Преди седем години КС категорично напомня на тогавашните управляващи, че са длъжни да осигурят и допълнителни гаранции за изпълнение на бюджета на съда и прокуратурата, защото това повелява основният закон.

Това идва да покаже, че дори и да прокарат намаляването на бюджета с 20 млн. лв. на прокуратурата, управляващите ще капитулират пред Конституционния съд, ако главният прокурор реши да изпълни правомощията си и го сезира.

Провалът на Кирил Петков и Асен Василев обаче може да се окаже още по-голям, ако заради откровено популисткия политически трик да противопоставят прокурори на учени, само след няколко месеца се видят принудени да гласуват отпускането на допълнителни средства за съдебната власт, в случай, че се стигне до нейното блокиране.